Определение № 2088 от 02.05.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2088 гр. Варна, 02.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

Антония Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Антония Якимова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500761 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. чл. 121 Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Н. с ЕГН ********** срещу определение № 3314/13.03.2025 г., постановено по гр.д. № 15603/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав, с което на основание чл. 118, ал. 2 във вр. чл. 104, т. 4 от ГПК е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна.

Жалбоподателят поддържа, че липсва редовно негово искане за увеличение на исковата претенция, тъй като дадените му съдебни указания във връзка с редовността на това искане не са изпълнени. Изтъква, че не е предупреден за последиците при неизпълнение на указанията, в нарушение на чл. 99 от ГПК, като намира, че приложение в този случай следва да намери чл.

101, ал. 3 от ГПК и искането му да не бъде разглеждано. С тези аргументи счита определението за недопустимо и моли за неговото обезсилване.

В условията на евентуалност поддържа, че липсата на предупреждение за последиците при неизпълнение на съдебните указания представлява съществено процесуално нарушение, довело до неправилност на определението. Затова и моли последното да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВРС за отстраняване на нарушението чрез даване на нови указания, ведно с предупреждение за последиците при неизпълнение.

В условията на евентуалност – ако съдът прецени, че искането за увеличение на исковата претенция е редовно и допустимо, счита, че делото следва да бъде изпратено по подсъдност на друг съд, а именно Окръжен съд – Бургас, където е седалището на ответника (Районен съд – Бургас). В тази връзка моли за отмяна на определението и връщане на делото на ВРС със задължителни указания за изпращане на делото на посочения друг окръжен съд, алтернативно – за отмяна на определението само в частта по посочения Окръжен съд - Варна, на който се изпраща делото по подсъдност, и решаване 1 на въпроса по същество чрез изпращане на делото по подсъдност на Окръжен съд – Бургас.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ответната страна Районен съд – Бургас.

След преценка доводите на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 121 ГПК, и от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването. Освен това жалбата отговаря на изискванията за съдържание на чл. 275, ал. 2 във вр. чл. 260 от ГПК. Жалбоподателят е освободен от заплащането на държавна такса по делото с влязло в сила определение № 500/01.07.2024 г. по възз.ч.гр.д.

№ 267/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Следователно жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно определение № 5641/04.12.2024 г. по гр.д. № 4560/2024 г. на ВКС на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК Районен съд – Варна е определен като компетентен да разгледа искова молба вх. № 9316 от 09.03.2023 г. на Н. А. Н. и по последната е образувано гр.д. № 15603/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

С исковата молба са предявени от Н. А. Н. срещу Районен съд – Бургас обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на следните суми:

- сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от извършени на 07.12.2022 г. в 10:20 ч. противоправни действия на служители при Районен съд – Бургас, изразяващи се в неразпечатване на подадена от ищеца по ел.поща на 06.12.2022 г. молба за замяна на защитник по НЧХД № ... г. по описа на същия съд, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението;

- сумата от 5100 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от извършени на 07.12.2022 г. в 12:25 ч. противоправни действия на служители при Районен съд – Бургас, изразяващи се в отваряне с грешна програма и разпечатване като неподписана на същата молба, която е била подписана от ищеца с валиден електронен подпис, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, както и

- сумата от 5050 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от извършено противоправно деяние на председателя на Районен съд – Бургас, изразяващо се в неналагане на наказание на виновните за горепосочените действия съдебни служители и отказ от правосъдие, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

С молба вх. № 16819/21.02.2025 г. ищецът е сезирал съда с изявление, че увеличава исковата си претенция на трите иска, като увеличава и трите в 2 размер на 25 100 лв. за неимуществени вреди. Изложено в молбата е и становище, че след увеличението делото следва да се изпрати на ОС-Варна или ОС-Бургас.

С разпореждане № 7702/24.02.2025 г. съдът е оставил без движение производството по делото и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба да уточни цената на исковете по всяка от исковите претенции и да формулира надлежни петитуми по всяка от тях.

Разпореждането е изпратено на ищеца на 25.02.2025 г. на посочения негов ел.адрес, на който е заявил желание да получава книжа с нарочна молба вх. № 1811/23.04.2024 г. по гр.д. № 357/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

В предоставения срок не са изпълнени указанията на съда.

С обжалваното определение № 3314/13.03.2025 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна. За да постанови определението, съдът е приел, че волята на ищеца е за увеличение на всеки иск до сумата от 25 100 лв., при което всеки от тях е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция, на основание чл. 104, т. 4 от ГПК.

Определението е правилно.

Според чл. 104, т. 4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет.

В разглеждания случай са предявени три обективно кумулативно съединени парични искове с предмет обезщетения за неимуществени вреди, като след предприетото от ищеца с молба вх. № 16819/21.02.2025 г. увеличение в размера на исковете всеки от тях е за сумата от 25100 лв., респ. е родово подсъден на окръжен съд. Волята на ищеца относно изменението на исковете е ясна – в молбата изрично е посочено, че се увеличават и трите иска до посочения размер, както и че след изменението делото следва да бъде изпратено на окръжен съд. Така изразеното в молбата становище потвърждава волята на страната за увеличение на всеки иск до сумата от 25100 лв.

Последната не е оспорена и в подадената частна жалба.

При направения извод за яснота на депозираната от ищеца молба за увеличение размера на исковете, дадените на ищеца с разпореждане № 7702/24.02.2025 г. указания не са били необходими, поради което и неизпълнението им не влече недопустимост на постановения съдебен акт.

Възраженията на жалбоподателя в обратна насока са неоснователни. Още повече, че нормата на чл. 99 от ГПК, на която се позовава страната, касае действията на съда във връзка с правната помощ и е неприложима в случая.

Липсва и допуснато от съда процесуално нарушение, което да опорочава обжалвания съдебен акт. По делото са дадени указания на страната без предупреждение за последиците при неизпълнение, но впоследствие съдът не е приложил неуказани предварително последици, а е счел, че указанията не са били нужди и се е произнесъл по искането, с което е бил сезиран. Няма пречка това да бъде сторено, тъй като разпореждането с дадените указания е оттегляемо по смисъла на чл. 253 ГПК.

Правилно делото е изпратено на Окръжен съд – Варна, доколкото 3 подсъдността на делото, вкл. местната такава, е определена по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК с определение № 5641/04.12.2024 г. по гр.д. № 4560/2024 г. на ВКС.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3314/13.03.2025 г., постановено по гр.д. № 15603/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, 49-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК - т. 9в от ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4