Решение № 84 от 07.04.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Велико Търново, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500028 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозиранa въззивнa жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ против Решение № 193/ 16.08.2024 г. по гр.д. № 85/ 2024 г. по описа на ОС – Габрово в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на Г. Р. С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП на 29.04.2019 г., за сумата над 20 000 лв. до присъдения размер от 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят счита решението в тази му част за неправилно поради неспазване на принципа на чл.52 ЗЗД и определяне на завишено обезщетение, несъответстващо на реално претърпените от пострадалия вреди. Съдът не отчел и наличието на принос на ищеца, изразяващ се в движение по осовата линия на пътното платно в нарушение на ЗДвП. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и исковата претенция на С. за сумата над 20 000 лв. да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна Г. Р. С. е депозирала отговор с развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа, че съдът е оценил в достатъчна степен и придал необходимото значение на релевантните към определяне на размера на обезщетението обстоятелства. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

1

Постъпило е искане от Г. Р. С., наименувано „насрещна въззивна жалба“, в което се обжалва решението в частта за разноските и конкретно в частта за присъденото в полза на процесуалния представител адв. Г. Н. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение. Първоинстанционният съд е приел искането като такова с правно основание чл.248, ал.1 ГПК и с Определение № 1086/ 26.11.2024 г. е оставил същото без разглеждане като процесуално недопустимо поради просрочие. Срещу този акт е подадена частна жалба, въз основа на която е образувано в.ч.гр.д № 29/ 2025 г. на ВТАС, присъединено към настоящото. В частната жалба се поддържа, че съдът неправилно е квалифицирал искането като искане за изменение на решението в частта за разноските вместо като насрещна въззивна жалба, каквото то по естеството си е.

Позовава се на определение на ВКС, с което съдът е дал разрешение по идентичен казус, че в случай на подадена въззивна жалба срещу решението от една от страните по спора, всяка страна може да оспорва решението и в частта за разноските и това оспорване ще трябва да бъде разгледано във въззивното производство, а не по реда на чл.248 ГПК. Моли Определение № 1086/ 26.11.2024 г. да бъде отменено и въззивният съд да се произнесе по насрещната жалба.

Въззивната жалба изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, подадена е в законовия срок и отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Решението в частта, с която ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. е влязло в сила поради необжалването му.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в рамките на въведените оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира следното:

Релевантните за спора факти и обстоятелства са подробно изяснени от първоинстанционния съд при анализ на събраните по делото доказателства и възприетата от него обстановка не се спори от страните, при което ВТАС не следва детайлно да я преповтаря. Ищецът Г. Р. С. като участник в движението – велосипедист е пострадал на 29.04.2019 г. около 12:20 ч. при ПТП, реализирано при километър 168+100 м на прохода Шипка между него и л.а. „Опел Зафира“, управляван от К. Д. Ч..

Механизмът на ПТП е установен с приетата по делото авто-техническа експертиза. По отношение на водача на лекия автомобил има влязло в сила споразумение от 2

06.12.2023 г. по АНД № 813/2023 г. по описа на PC – Габрово – той е признат за виновен за причиняване по непредпазливост на велосипедиста Г. Р. С. на средна телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване на долната челюст в дясно и избиване на осми долен десен зъб, довело до затруднение при дъвченето и говоренето за срок от около два месеца, вследствие на допуснато нарушение на чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП, която норма изисква при изпреварване и навлизане в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не се създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. Медико-биологичните характеристики на получените от С. увреждания, проведеното лечение, интензитета на търпените болки, възстановителния период, последиците за здравето и отражението в личния и социалния му живот са изяснени от приетата по делото съдебно-медицинската експертиза и свидетелските показания. Отговорността на водача на автомобила е била предмет на валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. По отправена към последното на 15.09.2021 г. извънсъдебна претенция застрахователят не е заплатил застрахователно обезщетение.

При изяснената фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за основателност на предявения иск по чл.432 ал.1 КЗ при доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя на виновния деликвент – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ – за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП. Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Пред въззивния съд спорът е сведен само до справедливия размер на дължимото обезщетение с оглед обема и степента на засягане на телесния интегритет на ищеца и основателността на наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване от него на вредоносния резултат.

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, при съобразяване претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, проведеното лечение, настъпилото възстановяване, наличието на трайни последици за здравето, засягането на социалния и професионален живот и други релеванти обстоятелства, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС. За да определи справедливия размер на обезщетението, в настоящия казус съдът отчете следните фактори:

На ищеца С., на 17 г. към датата на процесното ПТП, в пряка причинно – следствена връзка с него са причинени контузия на главата без открита вътречерепна травма, фрактура на долната челюст вдясно и множество травми на меките тъкани – охлузвания, отоци и кръвонасядания – на главата в дясната лицева половина, по предната и дясна странична повърхност и в основата на шията, по предната и задна повърхност на дясното рамо, на горния десен крайник, на долните крайници – по 3 външно-страничната повърхност на дясното коляно, долната част на бедрото и по подбедрицата, по горната част от гърба на дясното ходило, по предната средна и долна трета на лявата подбедрица и на лявото коляно. Към момента има установен скъсан менискус на лявото коляно, но не е доказано това увреждане да е вследствие на претърпения инцидент. Най-сериозно по своите медико-биологични признаци и като последици е счупването на челюстта, което е наложило оперативно лечение с поставяне на метална остеосинтеза на долната челюст, посредством метална плака с винтове, както и отстраняване на осми долен десен зъб /мъдрец/, попаднал във фактурната линия. Оперативната интервенция се е забавила /операцията е извършена на 07.05. – 9 дни след ПТП/ поради възпалителен процес, преодолян чрез провеждане на антибиотично лечение. Ищецът е бил хоспитализиран 10 дни, след което е лекуван при домашно-амбулаторен режим. Установено е от заключението на приетата съдебномедицинска експертиза и свидетелските показания на майката на ищеца – св. М. Д., че продължителен период от време – месец и половина след произшествието – ищецът е търпял болки с висок интензитет най-вече в областта на долната челюст – не е можел да спи поради болката, често имал главоболие, приемал постоянно обезболяващи.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като достоверни предвид възпроизвеждането на непосредствените й наблюдения за състоянието на сина й и поради това, че те кореспондират с заключението на експерта. Възстановителният период във връзка с фрактурата на челюстта продължил около шест месеца. В продължение на този период ищецът имал изтръпване на долната челюст и на долната устна вдясно. Травмите на меките тъкани са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, с възстановителен срок от месец и половина. Те също са свързани с болки и страдания, като освен това от тях са останали белези по тялото на пострадалия и за този на гърба – в областта на дясната плешка – вещото лице е посочило, че освен че е загрозяващ, може да създаде и опасност от повторно нараняване и неудобство /при носене на раница например/, тъй като е с изпъкнала повърхност. При личния преглед на ищеца, извършен близо пет години след процесното ПТП за нуждите на експертизата, вещото лице е констатирало, че при пострадалия не са налице лицева асимертия и нарушения в говора, но се наблюдават паметови дефицити – при снемане на анамнеза той първоначално не си спомнял за търпените болки и обезболяващите, а след това изведнъж се присетил. В същия смисъл са изложени твърдения и от майка му. Тя посочва, че синът й имал проблеми с краткосрочната памет, забравял значими събития в рамките на месец, два, но отричал да има проблем, казвал, че просто е разсеян. Вещото лице е категорично, че във връзка с претърпяната черепно-мозъчната травма е възможно да стигне до количествено нарушение на съзнанието и съдът отчита това обстоятелство като сериозна последица от ПТП, нарушаваща трайно качеството на живот на ищеца. Личният му живот и социалното му функциониране са били засегнати в значителна степен продължителен 4 период от време: поради травмата на челюстта първоначално той не е можел да говори, около месец не е могъл да се храни пълноценно, а е приемал пасирана храна със сламка, нуждаел се е от чужда помощ, един месец не е ходил на училище. При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид, че пострадалият е бил активен спортист – занимавал се е професионално с колоездене, имал много медали, била му отпусната стипендия за спортни постижения, имал мечти и реални планове, свързани с този спорт, които поради процесното ПТП останали нереализирани. След възстановяването си – три месеца след инцидента – той започнал да тренира, но без пълно натоварване, направил опит да се върне към колоезденето, но не му се удало, защото се страхувал.

При съвкупния анализ на всички изложени обстоятелства ВТАС намира, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 35 000 лв., при което определеният от първоинстанционния съд размер не е завишен, както счита застрахователят. За определяне на този размер съдът съобрази и икономическата конюнктура в Р България към датата на ПТП – 2019 г., ориентир за която са лимитите на застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата – 560 лв. и средната работна заплата в страната по данни на НСИ – около 1 170 лв, както и съдебната практика по казуси със сходни травматични увреждания към релевантния за делото времеви период.