Присъда № 56 от 01.04.2024, Районен съд - Сливен

Мотиви към присъда №56/01.04.2024г. по НОХД №1691/2023г., изготвени на 15.05.2024г.

РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия С. Ж. Г. за престъпления по чл.325, ал.1 от НК и по чл.150, ал.1 от НК.

Пострадалата от престъплението в разпоредително заседание се явява лично и заявява, че не желае да предяви граждански иск, както и да бъде конституирана като частен обвинител. По въпросите, които се разглеждат в разпоредителното заседание се придържа към казаното от прокурора.

В разпоредително заседание РП- С. изпраща свой представител, който на дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Подсъдимият се явява лично и с упълномощен защитник в разпоредително заседание, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.

Съдът след като изслуша страните по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК счете същите за изяснени и насрочи съдебно заседание.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично и с упълномощения защитник. Признава се за виновен. Дава обяснения по обвинението и лично и чрез защитника си моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание представителят на РП- С. поддържа обвинението като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага на подсъдимия да се наложи за престъплението по чл.325, ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага да му се наложи за това престъпление и наказание „Обществено порицание“ като присъдата се оповести в кметството на населеното място където подсъдимия живее за срок от ЕДИН месец. По отношение на второто престъпление по чл.150, ал.1 от НК предлага на подсъдимия да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от ТРИ години. Предлага на основание чл.23 от НК да му се определи общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години и ШЕСТ месеца, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок от ТРИ години. Наказанието „Обществено порицание“ предлага да се присъедини към определеното общо наказание.

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 03.06.2023г. в с. Ж.в., общ. С. група непълнолетни се събрали и около 18,30 часа отишли в сградата на бившия Младежки клуб в селото.

Компанията били приятели от същото село, свидетелите В. К., Б. Г., Х. И., Л.

1

Л., пострадалата П. П. и сестра й С. П.. Помещението в сградата било голямо с приглушено електрическо осветление, два дивана, малко фитнес уреди.

Децата се разположили на диваните. Шегували се помежду си, както редовно си прекарвали приятно заедно. По същото време в помещението дошъл и подс. С. Г.. Всички от компанията го познавали като лице с прякор „Парната“.

Той бил от същото село, но никой от тях не поддържал някакви отношения с него. Подсъдимият Г. видимо бил повлиян от алкохол, а в ръцете си държал пластмасова бутилка с бира. Въпреки, че не е бил поканен, той се насочил към диваните. В момент когато пострадалата П. П. била станала от дивана за да си вземе безалкохолно от масата към нея се приближил подсъдимият и безпричинно и неочаквано той я блъснал с ръка. От силния удар пострадалата П. не могла да запази равновесие и паднала по гръб на дивана. Тогава подсъдимият Г., който е значително по- едър от 17 годишното момиче легнал с цялото си тяло върху нея. Затиснал я до степен на невъзможност тя да се откопчи от него макар, че тя се опитвала да го отблъсне от себе си.

Подсъдимият направил това демонстративно без да се съобразява, че се намира на публично място. Не се съобразил и с факта, че в помещението има и други лица, свидетелите К., Г., И., Л. и сестрата на пострадалата, С. П.. Той напълно неглижирал присъствието на останалите лица като нападнал уязвимото момиче събаряйки го на дивана. Възползвал се от физическата й беззащитност и повлиян от употребения алкохол не преустановил непристойното си поведение, а освен това извършил и посегателство срещу нейната телесна неприкосновеност и пол. Осъзнавайки своето физическо надмощие и силата си той притискал силно момичето към дивана, опитвал се против волята й и нейната съпротива да я целува по лицето и устата, докато пострадалата стискала устните си и извъртала главата си настрани за да избегне физически контакт с него. Действията му били без задръжки, със сексуална насоченост като целял възбуда и полово удовлетворение без съвкупление. За тази цел той опипвал тялото на притиснатото към дивана момиче, което изпитвало неприязън и унижение от тези действия, които ескалирали и в опипване в половата й област и седалището макар и през дрехите й. В крайна сметка пострадалата успяла да се развика и да го отблъсне като в този момент някои от момчетата тръгнали към него. Едва тогава подсъдимият я оставил и избягал навън от помещението. Свидетелите Б. Г., В. К. го последвали, но той успял да се укрие. Впоследствие бил установен от служителите на реда посетили местопроизшествието.

По делото е изготвена съдебно- психиатрична експертиза, от заключението на която е видно, че подсъдимият С. Г. страда от алкохолна зависимост като към момента на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване, в което бил опасен за околните и за обществото. Могъл е да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи своите постъпки.

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на свидетелските показания на свидетелите П. П., В. К., С. П., Б. Г., Х.

И., Л. Л., Н. И. и Е. Ж. дадени хода на съдебното следствие, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- психиатрична експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели П. П., В. К., С. П., Б. Г., Х. И., Л. Л., Н. И. и Е. Ж., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, последователни, взаимно допълващи се и са относими към предмета на делото.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.

Представляват негова защитна теза и с тях той цели да бъде оневинен.

Неговите обяснения противоречат на показанията на всички очевидци, които са видели какво точно се е случило. Не се потвърждава неговата версия той да е бил бутнат от някой от присъстващите и за това да е паднал върху пострадалата П. П.. Напротив, всеки един от изброените по- горе свидетели подробно описва какво е видял, а който не е видял какво е разбрал впоследствие.

Показанията на св. П. П. макар да е пострадала и да е заинтересована от изхода на делото съдът следва да ги кредитира изцяло, тъй като те кореспондират с показанията на останалите деца присъствали на инцидента, а тези свидетели не са заинтересовани от изхода на делото. Всеки един от тези свидетели описва какво точно е възприел по време на този инцидент.

Действително в помещението светлина е влизала от уличното осветление през отворената врата и тази светлина е била приглушена, но освен това от показанията на разпитаните свидетели става ясно, че е имало включени фенерчета на телефоните, което допълнително е осигурявало възможност всеки един да види какво точно се случва.

Съдът кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Съдът дава вяра и на заключението на вещото лице по изготвената съдебно- психиатрична експертиза, тъй като същото не бе оспорено от страните и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

С деянието си подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.325, ал.1 от НК, затова че на 03.06.2023г. в младежки клуб в с. Желю войвода, общ. С. извършил непристойни действия, 3 грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото- блъснал П. С. П. на 17 години от същото село с ръка и я съборил на дивана, след което я затиснал с тялото си.

Авторството на деянието е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Както бе посочено съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се, логични и кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Доказа се безспорно, че деянието е извършено на публично място, а именно в Младежкия клуб в с. Ж.в., общ. С.. Подсъдимият е осъзнавал, че в клуба присъстват и други лица, приятели на момичето П. П., а именно свидетелите К., Г., Л., И. и сестра й С. П.. Той напълно неглижирал присъствието на тези лица и нападнал уязвимото момиче, събаряйки го на дивана. Възползвал се е от нейната физическа беззащитност, използвайки тежестта на своето тяло и физическата си сила, за да я притисне на дивана. Не се е съобразил със своето непристойно държание и започнал да извършва посегателство срещу телесната неприкосновеност и пола на пострадалата П.

П..

Съдът следва да приеме, че с деянието си подсъдимият е извършил и престъплението по чл.150, ал.1 от НК, затова че на 03.06.2023г. в младежки клуб в с. Желю войвода, общ. С. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14 годишна възраст- П. С. П. на 17 години от същото село чрез употреба на сила като я притискал към дивана, опипвал тялото й, половата област и седалището и се опитвал да я целува по лицето.

Авторството на деянието е установено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Както бе посочено по- горе подсъдимият съзнавайки физическото си надмощие и сила той силно е притиснал пострадалата към дивана лягайки върху нея. Опитвал се е против волята на П. П. да я целува по лицето и устата, а тя стискала устни и извъртала глава настрани, за да избегне физически контакт с него. Действията му са били без задръжки и със сексуална насоченост. Той е целял възбуда и полово удовлетворение без съвкупление. Доказа се по несъмнен начин, че за тази цел той опипвал тялото на пострадалата, както в половата област, така и в областта на задните части.

Пострадалата П. П. изпитвала неприязън и унижение от тези действия на подсъдимия, които както бе посочено по- горе са ескалирали и в опипване на нейната полова област и седалището, макар това да е било през дрехите.

Невъзможността на пострадалото момиче физически да се справи с това нападение от страна на подсъдимия и да го отблъсне е довело до изблик на сълзи и викове от нейна страна. От показанията на разпитаните свидетели става ясно, че това е предизвикало и тяхната реакция и подсъдимият след като са тръгнали към него свидетелите Б. Г. и В. К. е оставил пострадалата и е избягал навън от помещението. Въпреки, че те са го подгонили не са успели да го настигнат и той се е укрил.

4

Деянието е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Подс. Г. е знаел, че не следва да извършва действията с цел да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление по отношение на пострадалата П. П.. Въпреки това той притискайки я към дивана лягайки върху нея и трудността тя да се освободи от това притискане му е позволило да осъществи своите действия на полово удовлетворение без съвкупление. С всички тези действия той е извършил и другото деяние по чл.325, ал.1 от НК, тъй като не се е съобразил с факта, че се намира на публично място, осъзнавал е, че в клуба присъстват и други лица, свидетелите Г., К., Л., И. и сестрата на пострадалата, С. П..

Подсъдимият напълно неглижирал присъствието на тези лица и нападнал пострадалата П. П. събаряйки я на дивана в момента, в който тя се е опитвала да си вземе безалкохолно от масата пред дивана.

Както бе посочено по- горе съдът не следва да кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като те представляват негова защитна теза и той по този начин иска да бъде оневинен. Макар да се признава за виновен обясненията му са в посока, че се касае за падане от негова страна върху пострадалата и че не я е опипвал. Обясненията му не кореспондират с нито едно от събраните по делото доказателства, единствено с това, че е присъствал в помещението заедно с разпитаните по делото свидетели. Всичко останало подсъдимият посочва в своите обяснения с цел да бъде оневинен.