Решение № 1381 от 06.08.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1381 гр. В. , 06.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Мирела Огн. Кацарска при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело № 20203100102297 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба В. Р. ИВ. твърди, че ответникът Прокуратурата на Република България следва да бъде осъден да заплати сумата от 130 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в причинени психически страдания и накърняване на доброто му име в работата и в обществото, в следствие на обвинение в извършване на престъпление, по което воденото срещу него наказателното производство ДП № 30-сл-11-4/2019 г. по описа на ВОП - С., е приключило с оправдателна присъда по АНД № **/**** г. по описа на Военен съд - С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.01.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на разноски, включително такива направени в досъдебното и наказателното производство.

Ответникът Прокуратурата на Република България депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, като оспорва изцяло исковете като неоснователни. Твърди се, че не са доказани вредите и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение, както и техния размер. Излага се, че повдигнатото обвинение спрямо ищеца не е за тежко престъпление, като производството е внесено по реда на чл. 375 от НПК – с предложение за освобождаване на наказателна отговорност и приложение на чл. 78а от НК, което изключва осъждането му. Оспорва се присъждането на разноски направени в досъдебното и наказателното производство. Възразява се срещу началния момент, от който е поискана законна лихва.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите по приобщеното дознание ДП № 30-сл-11-4/2019 г. по описа на ВОП - С. се установява: С Постановление от 20.05.2019 г. на Прокурор при ВОП – С. е образувано досъдебното производство за престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. На 25.02.2019 г. са снети обяснения от капитан В. Р. ИВ., както и от още шест военослужещи. С Постановление от 20.01.2020г . на военен следовател при ВОП - С. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че през периода 22.03.2018 г. - 21.12.2018 г. в гр. В., във военно формирование ***** – В., на шест пъти при условията на продължавано престъпление, съставил шест броя неистински официални документи с цел да бъдат използвани. На същата дата И. е разпитан в качеството му на обвиняем. С постановлението от 20.04.2012 г. спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка”.

Видно е от АНД № 40/2020 г. по описа на Военен съд - С., че същото е образувано с Постановление от 14.04.2020 г. по чл. 375 от НПК по ДП № 30-сл-11-4/2019 г. по описа на ВОП - С. срещу В. Р. ИВ. за престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК с предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателната отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от НК. С Решение № 3/22.05.2020 г. И. е признат за невиновен в това, че за периода 22.03.2018 г. - 21.12.2018 г. в гр. В., във военно формирование ***** – В., на шест пъти при условията на продължавано престъпление, съставил шест броя неистински официални документи с цел да бъдат използвани и го оправдава по така повдигнато му обвинение. Срещу горното решение не е подаден протест от ВОП.

Със Заповед № РД-**-**/**.**.**** г. на Командира на военоморските сили /лист 21 и 22/ е ограничен достъпът до класифицирана информация – национална и чуждестранна, на капитан В. Р. ИВ. – командир на военно формирование *****-9-В., като е постановено да не му се възлагат задачи, свързани с достъп до квалифицирана информация, включително и назначаване в денонощен наряд.

От кадровата справка на ищеца /листи 23 и 24/ е видно, че В. Р. ИВ. е заемал във военоморския флот последователно длъжностите „инструктор – командир на взвод”, „Командир на инженерно – сапьорен взвод“, „Командир на разузнавателен взвод“, „Заместник – командир по техническата част, той и командир на инженерно – сапьорен взвод“ и „Командир на инженерно – сапьорна рота“.

Представен е болничен лист от 10.06.2020 г. на В. Р. ИВ. за периода от 10.06.2020 г. до 12.06.2020 г. с диагноза „неинфекциозен гастроентерит и колит, неуточнен“ /лист 76/.

От заключението на вещите лица по допуснатата и приета от съда КСПГЕ /листи 101 – 105/, кредитирано като обективно и компетентно изготвено се установява, че при В.И. към 2 настоящия момент не се установяват психопатологични симптоми, обуславящи наличието на психично заболяване и е психично здрав. Към момента на изследването не се установяват данни за интензивен стрес или доминантни негативни емоции. Оплакванията му по време на воденото срещу него дело са отшумели без провеждане на специфично лечение. Към въпросния период не е консултиран от психиатър и липсва медицинска документация, отразяваща обективното му състояние. И. към момента не страда от гастроентерологични заболявания. Допуска се, че при стрес и емоционално напрежение ищецът реагира с функционални, без органично основание оплаквания от „присвиване на стомаха“, намален прием на храна и по-чести изхождания, които са преходни и преминават спонтанно. Тези оплаквания му причиняват дискомфорт, нарушават за кратко трудоспособността му, но не са белег на органично гастроентерологично заболяване. Липсват основания да се приеме, че в миналото И. е страдал от гастроентерологични заболявания. Става дума за субективни оплаквания в миналото, които не са описани конкретно в представените по делото документи като време на възникване, продължителност, евентуални други провокиращи фактори. Към настоящия момент В.И. е психично здрав, като при него не се установява постравматично стресово разстройство или друго психично разстройство.

По искане на ищеца, с оглед доказване на твърденията му, е разпитан свидетелят И.Д.Д. /без родство и дела със страните/, чийто показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОД ОВ, Държавата отговаря за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди в следствие на това, че срещу него е повдигнато, поддържано обвинение за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, завършило с оправдателно решение.

Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно – повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл.

308, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и влязло в законна сила Решение № 3/22.05.2020 г., с което В. Р. ИВ. е признат за невиновен в това, че за периода 22.03.2018 г. - 21.12.2018 г. в гр. В., във военно формирование ***** – В., на шест пъти при условията на продължавано 3 престъпление, съставил шест броя неистински официални документи с цел да бъдат използвани и го оправдава по така повдигнато му обвинение.

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги когато лицето е оправдано. Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Със събраните гласни доказателства се доказа претърпяването на неимуществени вреди от ищеца. Свидетелят Д. установява настъпили неблагоприятни последици в емоционалното състояние на ищеца в следствие на образуваното спрямо него наказателно производство, което е преминало и двете фази – досъдебна и съдебна, а именно: отрицателна промяна в характера, изразяваща се в униние, страх от осъждане, затваряне в себе си, отчужденост от околните, влошаване на психическото му състояние, преживяно чувство на притеснение в отношенията с близки и колеги.

Свидетелят свързва същите с воденото срещу ищеца наказателно производство за документно престъпление. В тази насока съдът обаче не може да цени без ограничения тези показания, доколкото от тях е видно, че най-големият страх на И. е бил да не бъде уволнен от работа и че след това няма да може да си намери друга. Същевременно обаче се установява, че ищецът не е бил понижаван в длъжност, нито е бил уволнен, поради воденото спрямо него наказателно производство. Дори свидетелят заявява, че приятелят му е можел да остане на работа, но поради негови субективни изживявания сам е решил да напусне редовете на българската армия и да започне работа като международен шофьор. Т.е. същият е намерил професионална реализация извън армията веднага след нейното напускане. От друга страна по делото не се установи в условията на главно и пълно доказване, че ищецът е провеждал и психиатрично лечение в следствие на воденото спрямо него наказателно преследване. Въпреки дадената от съда възможност доказателства в тази насока не са ангажирани /лист 79/.

Установи се обаче, че в следствие на провежданото наказателното преследване спрямо В.И. се е стигнало до действително уронване на доброто му име сред колегите. От показанията на свидетелят Д. е видно, че работната среда на ищеца се влошава след започване на наказателното преследване спрямо него, част от колегите и началниците му го „одумват и му се подиграват зад гърба“, ограничава се достъпът му до класифицирана информация и възможността му да дава денонощен наряд. Това обаче не е попречило на 4 ищеца да упражнява трудова дейност, тъй като от цитираните показания се установява, че последният по време на досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство е работил в българската армия на същата длъжност, която е заемал и преди това - „Командир на инженерно – сапьорна рота“, а след оправдаването му и към настоящия момент отново е в трудово правоотношение, макар и извън системата на българската армия. Не се доказа, воденото срещу И. конкретно наказателно преследване изобщо да е станало широко обществено достояние и по тази причина да са били накърнени честта и доброто му име в обществото.

Не се установи и влошаване на психическото и физическото здравето на ищеца. От допусната и приета от съда КСПГЕ, неоспорена от страните, е видно, че към настоящия момент по отношение на ищеца не се установяват психопатологични симптоми, обуславящи наличието на психично заболяване и е психично здрав. Към момента на изследването не се установяват данни за интензивен стрес или доминантни негативни емоции. Оплакванията му по време на воденото срещу него дело са отшумели без провеждане на специфично лечение.