Решение № 59 от 22.04.2024, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ямбол, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500444 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е след като с Решение № 134 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3765/2022 г. по описа на ВКС е отменено Решение № 86 от 29.04.2022 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение № 89 от 09.05.2022 г., и двете постановени по в.гр.д. № 348/2021 г. по описа на ОС- Ямбол и делото е върнато на ЯОС за ново разглеждане от друг състав.

Въззивното производство пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на И. Н. К., И. Н. К., Н. И. В., П. Д. П., Н. Д. П., Д. Д. П., Ц. М. М., Т. П. Б., М. С. Р., Р. И. Р., С. В. К., С.

А. К., Г. В. Х., Р. М. Ц., В. С. Д., Н. С. Б., Г. Г. Б., Е. Г. Б. и М. Г. Д., действащи чрез процесуален представител- адв. М.С. от АК- Сливен против Решение №260359/07.10.2021 г., постановено по гр.д. №3325/2021 г. по описа на РС- Ямбол, с което е отхвърлен предявеният от въззивниците иск за делба на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, одобрена със заповед № РД-18- 39/30.08.2005 г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ***, с площ 801 кв.м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен план: 3259, квартал 62, парцел II, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, *** и

ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, одобрена със заповед №РД-1839/30.08.2005г. на ИД на АК, с адрес на поземления имот гр. Ямбол, ***, с площ 793 кв.м., с ТПТ: Урбанизирана, НТП: Средно застрояване, с номер по предходен 1 план: 3260 квартал 62, парцел II, при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***. Със същото решение ищците /сега въззивници/ са осъдени да заплатят съдебноделоводни разноски на ответниците /сега въззиваеми/, както и държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ЯРС.

Оплакванията на въззивниците са за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изтъква се, че с решението съдът се е произнесъл по въпрос, по който дължи произнасяне във втората фаза на съдебната делба; допуснал е нарушение на материалния закон- чл.34 от ЗС; позовават се е на влязъл в сила съдебен акт, постановен в друго гражданско производство от същия съдебен състав, със страни Етажната собственост на бл.21, ул. „Преспа“ и П. Г., с твърдение, че при анализ на едни и същи факти в производствата и еднородност на фактическата обстановка, са изведени различни правни изводи, като по този начин, анализирайки фактите от своята гледна точка, а не изхождайки от принципа за обективност, съдът е допуснал нарушения на чл. 9 от ГПК, гарантиращ равенство на страните в производството, както и на чл. 12 от ГПК, задължаващ съда да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Въззивниците поддържат, че първоинстанционният съд не е ценил в необходимия обем заключението на вещото лице по назначената по делото СТЕ, по отношение на която се сочи, че е събрана като доказателство служебно от съда и не е оспорена от страните, приемайки без да изложи мотиви, че общата част- дворът, е неделим, независимо от заключението на вещото лице, установяващо допустимост на съдебната делба относно индивидуализираните в жалбата УПИ, доколкото вещото лице е установило тяхната самостоятелност като УПИ и обективните им характеристики на самостоятелни поземлени имоти, обособени с разработен ПУП, одобрен с решение на Общински съвет през 2007 г. Това положение според въззивниците дава възможност за самостоятелни сделки с идеалните части от земята, а постановеното решение на първата инстанция прегражда упражняването на тези субективни права и се основава на превратно формирани изводи в колизия с нормативната уредба на ЗУТ.

По тези съображения се настоява за отмяна на решението на ЯРС и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде допусната съдебна делба на двата поземлени имота: ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол и ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Ямбол, одобрени със заповед №РД-1839/30.08.2005 г. на ИД на АК.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия П. Г. чрез процесуалния представител- пълномощник адв. В. К. от АК-Ямбол, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна по изложените в отговора съображения и настоява за потвърждаване на обжалвано решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция. Въззиваемият Г. поддържа, че по делото не е установеното, че страните са съсобственици на двата поземлени имота, като се сочи, че той е собственик на идеални 2 части от единият поземлен имот, но не притежава право на собственост от другия поземлен имот. Позовава се на разпоредбите на чл.38, ал.1 и ал.3 от ЗС, определяйки статута на двата процесни имота като общи части, които не подлежат на делба. Изтъква се, че съгласно изслушаното по делото заключение на вещото лице по СТЕ, двата имота са реално неподеляеми, съобразно квотите на съделителите.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор и от въззиваемите В. Д. Г., Н. В. Г., З. Х. Д., Т. В. Х., Я. Н. Х., Т. И. Д., В. М. Д., Д. Г. Д., Г. И. Д., Г. Г. Н., М. П. П., Р.

И. Г., М. Д. М.- И.а, И. К. И., Д. Х. Д., Ш. Ш. Ю., И. Ж. С., С. С. С., чрез пълномощника им адв. А. Т. от АК –Ямбол, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна по изложените в отговора съображения и се настоява за потвърждаване на обжалвано решение като правилно и законосъобразно, нестрадащо от посочените във въззивната жалба пороци, с присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

В хода на производството по възз. гр.д. №348/2021 г. по описа на ЯОС, е настъпилата смъртта на двама от въззивниците- Р. И. Р., поч. на 13.11.2021 г. и М. П. П., поч. на 15.11.2021 г., като на мястото на починалия въззивник Р. Р. е конституирана К. Р. Р.негова дъщеря. Другия наследник по закон на Р. И. Р.- М. С. Р., се е конституирала като ищец в производството с подаването на исковата молба. Наследникът по закон на М. П. П.Р. И. Г.- нейна дъщеря, е конституирана като ответник по делото с подаването на исковата молба.

В изпълнение на дадените на ищците по делото /сега въззивници/ с Решение № 134 от 26.10.2023 г., постановено по гр.д. № 3765/2022 г. по описа на ВКС указания, както и тези дадени от настоящия въззивен състав на ЯОС с Определение № 681 от 09.11.2023 г. да насочат иска за делба и срещу прехвърлителите по сделките, сключени с нотариален акт № 130/26.09.2003 г. (с който В. Н. С., И. К. С. и С. Н. З. продават на Я. Н. Х. 62.88/1530 ид.ч. от УПИ- II- им. 3259, 3260, в кв. 62 по плана на града, с площ от 1530 кв.м., без в предмета на продажбата да е включен и самостоятелният жилищен обект- апартамент, на който прехвърлителите са били собственици), както и с нотариален акт № 186/01.03.2002 г. (с който В. Д. Г. и Д. Д. Г. продават на С. В. К. 55.85/1530 ид.ч. от описания УПИ, без в предмета на сделката да е включен и самостоятелният жилищен обект, на който прехвърлителите са били собственици), което се налага предвид необходимостта същите да участват при разрешаването на преюдициалния въпрос относно действителността на тези сделки, както и при разрешаване на въпроса по отношение на кои лица следва да се допусне делбата, като съделители в производството са конституирани В. Н. С., И. К. С., С. Н. З., В.

Д. Г. /починал на 13.08.2020 г., заличен като страна в производството и на негово място конституирани наследниците му по закон- Д. В. Г. и С. В. Г./, Д. Д. Г.. Като съделители по делото пред въззивната инстанция по молба на въззивниците са конституирани и М. К. Р. и Т. Г. Р.- придобили собственост на самостоятелни жилищни обекти в етажната собственостсъответно ап.7 в бл. 23 и ап.11 в бл. 21, без да са придобили идеални части от имота, в който са построени жилищните сгради.

В о.с.з въззивниците Г. В. Х.– П., П. Д. П., М. С. Р., Ц. М. М. – П., Д. Д. П., Р. М.

3

Ц., В. С. Д., Н. Д. П., Е. Г. Б., Н. С. Б., Г. Г. Б., К. Р. Р., С. Х. С. и К. Т. С., редовно призовани, не се явяват. Представляват се от процесуален представител- адв. С., който поддържа въззивната жалба по подробно изложени съображения в представена по делото писмена защита.

Въззивниците М. Г. Д., Т. П. Б., И. Н. К., И. Н. К. и Н. И. В., редовно призовани за о.с.з. не се явяват и не се представляват.

Въззивниците С. В. К. и С. А. К. се явяват лично в о.с.з. и заявяват, че не поддържат въззивната жалба, като настояват обжалваното решение да бъде потвърдено. В представени по делото писмени становища въззивниците К.и излагат доводи, съгласно които считат, че не са налице основанията на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.38, ал.3 от ЗС за обявяване нищожността на сключения договор за покупко- продажба, оформен с н.а. №186, том 1, рег. №1572, дело 137/2002 г., по силата на който са придобили правото на собственост върху 56.85 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 1530 кв. м., като считат себе си за собственици върху тези идеални части и на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находяща се на *** в гр. Ямбол.

Поддържа се, че в случай, че се приеме, че договорът за покупко- продажба, с който въззивницата К. е придобила правото на собственост върху 55.85 ид.ч. от дворно място, е сключен в нарушение на уредената в закона принудителна съсобственост върху общите части и забрана за сключване на разпоредителни сделки от етажен собственик само с притежаваните от него идеални части от общите части на сградата и/или дворното място, без самостоятелния обект на собственост, то по аналогия следва да бъде прието, че за нищожен следва да бъде обявен и договорът, с който В. Г. продава на Т. Р. недвижим имотапартамент №11, без част от прилежащите към него идеални части от поземления имот.

Въззиваемият П. Д. Г., редовно призован за о.с.з., не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. К., която настоява въззивната жаба да бъде оставена без уважение като неоснователна и претендира сторените от страната разноски.

Въззиваемите Т. И. Д., Т. В. Х., В. М. Д., Д. Г. Д., Я. Н. Х., Г. И. Д., Г. Г. Н., И. К.

И., Д. Х. Д., М. Д. М.– И.а, Ш. Ш. Ю., И. Ж. С., Р. И. Г., С. С. С., З. Х. Д., В. Д. Г. и Н. В. Г., редовно призовани за о.с.з, не се явяват. Представляват се от пълномощника си адв. Т., който настоява въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а в полза на доверителите му да бъдат присъдени направените разноски.

Пълномощникът изразява лично становище, че с оглед задължителните указания на ВКС, следва да бъде допусната съдебна делба по отношение на двата поземлени имота. По отношение на искането за прогласяване нищожността на договорите за покупко- продажба на идеални части от имотите, намира същото за основателно с доводи, че теренът представлява обща част, която принадлежи и е свързана с главната вещ и не е възможно обши части да бъдат разпореждани, без да е налице разпореждане с главната вещ.

Въззиваемите Д. Ж. П. и А. В. П., редовно призовани за о.с.з., не се явява и не се представляват.

4

Конституираните по делото съделители М. К. Р., В. Н. С., И. К. С., С. Н. З., редовно призовани за о.с.з., не се явяват и не се представляват.

Съделителите Д. Д. Д.- лично и като пълномощник на съделителя Д. В. Г. и С. В.

Г., се явяват в о.с.з. и изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба и липса на основания за обявяване нищожността на договори за покупко- продажба на идеални части от имотите, предмет на делбата.

Съделителят Т. Г. Р., редовно призован, се явява лично в о.с.з. Изразява становище за основателност на жалбата. Счита договорите за покупко- продажба на идеални части от поземлените имоти за нищожни.