Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 816 от 01.06.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 705/2026
Вид
Определение № 816
Подписан
01.06.2026
Състав
Лилия Масева, София Икономова, Росица Велкова

Цитирани разпоредби

  • чл.105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.106 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.107, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.323 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.90 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.90, ал.2 · Закон за гражданската регистрация
  • чл.3 · Кодекс на международното частно право
  • чл.49, ал.3 · Семеен кодекс
  • чл.59 · Семеен кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 816 гр. Благоевград, 01.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

София Икономова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500705 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 12308/21.05.2026 г., подадена от Л. М.

С., ЕГН **********, с адрес гр.**, насочена срещу определение № 672/08.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 791/2026 г. по описа на РСБлагоевград, с което е прогласено, че Районен съд-Благоевград не е международно компетентен да разгледа спора по предявения небрачен иск на Л. М. С. срещу Д. Т. С., за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните деца и е прекратено производството по делото в тази част.

В жалбата се правят оплаквания, че не е ясно на базата на какви доказателства районният съд е приел, че обичайното местопребиваване на децата е в САЩ. Жалбоподателят се позовава на представени документи, от които е видно, че те имат постоянни адреси гр.Благоевград. Освен това се подчертава, че първоинстанционният съд не е обсъдил посочените от С. разпоредби от ГПК – чл.105, чл.106 и чл.107, ал.2 от ГПК, които според него определят като компетентен съд този в Благоевград.

С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС-Благоевград за продължаване на 1 съдопроизводствените действия.

Благоевградският окръжен съд, като обстоятелства по делото, намира следното: взе предвид всички

Частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна с правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество обаче, жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 791/2026 г. по описа на РС-Благоевград е образувано по искова молба на Л. М. С., ЕГН **********, против Д. Т. С., ЕГН **********, с която е предявен иск за развод по чл.49, ал.3 от СК, съединен с иск по чл.59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца – М. Л.ов С., роден на ** г., и Д.Л. С., родена на ** г. С исковата молба е направено и искане за постановяване на привременни мерки по чл.323 от ГПК.

В исковата молба ищецът е изложил подробни съображения относно отношенията между съпрузите, между всеки от тях и децата, както и местопребиваването на всички членове на семейството. От посоченото от самия ищец може да се направи извод, че ответницата Д. С. и децата на страните живеят в САЩ, а спрямо ищеца е наложена забрана за пребиваване в САЩ поради нарушение на издадена в тази държава ограничителна заповед по отношение ответницата и децата.

При тези данни настоящият състав намира, че на първо място следва да посочи, че изцяло споделя практиката на ВКС, цитирана в обжалваното определение на РС-Благоевград, в която се приема, че особените правила на брачния процес не важат за предявените в същото производство небрачни искове /в случая за предоставяне упражняването на родителски права/. Според ВКС, те могат да се предявят, а следователно и разгледат, както заедно, така и отделно от брачния иск. Ето защо, спрямо всеки един от предявените искове съдът следва да извърши самостоятелна преценка относно своята международна компетентност, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на Европейския съюз, от международна конвенция, приета от Република България, или от Кодекса на международното частно право. За 2 споровете по искове за упражняване на родителски права, режима на лични контакти на детето, при наличие на международен елемент в правоотношението, в случай на обичайно местопребиваване на детето в страна, която не е членка на Европейския съюз, се прилага Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. Република България и САЩ са страни по Конвенцията. У нас конвенцията е ратифицирана със закон, приет от 40–то Народно събрание на 18.01.2006 г., като по арг. от чл.3 КМЧП тя има предимство пред българското законодателство, и по-специално пред КМЧП.

Една от целите на Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето. В случая мерките за закрила се отнасят до предоставяне и упражняване на родителска отговорност по смисъла на чл.3, б."а" и б."б" от Конвенцията. Съгласно чл.5, ал.1 от Конвенцията компетентни да вземат мерки за закрила на детето имат съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване. Под обичайното местопребиваване на детето следва да се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда.

Самият критерий обичайно местопребиваване е въведен с цел защита на висшия интерес на детето, който би се гарантирал от подобряване закрилата на децата в отношенията с международен характер чрез елиминиране стълкновенията между отделните правни системи в материята на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на мерките за закрила на децата.

В случая от една страна самият ищец е изложил твърдения в исковата си молба в насока, че към момента на подаването й родените от брака му с ответницата деца - М. Л.ов С. и Д.Л. С., се намират в САЩ, където живее и тяхната майка. След дадени указания от РС, с молба от 20.04.2026 г., ищецът е уточнил, че постоянните адреси на страните и на децата са в гр.Благоевград, като семейството живее и в САЩ на посочен от него адрес.

От друга страна, по делото е постъпил социален доклад, в който е отразено, че по данни на бащата, двете деца живеят и учат в САЩ, като само лятото се прибират в България. Установено е, че детето М. С. е записан в 9 3 клас в Чикаго и тренира футбол в юношеския отбор на града. За детето Дея С. е посочено само, че е в 4 клас.

При тези данни, настоящият състав намира, че в случая безспорно е налице международен елемент в спора. С оглед на това съдът е длъжен да изследва обичайното местопребиваване на децата, за да определи приложимото право, както и своята компетентност.

От изложеното по-горе може да се направи категоричен извод, че обичайното местопребиваване на децата е в САЩ. Това е така, тъй като именно в тази държава те имат изградена обичайна среда на живот – интегрирани са в социален и семеен аспект. В САЩ те посещават училище, имат изграден приятелски кръг, а България посещават лятото през ваканцията, т.е. пребиваването им в България има характеристиките на гостуване.

Сам по себе си фактът, че децата имат постоянен адрес в гр.Благоевград не е достатъчен, за да се приеме, че това е тяхното обичайно местопребиваване. Регистрирането на постоянен и настоящ адрес е задължение за всяко лице, което има гражданска регистрация в Р.България – чл.90 от Закона за гражданската регистрация, като законът не държи сметка дали и колко време от годината лицето пребивава на тези адреси. При регистриране на раждането на децата в Р.България, за тях задължително се създава адресна регистрация по реда на чл.90, ал.2 от ЗГР – съвпадаща с адреса на родителите им.

Ищецът не представя доказателства, а и не твърди децата да посещават училище в България, да имат регистриран личен лекар, да са част от др. вид общност по интереси в България, което би определило тяхното обичайно местопребиваване в Р.България.

Ето защо, при така установеното обичайно местопребиваване на децата М. С. и Дея С. в САЩ, правилно РС-Благоевград е приел, че той не е международно компетентен да разгледа спора по предявения небрачен иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родените от брака на страните деца. Предвид липсата на международна компетентност, неприложимо се явява българското право и в частност цитираните в частната жалба на Л. С. текстове от ГПК.

По изложените по-горе съображения, настоящият състав намира, че 4 обжалваното определение на РС-Благоевград е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 672/08.05.2026 г., постановено по гр.д.

№ 791/2026 г. по описа на РС-Благоевград.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5