Определение № 168 от 14.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 168 гр. Пазарджик, 14.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500115 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Г.С. Раковски" № 147, ет. 5, ап.14, чрез юрисконсулт Б. Р., срещу Определение № 3455 от 28.11.2024г., постановено по гр.д. № 1745/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта му, с която е уважена молба на адв. М. В. М. и е изменено в частта за разноските Решение № 1200 от 11.10.2024г., постановено по гр.д. № 1745/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик, като е осъдено „Макроадванс“ АД да заплати на адв. М. В. М. на основание чл. 38, ал.2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 672 лева с ДДС, вместо в размер на 360 лв. с ДДС. Определението се обжалва и в частта му, с която е оставена без уважение молба по чл.

248 ГПК на „Макроадванс“ АД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че доколкото претендираното адвокатско възнаграждение по чл.

38 ЗА е за предоставена безплатна правна помощ, а съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС данък добавена стойност се начислява само при възмездни сделки, то и неправилно бил включен ДДС към размера на определеното в полза на адв. М. възнаграждение. В допълнение на този довод се посочва, че по въпроса за присъждането на ДДС върху адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА е налице противоречива съдебна практика, с оглед на която е направено преюдициално запитване по гр.дело пред Софийски районен съд, отговорът на който бил от значение и по настоящото дело, поради което се моли същото да бъде спряно на основание чл. 631 ГПК до приключване на производството по дело С-744/2023 на СЕС.

На следващо място се твърди, че при определянето на адвокатското възнаграждение в полза на адв. М., съдът не бил взел предвид практиката на СЕС и не съобразил, че не е обвързан от минималните прагове на размерите на адвокатските възнаграждения, разписани в Наредба № 1/09.07.2004г., а следвало да прецени фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на ищеца правни действия. С тези доводи се иска да бъде отменено обжалваното определение и да бъде присъдено на адв. М.

1 възнаграждение в по-нисък размер и без включен ДДС.

В законоустановения срок ответната страна е подала писмен отговор, с който е изразила становище за неоснователност на частната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, който определил размера на адвокатското възнаграждение, съблюдавайки принципите на пропорционалност и справедливост, действителната фактическа и правна сложност на делото и реално извършената работа от процесуалния представител на ищеца. С тези аргументи моли частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните и взе предвид материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 1745/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик е образувано по искова молба на Т. Л. В. чрез адв. М. М. срещу „Макроадванс“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 22 , чл. 11, чл. 19 ЗПК и чл. 143 ЗЗП за обявяване за недействителен договор за кредит от 01.12.2023г., сключен между ищеца и ответното дружество, с цена на иска 2602,58лв. Към исковата молба са приложени пълномощно на адв. М. да представлява ищеца по делото и договор за правна защита и съдействие, сключен между Т. Л. В. и адв. М., в който страните са посочили, че адвокатът ще осъществи процесуалното представителство безплатно на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА.

С писмено становище от 09.07.2024г. адв. М. е помолил да се даде ход на делото в негово отсъствие, изложил е подробни доводи по същество на спора и е посочил съдебна практика относима към предмета на делото както на националните съдилища, така и на СЕС. С писменото становище адв. М. е поискал да му бъде присъдено възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА и е представил списък по чл. 80 ГПК, както и удостоверение от НАП за това, че е регистриран по ЗДДС от 11.04.2023г. С нова молба от 05.08.2024г. адв. М. е взел становище по направените по делото доказателствени искания, както и по представени от насрещната страна писмени доказателства.

С Решение № 1200 от 11.10.2024г., постановено по гр.д. № 1745/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик, съдът е уважил изцяло предявения иск, както и е осъдил ответното дружество да заплати на адв. М. възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.

С молба по чл. 248 ГПК адв. М., позовавайки се на многобройна съдебна практика, е поискал да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като му бъде присъдено възнаграждение в размер на 672 лева с ДДС.

С молба по чл. 248 ПК ответното дружество по подробно изложени съображения също е поискало да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като бъде намален размерът на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение и към него не бъде включван ДДС.

И двете страни са изразили становища за неоснователност на молбите на насрещната страна за изменение на решението в частта за разноските.

С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на „Макроадванс“ АД за изменение на решението в частта за разноските и е уважил тази на адв. М. като е съобразил предмета на спора, събрания обем доказателствен материал и извършените 2 процесуални действия от пълномощника на ищеца, както и обстоятелството, че правните услуги представляват облагаема възмездна доставка, а осъществяването на безплатна адвокатска помощ не съставлява безвъзмездна услуга.

Определението е правилно.

За да достигне до този извод настоящата въззивна инстанция съобразява от една страна конкретно извършените от пълномощника на ищцата процесуални действия по първоинстанционното производство, а от друга най-новата практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 25 януари 2024 г. по дело С 438/2022г., както и практиката на националния съд, залегнала в определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, определение № 343/15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г. на ВКС и др., според която посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Възнаграждението подлежи на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В настоящия случай защитата на ищеца е организирана като процесуалният му представител е предявил иска, обосновавайки неговата основателност с подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба аргументи, подкрепени със съдебна практика, както на ВКС, така и на СЕС, относима към предмета на делото. Представил е всички необходими за доказването на исковата си претенция доказателства, направил е своевременно и надлежно всички необходими доказателствени искания, изпълнявал е в срок всички указания на първоинстанционния съд, депозирал е молби, с които е вземал своевременно становище по доказателствените си искания и по представените от насрещната страна доказателства, както и е допълнил становището си по същество на спора и го е подкрепил с изобилна съдебна практика. Всички тези процесуални действия на пълномощника на ищеца по подготовка, защита и представителство по делото, в крайна сметка са довели до резултат, с който е защитен интересът на представлявания по найдобрия възможен начин – постановено е изцяло положително за ищеца решение по предявения иск.

Отчитайки спецификите на първоинстанционното производство, изложени по-горе и разгледания правен спор, въззивният съд намира, че адвокатското възнаграждение на адв. М. за осъществената на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна помощ в полза на ищеца, е правилно определен на 672 лева с ДДС. Този размер на адвокатското възнаграждение напълно съответства на реално положения от адвоката високо квалифициран труд за защита на ищеца по предявения иск в производството пред първата инстанция и на действителната правна и фактическа сложност на делото.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че доколкото претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА е за предоставена безплатна правна помощ, а съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС данък добавена стойност се начислява само при възмездни сделки, то и неправилно бил включен ДДС към размера на определеното в полза на адв. М. възнаграждение. Видно от представеното пред първата инстанция удостоверение от НАП адв. М. е регистрирано по ЗДДС лице. Съгласно § 2а. от Наредба № 1/2004г. за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Тази разпоредба е приложима и в случаите, когато е оказана безплатна правна 3 помощ и адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е било предварително заплатено или е впоследствие определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. Поради което и върху определения по този ред размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде прибавен и ДДС в размер на 20%. В този смисъл е практиката на ВКС (Определение № 739/20.02.2024г. по гр.д. № 736/2023г., IV г.о., ГК, Определение № 50207/11.10.2023г. по т.д. № 1940/2022г., I т.о., ТК и др.). Поради което правилно първоинстанционният съд е определил размерът на дължимото се на адв. М. адв.възнаграждение в включен към него ДДС.

По отношение направеното от жалбоподателя искане за спиране на основание чл. 631 ГПК на настоящото производство до приключване на производството по дело С-744/2023 на СЕС, настоящият състав намира, че същото не следва да бъде уважавано, доколкото в случая не са налице предпоставките за това, предвидени в посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата, на която се позовава жалбоподателят, основание да спре производството по делото има само съдът, отправил преюдициалното запитване до СЕС, какъвто не е настоящият случай.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, както следва да се остави без уважение и направеното с нея искане за спиране на производството по делото на основание чл. 631 ГПК, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3455 от 28.11.2024г., постановено по гр.д. № 1745/2024г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Макроадванс“ АД, ЕИК 201127485, спиране на основание чл. 631 ГПК на производството по делото. за

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4