Протокол № 514 от 28.05.2021, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 514 гр. Пазарджик , 25.05.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20215220100054 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Ищецът Б. Г. Г. не се явява, редовно призован на посочения по делото съдебен адрес. За него се явява адв. К., редовно упълномощен да го представлява с приложено пълномощно по делото.

Не се явяват двамата ответници редовно призовани на посочения по делото съдебен адрес. За двамата ответниците се явява адв. Б., редовно упълномощен да ги представлява, с приложени по делото пълномощни.

АДВ. К.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. К.: Поддържам подадената искова молба. На настоящия етап няма да правя уточнения и допълнения.

1

АДВ. Б.: Моля да отхвърлите исковата молба и да приемете отговора по чл. 131 от ГПК. Нямам други доказателствени искания.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 439 от ГПК.

В подадената искова молба се твърди, че с присъда по н.о.х.дело №281/2001 год. Ищецът е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343 от НК. По делото срещу него били предявени граждански искове от ответника И. Б. М. и М. И. М., за причинените им неимуществени вреди, които искове били уважени от съда в размер на по 10 000 лв., за всеки един от ищците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.07.2001 год. до окончателното изплащане на сумата. Освен това съдът уважил и предявените срещу ищеца искове за имуществени вреди, в размер на по 1 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.07.2001 год. до окончателното изплащане, както и сумата от по 90 лв. разноски по делото. Присъдата е влязла в сила на 24.10.2003 год.

Сочи, че на 21.04.2004 год. са издадени изпълнителни листове в полза на И. Б. М. и М. И. М.. Въз основа на молба от ответника И.М., с приложен към нея изпълнителния лист, срещу мен е образувано изпълнително дело № 1234/2005 год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Пазарджик, а въз основа на молба от М. М., с приложен към нея изпълнителния лист, срещу мен е образувано второ изпълнително дело № 1235/2005 год. по опи са на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд Пазарджик. С молба от 24.02.2006 год. от взискателя И.М., е поискано от Държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 1234/2005 год., да бъде наложена възбрана върху международния ми паспорт. С идентична молба от 24.02.2006 год. от взискателката М. М., също е поискано от Държавния съдебен изпълнител по изпълнително дело № 1235/2005 год., да бъде наложена възбрана върху международния ми паспорт. Въз основа на резолюция от 1.03.2006 год. съдебния изпълнител, на основание ЗБДС е наложил исканата мярка и по двете изпълнителни дела № 1234 и № 1235/2005 год., макар, че това не представлява принудителен изпълнителен способ по 2 смисъла на ГПК и е било незаконосъобразно.

Сочи, че с молба от 18.06.2013 год. процесуалния представител на взискателят И.М. до Държавния съдебен изпълнител, на основание параграф 3 от ЗЧСИ, е поискал изпълнително дело № 1234/2005 год. да бъде прехвърлено на ЧСИ З. Д., с рег. № 829, по описа на Камарата на съдебните изпълнители, с адрес: гр. Пловдив, ул.“**********“ № *, ет.*.

Твърди, че с идентична молба от същата дата до Държавния съдебен изпълнител това е поискано и от процесуалния представител на М. М.. С резолюции от 2.10.2013 год. на Държавния съдебен изпълнител двете дела са прехвърлени на посочения ЧСИ в гр. Пловдив. При ЧСИ З. Д., изпратеното изпълнително дело № 1234/2005 год., на 8.10.2013 год. е образувано като изпълнително дело № 332/2013 год., а изпълнително дело № 1235/2005 год. е образувано, като изпълнително дело № 333/2013 год. по описа на този ЧСИ З. Д., с рег. № 829, по описа на Камарата на съдебните изпълнители, с адрес: гр. Пловдив, ул.“**********“ № *, ет.*.

Твърди, че на 15.11.2018 год. взискателката М. И. М. е починала, като наследници са й И. Б. М./другия взискател/, като съпруг и С. И. Д., като низходяща- дъщеря.

Сочи, че посочените по-горе изпълнителни дела № 332 и 333/2013 год. са прекратени по описа на ЧСИ З. Д. на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, въз основа на издадени постановления, влезли в сила на 6.06.2019 год.

Твърди, че въз основа на молба и издадения на 21.04.2004 год. изпълнителен лист по н.о.х. дело № 281/2001 год. в полза на ответника И.Б., срещу мен беше образувано изпълнително, дело № 326/2019 год. по описа на ЧСИ Д. Д., с peг. № 887, с район на действие на Окръжен съд-Пазарджик. Въз основа на молба от И. Б. М. и С. И. Д. и издадения на 21.04.2004 год. изпълнителен лист по н.о.х. дело № 281/2001 год. в полза на М. М., като нейни наследници, срещу ищецът било образувано изпълнително дело № 327/2019 год. по описа на същия ЧСИ.

Твърди, че на 26.09.2019 год. получил от ЧСИ Д. Д. покана за доброволно изпълнение на задълженията по изпълнително дело № 326/2019 год. Съгласно последното, в качеството му на длъжник, дължал на взискателя 3

И.М. сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.01.2001 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.01.2001 год. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 90 лв. разноски по делото.

Твърди, че получил от ЧСИ Д. Д. и покана за доброволно изпълнение на задълженията по изпълнително дело № 327/2019 год., на взискателите И.М. и С.Д., като наследници на М. М., на която дължах 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.01.2001 год. до окончателното изплащане на сумата, както и 1 000 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.01.2001 год. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 90 лв. разноски по делото.

Сочи, че изпълнително дело № 327/2019 г. е присъединено към изпълнително дело № 326/ 2019 год.

Твърди, че в случая вземанията на взискателя по изпълнително дело № 326/2019 год. И.М., ответник по настоящето дело, са погасени по давност, поради изтичане на законоустановеният давностен срок. Посоченото се отнася напълно и за изпълнително дело № 327/2019 год. по отношение на И.М. и С.Д.. Това е така, тъй като след образуване на изпълнително дело № 1234/2005 год. по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съдПазарджик, до неговото прекратяване на 2.10.2013 год. не са извършени никакви изпълнителни действия. Налагането на възбрана върху международния ми паспорт от държавния съдебен изпълнител на основание ЗБДС на 1.03.2006 год. не е изпълнителен способ и е правно ирелевантна.

Други действия не са извършени.

Твърди, че независимо дали възбраната на международния паспорт, в продължение на повече от две години след образуване на изпълнително дело № 1234/2005 год. и по изпълнително дело № 1235/2005 год. до тяхното прекратяване на 2.10.2013 год. взискателите и по двете дела не са поискали извършването на други изпълнителни действия, поради което е налице погасителна давност по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради „перемпция“, като това е по отношение и на двете изпълнителни дела. Същата 4 настъпва по силата на закона, независимо от липсата на изрично прогласяване от съответния съдия изпълнител. Освен това е изтекла и общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Твърди, че след образуване на изпълнително дело № 332/2013 год. и изпълнително дело № 333/2013 год. при ЧСИ З. Д. до тяхното прекратяване при нея на 6.06.2019 год. също е изтекъл срок по-голям от две години, без взискателите да посочат и поискат изпълнително действие, като е налице ново погасяване по давност на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради „перемпция“. Същата настъпва по силата на закона, независимо от липсата на изрично прогласяване от съответния съдия изпълнител. Освен това е изтекла и общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД.

Сочи, че правния интерес от предявяване на настоящите отрицателни установителни искове е породено от обстоятелството, че прекратяването на изпълнителните производства на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК погасява автоматично вземанията по изпълнителните листове, поради което имам правен интерес съдът да установи със сила на присъдено нещо, че давностния срок е изтекъл и не дължа сумите по изпълнителните листове -главници, лихви и разходи, тъй като ЧСИ Д. Д. отказа прекратяване на това основание по изп.дело № 326 и 327/2019 год. Допустимостта на такъв отрицателен установителен иск за произнасяне по несъществуването на вземането, поради изтекла давност, е налице и при висящо изпълнително производство, което не е било прекратено служебно от съдебния изпълнител.

Твърди, че са налице предпоставките на чл.213 от ГПК за съединяване на двата отрицателни установителни иска в едно производство и постановяване на издаване на общо решение по тях, с оглед на следните съображения. Налице е един и същ ищец по двата иска, налице е един и същ ответник и по двата иска, като по единия има и втори ответник. Налице е и връзка между двата изпълнителни листа, тъй като се основават на един и същ правопораждащ факт - за причинени неимуществени и имуществени вреди.

В подкрепа на гореизложеното сочи, Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019г. на ВКС по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на общото събрание на гражданската и търговската колегия точка 3-та, където там се обсъжда по принцип друг вид гражданско правоотношение, но смисъла и философията на 5 становището на този съд е, че тъй като в точка 3-та последното изречение е посочено: „исковете може да бъдат разгледани самостоятелно, но при наличието на предпоставките на чл. 213 от ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. В тази насока е и съдебната практика, анализирана в „Граждански процесуален кодекс - Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика“, второ преработено и допълнено издание на ИК“Труд и право“ - 2017 год. на авторски колектив - Б.

П. и др./стр.403-407/.

В тази разработка авторския колектив дори се позовават на едно далечно решение от 03.06.1960 г. по гр.д. № 2335/1960г. на I ГО на Върховен съд, където е разработен този въпрос във връзка с чл.123 /по ГПК-отм./.В същата насока е Решение № 831 от 14.01.2005 г. на ВКС по гр.д. № 555/2004г.на I ГО. В подкрепа на гореизложеното е и правната доктрина „Българско гражданско процесуално право - девето прераб. и допълнено издание, първо по действащия ГПК“, изд. „СНЕЛА“ - 2012 год., проф. Ж. С. и колектив /стр.435, T.VI/.

Твърди, че обективното съединяване на искове зависи от съображенията на процесуална целесъобразност и постигане на процесуална икономия. Това е и в интерес на страните при приложението на разпоредбата на чл.213, пр. второ от ГПК. В случая, ако се съединят делата, би се спестило процесуално време на съда, а и на страните, за разпит на повече свидетели, за изслушване на няколко експертизи, за изразходване на допълнителни средства за ответната страна, тъй като.

На основание чл.124 ал.4 във връзка с чл.213 от ГПК, моли съдът да признае за установено, че Б. Г. Г., с ЕГН **********, от гр.Пазарджик, ул.“******“ № *, длъжник:

1/ по изпълнително дело № 326/2019 год. не дължи на взискателя по същото изпълнително дело И. Б. М., с ЕГН **********, от гр.Пловдив, ул.“*****“ № *, ет.* сумите за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със сумата за законна лихва върху сумата, считано от 4.07.2001 год. до окончателно изплащане на сумата, сумата в размер на 1 000 лв. за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.07.

2001 год. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 90 лв.

Разпечатката съдържа 45 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee904813-b3f4-40d8-8cbc-02be201e3e59