Решение № 982 от 06.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 982 гр. Пловдив, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330102770 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от М. Г. Б. срещу „Изи Асет Мениджмънт” АД, с която е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1- во ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер от 450,84 лв.– платена без основание възнаградителна лихва И неустойка по недействителния Договор за паричен заем № **, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда /*** г./ до окончателното й изплащане.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца финансов ресурс.. В договора било предвидено и задължение за потребителя да сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от заемодателя дружество. Изтъква се, че дължимото възнаграждение за поръчителя не е включено в ГПР, въпреки че представлява сигурен разход за потребителя. Предвид изложеното, сочи се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. Доколкото договорът за кредит е цялостно недействителен, то предвид нормата на чл. 23 ЗПК всички заплатени суми над главницата следва да му бъдат възстановени. Съобразно гореизложеното, то се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Изи Асет Мениджмънт” АД, със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се и че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Допълнително, на ищеца му е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора, той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношение на сключения договор за предоставяне на поръчителство се поддържа, че същият не е предпоставка за отпускане на кредита и е сключен между длъжника и „Файненшъл България“ изцяло по желание на заемателя. Сочи се, че доколкото се касае за различно правоотношение, то вземането за възнаграждение за поръчителя не следва да се включва при 1 формиране на ГПР. Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр „1- во” ЗЗД.

Безспорно е по делото, че между страните е сключен Договор за паричен заем № **.

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с “Изи Асет Мениджмънт” АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен”; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

По делото е представен Договор за предоставяне на поръчителство № № ***г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на посредник, и ищеца– потребител. По силата на така сключения договор по възложение на потребителя поръчителят поема задължение да сключи договор за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения, възникнали по силата на Договор за паричен заем № **. Установено е, че договорът влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, ал. 2 от Договора за паричен заем в указания срок. С разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Договора за предоставяне на поръчителство е установено, че за поемане на задължението от поръчителя, потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Договора е установено, че потребителят заплаща възнаграждението по начините, установени в договора за паричен заем. С клаузата на чл. 3, ал. 3 е договорено, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластен да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за заплащане на възнаграждение по договора.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 40%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Нещо повече, възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция е установено в полза на кредитодателя по договора за кредит, доколкото чрез сключване на процесния договор последното постъпва в неговия патримониум, като се заплаща ведно с месечните погасителни вноски по договора за кредит. Следва да се отбележи също така, че договорът за предоставяне на гаранция влиза в сила в случай, че потребителят не изпълни 2 задължението си по чл. 4, т.1 и т.2, а именно да предостави някое от следните обезпечения – две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответните изисквания или банкова гаранция. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в определения размер., за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане, или поне две лица поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредитодателят си осигурява сигурно сключване на договор за предоставяне на гаранция, възнаграждението по който договор се заплаща с всяка вноска по договора за кредит и постъпва в неговия имуществен патримониум. От изложеното следва, че по този начин се установява допълнително задължение за длъжника, респ. допълнително възнаграждение за кредитодателя, като това възнаграждение следва да бъде включено при формирането на ГПР.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В тази величина, обаче, не е включена дължимото по Договор за предоставяне на поръчителство възнаграждение.

Чрез прибавянето на последната, общата сума, която следва да заплати потребителят възлиза на над два пъти размера на получения в заем финансов ресурс. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период.

С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че Договор за паричен заем № ** е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 450,84 лева/ чийто размер е установен от предствените справки и останалите писмени доазателства / При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на заплатените държавни такси за разглеждане на делото в размер на 50 лева, за който следва да бъде осъден ответника. В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв., поради което в полза на процесуалния му представител – адв. Б. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв, определено на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – ДВ, бр.7.

РЕШИ:

ОСЪЖДА Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. Б., ЕГН *** по предявения осъдителе иск с правно основание чл. 55, ал.1 предл. първо ЗЗД, сумата в общ размер на 450,84 лв.– платена без основание възнаградителна лихва И 3 неустойка по недействителния Договор за паричен заем № **, сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозирането на исковата молба в съда /*** г./ до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, да заплати на основание чл.

78, ал. 6 ГПк на бюджета сума в размер на 50 лева – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, да заплати на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.Б., АК – П., сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4