Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 481 от 26.09.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 857/2025
Вид
Решение № 481
Подписан
26.09.2025
В сила
26.09.2025
Състав
Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 102а, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 538, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 360а · Закон за съдебната власт
  • чл. 80 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 1, алинея 1, буква ц) · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 130 · Семеен кодекс
  • чл. 130, ал. 3 · Семеен кодекс
  • чл. 130, ал. 4 · Семеен кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Благоевград, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200500857 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 278 от ГПК във връзка с чл. 538, ал. 2 от ГПК вр. чл. 130, ал.

3 от СК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Е. Г., в качеството си на родител и законен представител на малолетния С. П. П., молител по ч.гр.д. № 24/2025г. по описа на Районен съд Петрич, чрез адв. В. К., с адрес ***, срещу Решение № 256 от 16.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 924/2025г. по описа на РС Петрич.

С частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на РС Петрич.

Сочи се в жалбата, че районният съд е уважил молбата до размер, какъвто той е преценил, без конкретни мотиви защо именно този е размера който е сметнал, че ще е достатъчен на жалбоподателя за нуждите на детето, описани в молбата.

Поддържа се, че неправилно съдът е счел, че една минимална работна заплата е достатъчна, така, че молителят да няма нужда от други средства. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал обстоятелството, че бабата и дядото на малолетния С. П. П. помагат, доколкото тази помощ изразява във покупка на хранителни продукти или нещо дребно, а основно е помощ в отглеждане и възпитание на техния внук.

Посочва се в жалбата, че стаята за ремонта на която се иска съдът да разреши теглене на средства от банковата сметка с титуляр малолетния С. П. П., прилича по-скоро на болнична 1 стая. В същата е бил настанен съпругът на молителя преди да почине. Сочи се, че стаята има нужда от боя, нова настилка, мебели за детска стая: гардероби, бюро, детско легло, пердета и други аксесоари. Сочи се също, че по предварително проучване обзавеждането ще струва около 6000 лева, а закупуването на ламинат, поставяне на настилка под него за устойчивост, както и измазването на стаята, и труда на майстора ще е около 3000- 4000 лева.

Посочва се в жалбата, че останалите пари са за планирано пътуване до *, където са другите баба и дядо на малолетния С. П. П., които отдавна не са виждали. Изтъква се, че едно такова пътуване след толкова тежък период в живота би бил много от полза и би направило детето изключително щастливо.

Посочва се също в жалбата, че една минимална работна заплата не стига за абсолютно нищо.

Молителя плаща сметките, храната за в къщи уроците на детето по английски и плуване, което не позволява да се заделят средства за нищо странично.

Посочва се още в жалбата, че изводът на районния съд по отношение на това, че социалния доклад не е прецизен е неправилен. Навежда се, че именно според социалния доклад следва съдът да постанови решение с което да защити интересите на детето- да може детето да има своя красива детска стая, която да е изцяло негов кът и да няма в жилището нещо което да му навява лоши спомени, свързани със мъчителната смърт на баща му.

Изтъква се, че постановеното от Районен съд – Петрич решение не само не е в интерес на детето, но е срещу неговите интереси. Иска се от въззивния съд да отмени същото и да уважи изцяло претенцията.

Окръжният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, представените по делото доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от връчване на съобщението на молителя, депозирана е пред съда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.

Районен съд Петрич е сезиран с молба от Е. Г., в качеството си на родител и законен представител на малолетния С. П. П., с правно основание чл. 130, ал. 3 от СК, с искане съдът да даде разрешение да изтегли от разкритата на името на детето банкова сметка в *** – ***, ***, сумата в размер на 13 596,10лв. С молбата е направено и искане съдът да разреши на Е. Г., в качеството си на родител и законен представител на малолетния С. П. П., да ползва посочената банкова сметка, като има право неограничено да прави вноски и да тегли суми, както и да закрие сметката при необходимост.

В молбата до районния съд е посочено, че след смъртта на съпруга й, Е. Г. е започнала малък ремонт с цел обособяване на една от стаите във къщата, в която живеят с малолетния С. П. П., във детска стая за детето. Посочено е също, че същата стая е била пригодена със специална апаратура, тъй като преди да почине съпругът й е бил на легло.

В подкрепа на искането пред районния съд са представени Препис-извлечение от акт за смърт на П. С. П., Удостоверение за граждански брак, Удостоверение за раждане на малолетния С. П. П. и Удостоверение за наследници, издадени от *. Представени се 2

Удостоверение за банкова сметка и извлечение от банкова сметка за периода 01.02.2025г.27.06.2025 г. с титуляр малолетния С. П. П., издадени от ***.

От така представените доказателства се установява, че П. С. П.- баща на малолетния С.

П. П. и съпруг на Е. Г., е починал на ***г. По банковата сметка с титуляр малолетния С. П.

П., към 27.06.2025г. има крайно салдо от 13 846,10 лв. (7 079,40 евро), която е формиран от детски влог в размер на 250лв. и получени четири превода за пенсия в общ размер от 13 596,10лв. Разполагаемия авоар (разполагаемата наличност) е в размер на 13 596,10 лв.

(6 951,58 евро).

За да се произнесе по молбата първоинстанционният съд е възложил на Дирекция „Социално подпомагане“ Петрич изготвяне на становище/доклад.

Въз основа на представените от молителя доказателства и на изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Петрич, районният съд е приел, че ще бъде от полза за малолетния да се изтегли опредЕ. парична сума за обзавеждане на детска стая. Приел е също, че детето и неговата майка обитават самостоятелно жилище в собствена на възходящите на починалия П. П. жилищна сграда, майката работи на трудов договор и има месечни доходи, в грижите по отглеждането на детето Е. Г. е подпомагана включително финансово от бабата и дядото по бащина линия.

В резултат на така приетото с обжалваното Решение № 256 от 16.07.2024г., постановено по ч.гр.д. № 924/2025г. по описа на РС Петрич, първоинстанционният съд е разрешил на Е. Г. да изтегли от банкова сметка, открита в *** с титуляр малолетния С. П. П., сумата от 3 000 лв. и е оставил без уважение, като неоснователна, молбата за разликата над уважения размер от 3 000 лв. до претендирания размер от 13 596,10 лв., както и молбата да тегли неограничено във времето и по размер на суми от същата сметка.

Със същото решение районният съд е оставил без разглеждане, като недопустимо, искането на молителя за разрешение от съда да внася неограничено във времето суми и да закрие банкова сметка ***, *** с титуляр малолетния С. П. П., роден на *** година, открита в ***, като е прекратил производството по делото в тази част.

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград излага следните правни съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Даването на такова съдебно разрешение е свързано с охраняване интересите на детето и създаването на гаранции при извършване актове на разпореждане, засягащи неговото имущество. Съдът може да разреши действието, ако то не противоречи на интереса на детето, като е длъжен да съблюдава неговите интереси и да защитава правната му сфера.

Въззивният съд намира че за правилното решение по настоящия казус и охраняването на интересите на детето, следва да се намери правилния баланс между осигуряването на 3 подходящи социално битови условия за детето и запазването на имуществото от патримониума му, изразяващо се в налични парични средства по банкова сметка с източник – наследствена пенсия.

Наследствената пенсия в България е уредена в Кодекса за социално осигуряване. Според чл.

80 от КСО право на наследствена пенсия имат децата, преживелият съпруг и родителите, като отказът от наследство не лишава наследниците от право на наследствена пенсия и получаването на наследствена пенсия не се счита за приемане на наследство. Отпуска се на наследници (деца, съпруг, родители) на починало лице, което е било пенсионер или е имало право на пенсия за осигурителен стаж и възрасти, или право на пенсия за инвалидност.

Наследствената пенсия има за цел да осигури доход на близките на починало лице и представлява обезщетение, което замества трудовия доход на починалото лице в семейния бюджет.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, алинея 1, буква ц) от Регламент № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария), която предвижда, че понятието „пенсия“ обхваща не само пенсиите, но и еднократните обезщетения, които могат да бъдат изплащани вместо пенсия и плащанията, направени под формата на възстановяване на осигурителни вноски, както и осъвремените увеличения и допълнителните помощи.

В настоящия случай е видно от Удостоверение за банкова сметка и извлечение от банкова сметка за периода 01.02.2025г. – 27.06.2025г. с титуляр малолетния С. П. П., издадено от ***, че постъпилата сума в общ размер от 13 596,10 лв. е с основание „пенсия“. Същевременно в допълнителна молба, представена пред първоинстанционния съд молителката е посочила, че съпругът й е работил в * и след смъртта му, от тази държава е изплатена еднократна помощ за детето, като компенсация след смъртта на неговия баща.

Наред с горното, въз основа на представения пред първоинстанционния съд социален доклад, съдът съобрази, че жилището в което живеят Е. Г. и малолетния С. П. П. се състои от две спални, кухня с дневна и санитарен възел, като същото е собственост на родителите на починалия баща П. С. П., както и че Е. Г. получава месечен доход в размер на минималната работна заплата.

Съдът съобрази и обстоятелството, че малолетният С. П. П. е на възраст, в която е естествено да разполага със своя стая, която да е обзаведена съобразно възрастта и потребностите му.

Видно от мотивите към обжалваното решение на районния съд, уважено е искането по чл.

130 ал. 3 от СК, като е разрешено на Е. Г. да изтегли от банкова сметка, открита в ***, с титуляр малолетния С. П. П., сумата от 3 000 лв., като първоинстанционният съд е отхвърлил искането в останалата му част над уважения размер.

Съгласно чл. 130, ал. 3 СК всяко действие на разпореждане с имущество на малолетно лице, в т. ч. под формата на теглене на средства от негов банков влог (без значение начина на натрупване на средствата по него), се допуска след разрешение на районния съд и само в 4 интерес на детето. Ако действието е възмездно преценката се свързва с доказаната завишеност или поне еквивалентност на насрещната престация, така че недееспособното лице да получи повече от това, с което се разпорежда, или поне актив със същата пазарна стойност, но който е по-полезен и необходим на лицето. А когато се касае за разпореждане без конкретна насрещна престация в полза на недееспособния, възникнала като пряк резултат от разпореждането, изискванията са по-големи и налагат доказване на очевидната нужда и очевидната полза на детето от отчуждително за имуществената му сфера действие, без което то би било в много по-лошо и неблагоприятно положение. Преценката е винаги конкретна, за конкретен повод и случай, а меродавен е интересът на детето.

Правилно в тази връзка съставът на РС Петрич е приел че горните изисквания изключват възможността разрешение на майката за периодично теглене на определени суми от сметка на детето до пълното изчерпване на сметката по влога. Разрешението може да бъде еднократно и за опредЕ. сума, необходима за задоволяване на конкретните в момента на сезиране и разглеждане на молбата нужди на детето. Ако отново възникне сходна или друга потребност следва да бъде извършена цялостна и нова проверка от съда, при отчитане предходно даденото разрешение, на становището на ДСП, на доказателствата за нуждите на детето в съответния момент и на начина по който ще бъдат задоволени те към бъдещия момент.