Решение № 181 от 24.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. В., 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100501182 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от Б. Р. А., ЕГН ***, срещу Решение № 201/05.03.2024г., постановено по гр. дело № 0193/2023г. по описа на РС-Д., с коeто е отхвърлен предявеният от Б. Р. А. срещу ОС-Д. иск за заплащане на сумата от 2 344.44 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на нарушаване правото на ЕС при постановяване на съдебния акт Решение № 245 /08.07.2022г. по в. гр. д. №599/2020 г. по описа на ОС-Д., изразяващо се в несъобразяване и неприлагане на постановеното решение от 24.02.2022 г. по дело № 262 / 2020 г. на СЕС, с което се е произнесъл по отправено преюдициално запитване относно действието на чл.8 и чл. 12 от Д.

2003888 ЕО на ЕП. и на С. от 04.11.2003 г. за някои аспекти на организацията на работното време, формирана като общ сбор от сумите: - 1732, 49 лв. отхвърлена част от главницата, предявена с искова молба по гр. дело № 4049/2019 г. на PC Д. с решение, потвърдено с решение № 245/08.07.2022 г. на ОС - Д. по в.гр.д. № 599/2020 г. на ОС – Д., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 11.11.2016 г. - 30.09.2019г.; - 101,95 лв. - мораторна лихва върху възнаграждението по т. 1 за положен извънреден труд за периода от 1 настъпване на изискуемостта до 11.11.2019 г.; - 200,00 лв. - платено възнаграждение за юрисконсулт, присъдено по гр. дело № 4094/2019 г. на PC Д. в размер на 150,00 лв. и 50,00 лв. депозит за вещо лице по гр. дело № 4094/2019г. на PC - Д.; 100,00 лв - заплатено възнаграждение за юрисконсулт, присъдено по в.гр.дело № 599/2022 г. на ОС - Д.; 600,00 лв. - заплатен адвокатски хонорар по гр.дело № 4094/2019г. по описа на РС -Д.; 600,00 лв. заплатен адвокатски хонорар по в.гр.д. № 599/2020 г. на ОС - Д., ведно със законната лихва върху сумата от 2344.44 лева от подаване на исковата молба 30.11.2022 г. до окончателното изплащане. Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Твърди се, че съдът не е дал отговор на спорните по делото въпроси. Сочи се, че е налице неравно третиране на работниците МВР. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата ОС-Д. заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

Контролиращата страна – ОП – В., в открито съдебно заседание оспорва въззивната жалба, като счита, че обжалваното решение за валидно и правилно.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от З. срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания ВОС намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 2в, ал.

2

1, т.2 от ЗОДОВ, предявен от Б. Р. А. срещу ОС-Д., с искане за осъждане на ответника за сумата от 2 344.44 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие на нарушаване правото на ЕС при постановяване на съдебния акт решение № 245 /08.07.2022г. по в. гр. д.

№599/2020 г. по описа на ОС-Д., изразяващо се в несъобразяване и неприлагане на постановеното решение от 24.02.2022 г. по дело № 262 / 2020 г. на СЕС, с което се е произнесъл по отправено преюдициално запитване относно действието на чл.8 и чл. 12 от Д. 2003888 ЕО на ЕП. и на С. от 04.11.2003 г. за някои аспекти на организацията на работното време, формирана като общ сбор от сумите: - 1732, 49 лв. - отхвърлена част от главницата, предявена с искова молба по гр. дело № 4049/2019 г. на PC Д. с решение, потвърдено с решение № 245/08.07.2022 г. на ОС - Д. по в.гр.д. № 599/2020 г. на ОС – Д., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на преобразуване на нощен към дневен такъв за 1 периода 11.11.2016 г. - 30.09.2019г.; - 101,95 лв. - мораторна лихва върху възнаграждението по т. 1 за положен извънреден труд за периода от настъпване на изискуемостта до 11.11.2019 г.; - 200,00 лв. - платено възнаграждение за юрисконсулт, присъдено по гр. дело № 4094/2019 г. на PC Д. в размер на 150,00 лв. и 50,00 лв. депозит за вещо лице по гр. дело № 4094/2019г. на PC - Д.; 100,00 лв - заплатено възнаграждение за юрисконсулт, присъдено по в.гр.дело № 599/2022 г. на ОС - Д.; 600,00 лв. - заплатен адвокатски хонорар по гр.дело № 4094/2019г. по описа на РС -Д.; 600,00 лв. заплатен адвокатски хонорар по в.гр.д. № 599/2020 г. на ОС - Д.., ведно със законната лихва върху сумата от 2344.44 лева от подаване на исковата молба 30.11.2022 г. до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва иска, като счита същия за неоснователен и моли за неговото отхвърляне.

С постановеното по спора Решение № 201/05.03.2024г. по гр. дело № 0193/2023г. по описа на РС Д., първостепенният съд е приел искът за неоснователен.

При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:

Съгласно принципа на лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 от ДЕС, държавите членки са длъжни да вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от правото на ЕС, 3 да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. От този общ принцип произтичат редица конкретни задължения - в това число и за националните съдилища, някои от които са закрепени в договорите, а други са изведени в практиката на СЕС. От принципа следва и институтът на отговорността на държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на общностното право /***/. Вредата може да е причинена от всеки държавен орган - в това число и от национална юрисдикция /съдебен орган/, действаща като последна инстанция /*** v. *** (***), *** v. *** (***)/. Касае се за обективна отговорност, при която се преценява характера на извършеното нарушение, а не вината на решаващия състав.

Фактическият състав включва общностна норма, която предоставя права на частноправните субекти, достатъчно сериозно нарушение на тази общностна норма и пряка причинно - следствена връзка между нарушението и вредата. В случая ДРС правилно е достигнал до извода, че при постановяването на Решение № 245/08.07.20222г. по в.гр.д № 599/2020г., ОСД. е съобразил постановките на СЕС и е достигнал до верни изводи дали е налице съществено нарушение на правото на С.. В обжалваното решение последователно и аргументирано съдът е изложил своите съображения защо не е налице нарушена правна норма на съюзното право.

На първо място, не е налице първият елемент от фактическия състав, необходим за ангажиране отговорността на ответника, а именно нарушение на общностна норма, която предоставя права на частноправни субекти. В исковата молба, както и във въззивната жалба, Б. Р. се позовава на противоречие с Решение от 24.02.2022г. по дело № 262/2020г. на СЕС, с което се е произнесъл по отправено преюдициално запитване относно действието на чл.8 и чл.12 от Д. 2003/88/ЕО на ЕП. и на С. от 04.11.2003г. Преюдициалното тълкувателно заключение на СЕС се ползва със задължителна сила на тълкувано нещо, която обхваща както мотивите, така и диспозива. Силата на тълкуваното се изразява в това, че забранява на съдилищата да се отклоняват от постановеното и да го заместват със свое тълкуване, различно от даденото от СЕС. Силата на тълкувано нещо е не само по отношение на съда, отправил запитването, но и по отношение на всички други национални юрисдикции в страните-членки, а така също и по отношение на всички органи и власти, включително и законодателната. Постановените от СЕС тълкувателни 4 решения не създават нови права и задължения, а изясняват значението на съществуващи норми. Следователно, не сме изправени пред хипотеза на нарушение на норма, предоставяща права на частноправни субекти.

На следващо място, не е налице нарушение на съюзна норма, което да е достатъчно съществено. РС, постановил атакувания в настоящото производство акт, както и съдът в Решение № 245/08.07.20222г. по в.гр.д № 599/2020г., подробно, последователно и ясно е изложил мотиви, като е обсъдил статута на служителите по ЗМВР, подхода на законодателя относно разграничението по отношение на продължителността на нощния труд и различните мерки за неговото компенсиране. Изложени са подробни доводи относно специфичните функции на някои служители, включително работещите в МВР, обуславящи различна продължителност на нощния труд, което се определя от характера на извършваната от тях дейност. Анализирани са различните мерки за компенсиране на нощния труд, поради което диференцираното третиране на служителите на МВР, се основава на обективен и разумен критерий, свързано е с допустима от З. цел и е съразмерно на тази цел. В хода на съдебното производство съдът е изготвил доклад, с който е разпределена доказателствата тежест и е указано за какво не се сочат доказателства. На страните е била осигурена възможност да реализират правото си на защита, вземайки становище по спорните въпроси и ангажирайки доказателства в тази връзка. Не се споделят възраженията, релевирани в жалбата, че РС се е отклонил от произнасяне по същество на спора.

Съгласно ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г. ОСГК на ВКС при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.

Тълкувателният акт е отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно правоотношение с органите в системата на МВР - допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.

178, ал. 1, т. 1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл. 189 ЗМВР), обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл. 234, ал. 1 5

ЗМВР), обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл. 234, ал. 1 ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл. 187, ал. 5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това, с тълкувателното решение е прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по чл. 46, ал. 2 ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат КТ и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Тълкувателното решение е съобразено и с решение по дело С-262/20 на СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и прилагането на Д. 2003/88/ЕО.

Прилагането на З. за МВР в точния му смисъл, съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/15.03.2023 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в противоречие с правото на ЕС и практика на СЕС по тълкуване на чл. 20 и чл.

31 от Х. на основните права. Д. 2003/88/ЕО не съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. Според решение по дело С-262/20 Съда на ЕС, чл. 8 и чл. 12, б. "а" от Д.та следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. По - конкретно, допуска се определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния сектор, както е по действащия КТ, да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл.за полицаите и пожарникарите / със статут по действащия ЗМВР /, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от З. цел и е съразмерно на тази цел.