Решение № 13229 от 04.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13229 гр. София, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20231110122581 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от “Топлофикация София” ЕАД срещу О. П. И., с която са предявени осъдителни искове за сумите от 243,34 лева за главница, представляваща ½ част от цената на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес .......... за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 55,37 лева за периода от 15.09.2020 г. до 30.01.2023 г., сумата от 1,55 лева, представляваща ½ част от цената за услугата дялово разпределение за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021г., както и 0,42 лв. за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020г. до 30.01.2023г.

Ищецът твърди да е налице облигационно правоотношение, възникнало с ответника като притежател по наследство на ½ идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искови претенции се оспорват като недопустими и неоснователни. Оспорва се пасивната процесуална и материална легитимация на ответника и реалната доставка на топлинна енергия на твърдяната стойност, възникването на облигационно правоотношение с доставчика на услугата топлинно счетоводство и изпадането на длъжника в забава по отношение на вземането за стойността на тази услуга. Развиват се доводи за противоречие между националната правна уредба и обностното право.Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД взема 1 становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на предявените исове.

Процесуалната легитимация на ответника следва от изложените твърдения. В случая, доколкото в исковата молба на „Топлофикация-София“ ЕАД се излага, че ищецът има вземания от О. П...... И. на основание договорно правоотношение, възникнало по силата на закона с оглед на наследяването на ½ ид.ч. от правото на собственост върху имот, за който се твърди, че е топлоснабден, то именно същият е пасивно процесуално легитимиран като ответник в производството по делото.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От съвкупния анализ на представените писмени доказателства –договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /на л. 112/, справка за роднини в НБДН за О. П. И. /на л. 92/ и нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот /на л. 34-36/ и заявление-декларация /на л. 32/ се установява за целите на настоящето производство, че за процесния период О. П. И. е бил титуляр на ½ идеална част от правото на собственост върху жилищния имот, за който се претендират съдебно предявените вземания по наследство от покойните му родители ................. Съгласно чл. 63 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди при смърт на клиент-физическо лице наследниците са длъжни да уведомят продавача, който при липсата на представено писмено споразумение между тях открива партида на всички. По делото не се твърди и не се установява да е постигнато споразумение с другия наследник В... П...... И..

Ето защо, при съвкупната преценка на всички доказателства по делото, за исковия период клиент на топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия съобразно дела му в съсобствеността (арг. от чл. 30, ал. 3 ЗС) е именно ответникът по делото.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални 2 условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражения срещу Общите условия.

Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца "Топлофикация София" ЕАД ответника в процесния период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти в град София.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от ФДР, в който смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. За процесния период ФДР е отчитала уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 5 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 5 топлоразделители с дистанционен отчет. Според експертизата в имота се полза топла вода и има водомер за топла вода, по 3 който се отчита разходът. Имотът е с отопляем обем от 218 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 30.10.1987г., предаден от председателя на домсъвета на „Топлофикация София“ ЕАД. На базата ан този отопляем обем е разпределяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съобразно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Топлинна енергия за общи части не се начислява. За процесния период сумата за изразходваната топлинна енергия, изчислена в изравнителните сметки, изготвени от ФДР, е 1436,88 лв. Вещото лице е посочило, че в ищцовото дружество има съхранени документи за периодичните проверки на топломера в абонатната станция на всеки две години.

Съдът кредитира изцяло СТЕ. Вещото лице е посочило, че при изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, и с изравнителни сметки и отчетни формуляри. Експертизата не противоречи на останалите доказателства по делото.

Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която също се дължи заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д.

№ 2/2016 г., съобразно което: "... В действащата си редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между този закон и Закон за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата-етажна собственост. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. " В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С ?708/17 и С?