Решение № 112 от 06.04.2026, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 1375/2025
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 06.04.2026
- Състав
- ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл.402 · Кодекс на труда
- чл. 403а ал.1 · Кодекс на труда
- чл.414 ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Казанлък, 06.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20255510201375 по описа за 2025 година М
О
Т
И
В
И ;
Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 27.08.2025г. на Директора на Дирекция ‘Инспекция по труда ’ гр. С. З. с което е наложено административно наказание-имуществена санкция.
Недоволен от така наложеното наказание останал жалб. ‘А.-А.’ ООД който чрез управителя си го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че няма извършено административно нарушение,както и ,че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В съдебното заседание пълномощник на жалб., поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно , тъй като нямало извършено административно нарушение. Претендира за разноски .
Представителя на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна а обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди . Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства – показания на свидетели,писмени и становището на страните и след като ги прецени поотделно и в съвкупност приема за установено следното ;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание 1 чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което съдът приема,че е допустима.
Разгледана по същество се явява частично основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган е приел за установено,че при извършена проверка по спазването на трудовото законодателство на 20.08.2025г. във 23.00ч. на обект кафе- аперитив „B. b.*g.“ – гр. К. ул. "С." № * стопанисван от „А.-А.“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. С.
З., общ. К., гр. К. ул. "И." № ** ет. * офис ** се установило,че А.-А.“ ООД в качеството си на работодател към момента на проверката 20.08.2025г. в 23.00ч. не държи на разположение на контролния орган Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. С. З. във обект кафе - аперитив „B. b.*g.“ – гр. К. ул. "С." № * поименен график за работа за месец август 2025г..
При така установената фактическа обстановка административно-наказващия орган е приел,че е нарушена разпоредбата на чл. 403а ал.1 от Кодекса на труда след което е наложил административното наказание-имуществена санкция на основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда.
Възраженията на жалб. ,че не е извършил нарушението описано в обстоятелствената част на наказателното постановление съдът не приема.
По делото не е спорно, че на приетата дата и час е била извършена проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда“ гр. С. З. при която проверка е било установено,че заведението е било в работен режим.
Не е спорно и ,че жалб. „А.-А.“ ООД към момента на проверката е имал качеството на работодател съобразно разпоредбата на пар.1 т.1 от Кодекса на труда.
Спорното е дали във конкретния обект стопанисван от жалб. е имало на разположение на контролните органи поименен график за работа за месец август 2025г..
В показанията си св. С. А.- актосъставител се установява,че при извършената проверка на 20.08.2025г. в кафе - аперитив „B. b.*g.“ – гр. К. стопанисван от жалб. не е бил представен поименен графика за месец август .
Същото в показанията си твърдят и св. Н. Н. полицейски служител и св. Т. П.а от чиито показания също се установява,че при извършената проверка не е бил представен график за работата.
Показанията на тези свидетели се подкрепя и от писмените обяснения дадени на основание чл.402 ал.1 т.2/т.3 от Кодекса на труда от св. П. Г. единия от двамата управители на обекта депозирани на другия ден след проверката и във които той потвърждава изнесеното от свидетелите, че на обекта не се съхранява график за работното време за месец август 2025г. и което писмено обяснение той потвърди в съдебното заседание, че го е попълнил.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи.
На 20.08.2025г. в кафе - аперитив „B. b.*g.“ – гр. К. не е имало на разположение съобразно разпоредбата на чл. 403а ал.1 от Кодекса на труда график за работа за месец август.
Това е така защото такъв не е представен на контролните органи на хартиен носител нито вечерта когато е била извършена проверката нито на следващия 2 ден когато св. Г. е дал обяснение на основание чл.402 от Кодекса на труда.
Разпоредбата на чл.403а ал.1 от Кодекса на труда императивно задължава работодателя да държи в обекта задължително посочените в текста документи между които е и поименни графици за работа.
По изложеното съдът приема,че жалб. не е изпълнил задължението си по чл.403а ал.1 от Кодекса на труда и чрез бездействие/не е предприел действия/ е извършил формално административно нарушение с което е осъществил състава на чл.403а ал.1 от Кодекса на труда.
Въз основа на горното съдът не приема възражението на жалб.,че не извършил административно нарушение. Отговорността на жалб. е обективна и не подлежи на обсъждане.
От извършената от съда служебно проверка на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати съществени процесуални нарушения водещи до неговата незаконосъобразност.
В него са посочени всички факти и обстоятелства от значение за състава на нарушението и имащи отношение както към правната квалификация на деянието , така и за тази въз основа на която е наложено административното наказание.
Няма обаче основания за приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Това е така защото нарушението е свързано със трудовото законодателство и то във частта му в която законово се гарантират правата на работниците и служителите и неизпълнение на тези разпоредби водят до невъзможността за осъществяване на контрол от контролните органи с оглед защитата на послабите икономически субекти в трудовите правоотношения.
Не са налице и основанията за приложението на разпоредбата на чл.414в ал.1 от Кодекса на труда тъй като няма данни нарушението да е било отстранено веднага след неговото установяване дори и на следващия ден. Санкцията определена от АНО е над минималния размер предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.1 от Кодекса на труда.
Като мотиви за определянето на този размер санкция АНО е посочил,че до настоящия момент жалб. не е имал извършени други административни нарушения от същия вид.
Предвид на това е следвало АНО да определи санкцията към предвидения в закона минимален размер от 1500 лв., доколко няма констатирани настъпили други вредни последици от нарушението.
Съгласно чл.63д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените с. з. в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро /150 лв./, които да се заплатят от жалбоподателя, поради частичната неоснователност на жалбата.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № **-******* от 27.08.2025г. на Директора на Дирекция ‘Инспекция по труда ’ гр. С. З. с което е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер от 2000 лв.
/1022,58 евро/ като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 1500 лв. /766,94 евро/ наложена на основание чл. 414 ал. 1 от Кодекса на труда на „А.-А.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.К., обл.С. З., ул.“И.“ №**, ет.*, офис **, в качеството му на работодател .
ОСЪЖДА „А.-А.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.К., обл.С. З., ул.“И.“ №**, ет.*, офис **, да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" гр.С. сумата от 76,69 евро , представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4