Решение № 4178 от 24.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4178 гр. София, 24.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20211110125760 по описа за 2021 година

Предявен е иск от Етажна собственост на сграда с адрес ул.”Княз Борис І” № 97, представлявана от Дора Николаева Йорданова, с адрес гр.София, ул.”Княз Борис І” № 97, черз адв.Н. със съдебен адрес гр.София, бул.”Витоша” № 146, вх.Б, ет.6, за признаване за установено, че ответника Д. Ж. ГЛ., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.Сухата река, ул.”Тодорини кукли” № 4, вх.А, ап.52, дължи на ищеца сумата от 4716.00 лв., представляваща неплатени вноски за поддръжка /за охрана, ел.енергия, топлоенергия и вода, асансьор, почистване на сградата/ на етажната собственост на адрес гр.София, ул."Княз Борис І"№ 97, в която длъжникът е собственик на магазин № 1, за периода от м.януари 2017 г. до м.декември 2020 г. вкл., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва в размер на 1013.36 лв. за периода от 11.01.2017 г. до 15.02.2021 г.

Претендират се направените в хода на производството разноски.

В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на магазин № 1, находящ са в процесната сграда – етажна собственост с адрес гр.София, ул."Княз Борис І"№ 97. Според ищеца с решения на ОС на ЕС от 31.01.2002 г. и от 15.06.2009 г. са взети решения съответно за необходимите разноски и принципа на разпределението им, както и за падежа на това задължение, а именно от 1-во до 10-то число на месеца,за който се дължат. Ищецът се позовава на решение на ОС на ЕС от 26.01.2017 г., с което месечната вноска е повишена на 127.00 лв.

Ищецът сочи, че ответницата е заплатила за периода от м.януари 2017 г. до м.януари 2018 г. вкл. само част от дължимите вноски към ЕС, а именно сума в размер на 396 лв., като за това време остават дължими още 1128 лв. Същото е заявено и за периода от м.февруари 2018 г. до м.януари 2019 вкл., за който са платени 396 лв. и остават дължими 1094 лв. За остатъка от исковия период от м.март 2019 г. до м.декември 2020 г. ответницата е погасила 396 лв. и остават дължими 1000 лв.

Ищецът е посочил, че с решение на ОС на ЕС от 15.02.2018 г., е прието при четири неплатени вноски или задължения над 500 лв., следва да се предприемат незабавно действия 1 от ръководството на ЕС по принудителното им събиране. Аргументира становище, че това решение е достатъчно за предприемане на действия по събиране на задълженията от ответницата по съдебен ред, доколкото поради възникналата впоследствие пандемична обстановка и установените забрани за събиране на повече от 15 човека на едно място, не е било възможно провеждането на последващо ОС. Претендират се мораторна лихва 1 013, 36 лева за периода от 11.01.2017 г. до 26.02.2021 г., законна лихва от датата на заявлението по чл 410 ГПК до окончателното заплащане на дължимите суми и разноските по делото, С оглед на това се иска съдът да уважи предявените искове, като установи дължимостта от страна на ответницата на заявените с исковата молба суми.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът оспорва представителната власт на Дора Николаева Йорданова по отношение процесната етажна собственост и в тази връзка поддържа становище, че искът е недопустим като предявен от лице, което не е лигитимирано. Изразява се становище, че следва искът да е предявен от всички етажни собственици, както и да има решение за завеждане на делото, каквото не е представено. Отбелязва, че от една страна липсва списък на присъстващите лице на ОС от 26.01.2017 г., от който да се провери дали е налице изискуемия се кворум, а от друга страна, че на това ОС е взето решение единствено за завеждане на заповедно производство, не и на исково такова. Излага аргументи досежно незаконосъобразността на взетите решения от ОС на 26.01.2017 г., вкл. и за завеждане на дело срещу ответницата. В същото време ответницата оспорва да е собственик и ползвател на обект в сграда етажна собственост, тъй като магазина, за който се претендират процесните суми е със самостоятелен вход от улицата, не попада в режима на етажната собственост, доколкото не ползва чистачка, асансьор, охрана и др.

Според ответницата, тя е погасила свои задължения към етажната собственост в размер на 1584.00 лв. преди завеждане на делото.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.

По тези съображения се иска съдът да отхвърли предявенте искове, като присъди на ответницата направените от нея разноски по делото.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото писмени доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 11648/2021 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 4716.00 лв., представляваща неплатени вноски за поддръжка /за охрана, ел.енергия, топлоенергия и вода, асансьор, почистване на сградата/ на етажната собственост на адрес гр.София, ул."Княз Борис І" № 97, в която длъжникът е собственик на магазин № 1, за периода от м.януари 2017 г. до м.декември 2020 г. вкл., ведно със законна лихва от 26.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 1013.36 лв., представляваща начислена лихва за периода от 11.01.2017 г. до 26.02.2021 г. С възражение от 29.03.2021 г. ответницата е оспорила вземането без мотив.

2

Видно от Протокол № 1 от общото събрание на собствениците в етажната собственост на сграда с адрес гр.София, ул.„Княз Борис І” № 97, проведено на 31.01.2002 г., с приложен списък на присъстващите към него, е взето решение за необходимите разноски и начина на разпределение на същите. По точка.1 от Протокол № 8 от годишно общо събрание на собствениците и ползвателите в процесната етажна собственост на ул.„Княз Борис І” № 97, проведено на 15.06.2009 г., е взето решение всички собственици да заплащат месечните си вноски между 1 и 10 число на месеца, като месечните вноски включват : почистване на сградата, ел-енергия, поддръжка на абонатна такса на асансьор, СОТ по договор с охранително дружество, пожарно-известителна ситема, денонощна охрана, леки и неотложни ремонти. С решение на годишно ОС на ЕС по Протокол № 15, проведено на 26.01.2017 г., месечната вноска е повишена на сумата на 127 лева. В Протокол № 16 от годишно общо събрание на собствениците и ползвателите в етажната собственост на ул.

„Княз Борис I” № 97, гр. София, проведено на 15.02.2018 г., е материализирано решение по т.4.2 при наличие на 4 неплатени вноски или задължение над 500 лева, ръководството на ЕС следва да предприеме незабавно действия по принудително събиране на дължимите разходи.

Към делото е представена регистрационна карта № 789 за сграда в режим на етажна собственост, от която е видно, че председател на ЕС е Дора Н. Йорданова. От представения Протокол № 12 на ОС на ЕС от 18.03.2014 г. се установява, че именно Дора Николва Йорданова е избрана за председател на ЕС.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том І, рег.№ 4217, нот.дело № 38/2005 г., на нотариус Антоанета Итева, рег.№ 424 от РНК, вписан акт № 88 том LLXIV дело 28835 вх№ 39367/2005г на Службата по вписванията, Цветанка Иванова Суванджиева и Живко Йорданов Суванджиев са дарили на дъщеря си Д. Ж. ГЛ. ответницата по настоящето производство, следния недвижим имот: магазин, находящ се в гр.София, ул."Княз Борис І"№ 97 на партера в масивна офисна сграда на 4 етажа, мансарден етаж и сутерен с описани в нотариален акт площи и съседи, заедно с съответните идеални части от общите части на сградата, заедно с 3,278% идеални части от мястото, в което е построена сградата.

Приети са 45 бр. квитанции за заплатени вноски към етажната собственост от Д. Ж.

ГЛ. за периода от 04.02.2017 г. до 8 януари 2021 г. общо в размер на 1584.00 лв.

От заключението по назначената и изслушана по делото съдебно-счетоводна експертиза на вещо лице С. Н. СВ., е видно какви разходи са извършени от етажната собственост през исковия период, както и какви вноски са начислени и изплатени, респ. останали непогасени от страна на ответницата.

Експертът е определил и законната лихва за забавав размер на 1 013.36 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.50, ал., т.1 и чл.51, ал.1 от ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главния иск следва да се установи ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда-етажна собственост, основанието за начисляване на суми 3 спрямо последния и техния размер.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства / нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том І, рег.№ 4217, нот.дело № 38/2005 г., на нотариус Антоанета Итева, рег.№ 424 от РНК/, е видно, че ответницата е собственик на магазин, находящ се в сграда с адрес гр.София, ул.”Княз Борис І“ № 97. Възражението й, че той не е част от етажната собственост не се възприема от настоящия състав, доколкото се намира в сграда, в която има обособени самостоятелни обекти, собственост на различни лица.

Обстоятелството дали е осигурен самостоятелен вход към магазина е ирелевантно за попадането му в режим на етажна собственост, ако са изпълнени посочените предпоставки.

От представените по делото протоколи от ОС на ЕС от 2002 г., 2009 г. и 2017 г., се установява, че ОС е определило вноските към етажната собственост по размер и за видове разходи за управление и поддръжка, които се покриват с тях. С решението по по т.2 от ОС на 26.01.2017 г. размера на месечните вноски е увеличен с 10%, като дължимите такива от магазините е 127.00 лв.

Съобразявайки тези решения, както и представените от ответницата документи за извършени плащания, вещото лице в приетата по делото ССчЕ е установило, че задълженията на ответницата възлизат на 4716.00 лв.

Във връзка с направените оспорвания в отговора на исковата молба и за пълнота на изложението следва да се отбележи, че решенията на ОС подлежат на съдебен контрол по законосъобразност по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Инцидентният съдебен контрол на решение на ОС е недопустим, тъй като това би представлявало заобикаляне на закона и би внесло нестабилност в отношенията между етажните собственици /в този смисъл решение № 6880/13.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 911/2014 г. по описа на СГС, решение № 1511/07.03.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 2818/2016 г. по описа на СГС, решение № 3067/05.05.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 13273/2016 г. по описа на СГС и др./.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест да установи, че решенията, с които са установени задълженията му, вкл. и по определяне на дължимите вноски, са отменени, не представи доказателства в тази насока. В случая дори и да се приеме, че за проведените общи събрания Д.Г. не е уведомена по предвидения в ЗУЕС ред, то следва да се приеме, че тя е разбрала за взетите решения с връчване на препис от исковата молба и приложените към нея като писмени доказателства протоколи от ОС. Няма данни, а и не се твърди в предвидения в чл.40, ал.2 от ЗУЕС преклузивен срок ответницата да е обжалвала решенията на ОС, поради което съдът приема, че те са породили своето правно действие.