Решение № 788 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110143039 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на М. И. Й. срещу „***********“ – акционерно дружество, регистрирано в Република ***********, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 488.96 лв. – обезщетение за закъснял полет № ********* от 09.12.2024 г. по направление ********* – ******** и изпусната връзка с полет № ТК1031 от 09.12.2024 г. по направление ******** – София, ведно със законната лихва за периода от 10.08.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за въздушен превоз, по който авиопревозвачът се задължил да го превози от ********* до София на 09.12.2024 г. с два свързани полета /от ********* до ******** и от ******** до София/, като резервацията на пътника е потвърдена и му е издаден електронен билет. Сочи, че първият полет е изпълнен със закъснение от 53 минути, което довело до пропускане на връзката с втория полет и в резултат пътникът пристигнал в крайната си дестинация с повече от 3 часа закъснение спрямо планирания час. С оглед разстоянието между ********* и София счита, че му се дължи обезщетение в размер на 488.96 лв., която сума представлява левовата равностойност на 250 евро. Твърди, че на 02.06.2025 г. е подал искане за обезщетение за закъснял полет пред въздушния превозвач, но не получил плащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

1

Искът е с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните факти: че има потвърдена резервация за свързани полети № ********* от 09.12.2024 г. по направление ********* – ******** и № ТК1031 от 09.12.2024 г. по направление ******** – София; че е пристигнал в крайния пункт на пристигане 3 или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание; размера на дължимото обезщетение, вкл. че разстоянието между двете летища е до 1 500 км. Неподаването на отговор на исковата молба от ответника не освобождава ищеца от носената от него доказателствена тежест.

В случая се доказва от писменото доказателство на л. 8 – 12, в който смисъл е и извънсъдебното признанието на ответника, обективирано в негов отговор до ищцата на л. 15 – 16, че ищцата има потвърдена резервация за свързани полети № ********* от 09.12.2024 г. по направление ********* – ******** и № ТК1031 от 09.12.2024 г. по направление ******** – София. Часът на пристигане на първия полет по разписание е 13:40 ч., а на втория полет – 15:05 ч.

Съдът приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 съгласно чл. 3, § 1, б. „б“ и чл. 19 от същия. Ответното дружество се явява „опериращ въздушен превозвач“ според дефиницията, съдържаща се в чл. 2 б. „б“ от регламента – въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник. В разпоредбите на чл. 5 – чл. 8 от регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има за начална или крайна точка летище на територията на ЕС, какъвто е настоящият случай.

По отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент (ЕО) № 261/2004 СЕО се е произнесъл с Решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С32/07, с което е дал задължително за настоящия съд на основание чл. 633 ГПК тълкуване.

Съобразно последното членове 5, 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че същите имат правата по чл. 7 от регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание/. В същия смисъл е и Решение от 23.10.2012 г. по съединени дела C-581/10 и C629/10, според което членове 5 – 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение по силата на този 2 регламент, ако понасят поради такива полети загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, тоест когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.

В Решение на Съда (голям състав) от 26.02.2013 г. по дело C-11/11 /Air France SA срещу Heinz-Gerke Folkerts и Luz-Tereza Folkerts/ е прието, че чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкува в смисъл, че въз основа на посочения член се дължи обезщетение на пътник, пътуващ със свързани полети, ако първият от тях е излетял със закъснение, по-малко от установените в чл. 6 от посочения регламент прагове за продължителност на закъснението, но въпреки това пътникът е достигнал крайния си пункт на пристигане със закъснение от 3 часа или повече след предварително планираното време за пристигане по разписание, тъй като посоченото обезщетение не зависи от наличието на закъснение при излитането на полета и следователно от спазването на изискванията в посочения чл. 6.

В случая за доказване на твърдението си, че в резултат на закъснението на първия полет е достигнала своя краен пункт на пристигане – летище София, с 3 или повече часа закъснение, ищцата е представила справка от „Флайтрадар 24“ и отговор на авиокомпанията.

От справката е видно единствено това, че полет № ********* от 09.12.2024 г. от ********* до ******** е бил с планирано кацане на 13:40 ч., но е кацнал в 14:06 ч., т.е. 26 минути след планираното време за пристигане по разписание. В отговора на авиокомпанията се съдържа признание на неизгодния за ответника факт, че полет № ********* от ********* до ******** е закъснял с 27 минути, в резултат на което ищцата е пропуснала следващия си полет, посочен в билета й /т.е. полет № ТК1031/. Следователно доказано е по делото, че ищцата е достигнала до крайния пункт на пристигане със закъснение. Посочените доказателства обаче не обуславят извод, че закъснението е с релевантната за правото на обезщетение продължителност. В тази връзка съдът съобрази посоченото от ответника в представения от самата ищца отговор на л. 15 – 16 и неоспорено от нея обстоятелство, че е била пренасочена на полет № ТК1029 от ******** до София на 09.12.2024 г., за да завърши пътуването си, което преценено съвкупно с факта, че закъснението на първия полет е малко, а полетът по направлението ******** – София е с неголяма продължителност, внася сериозно съмнение дали тя е пристигнала на летище София поне 3 часа след планирания час за пристигане по разписание.

С оглед предоставяне на ищцата на възможност да отстрани доказателствената непълнота относно намиращото се в нейна доказателствена тежест обстоятелство с Определение № 47553/17.11.2025 г., в което е обективиран съставеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, й е указано на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства, че е пристигнала в крайния пункт на пристигане 3 или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание. Въпреки това ищцата не е направила никакви доказателствени искания за установяване кога реално е 3 пристигнала на летище София с полет № ТК1029, поради което продължителността на закъснението в осъществения от ответника въздушен превоз на същата по направлението ********* – ******** – София е останала недоказана.

След като не е изпълнила задълженията си, произтичащи от носената и изрично разпределена й доказателствена тежест, ищцата следва да понесе неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие, като искът й следва да бъде приет за неоснователен поради недоказаност на елемент от фактическия състав на претендираното обезщетение.

На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр.

Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо произнасянето на съда следва да бъде в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

По разноските:

Въпреки изхода на спора на ответника не се дължат разноски, защото не претендира и не доказва извършването на такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. *********, срещу „****** авиолинии – ************“ /„**********“/ – акционерно дружество, регистрирано в Търговска палата – ******** с рег. № 75184/014968, със седалище: ***********, гр.

********, „*********“, осъдителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, за сумата от 250 евро – обезщетение за закъснял полет № ********* от 09.12.2024 г. по направление ********* – ******** и изпусната връзка с полет № ТК1031 от 09.12.2024 г. по направление ******** – София, ведно със законната лихва за периода от 10.08.2025 г. до окончателното плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4