Определение № 1071 от 29.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1071 гр. София, 25.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20238002901929 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД чрез процесуалния му пълномощник – адв. Т. П. срещу решение № 110/05.04.2023г., постановено по в.т.д. № 723/2022г. на Варненски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260002/15.07.2022г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 59/2019г. и са уважени исковите претенции на Ф. З. Алиева и Х. А. И. за присъждане на застрахователно обезщетение от по 144 000лв. за всеки един, ведно със законната лихва от 04.02.2019г. за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 18.12.2018г. по вина на водача на седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с peг. № X 4718 ВХ с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № X 0428 EM, като пострадалото починало лице е Сунай Х.ов Абрахимов, син на ищците, за присъдените суми над размера от по 60 000 лв. за всеки от ищците.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи, че справедлива база на обезщетението, от което да бъде направена редукцията поради съпричиняване, е сумата от по 100 000 лв. за всеки от ищците. Поддържа, че неправилно въззивният съд е счел, че съпричиняването е само 10%, което е изключително занижено, а приносът следва да бъде най-малко 40%, с оглед което би се следвало на всеки ищец обезщетение в размер на 60 000 лв.

Поддържа, че най-тежката травма на починалия е в резултат от неизползването на обезопасителен колан, като ако такъв е бил поставен, то не би настъпила тежката черепно-мозъчна травма с летален изход. Твърди, че при определяне на обезщетението не била съобразена възрастта на ищците 1

/57г. и 52 г./, както и че имат общо седем деца, което следвало да бъде отчетено като обстоятелство, намаляващо интензитета на болките и страданията. Не бил установен и изключителен срив на психиката на ищците, който да е допълнително основание за присъждане на обезщетение в такива завишени размери. Счита и че определеното обезщетение е прекомерно и твърденията за обема и естеството на неимуществените вреди са недоказани.

Според касатора въззивният съд неправилно е определил и датата, от която е присъдил законна лихва, като е посочил за начален момент датата, на която е сезиран застрахователя, още повече, че исканите от него документи не са били представени и не е започнал да тече срока от 15 работни дни. По изложените доводи иска допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част и отмяната му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, с твърдения, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №4/1968г., решение №1528/20.06.1972г. по гр.д.№567/72г., 1 г.о., решение № 104/25.07.2014г. по т.д.№2998/2013г., 1 т.о., решение № 157/28.10.2014г. по т.д.№3040/2014г., 2 т.о., решение №215/03.02.2017г. по т.д.№2908/2015г. на 1 т.о., решение №45/15.04.2009г. по т.д.№ 525/2008г., решение №206/12.03.2010г. по т.д.

№35/2009г., 2 т.о., решение № 165/26.10.2010г. по т.д.№93/2010г., 2 т.о. на ВКС и др., като поставя следните въпроси:

1. „В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя, при прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, какви са критериите за определяне на процента съпричиняване на вредоносен резултат от пострадалия при ПТП и как следва да се прилага редукцията на обезщетението, за което искът би бил основателен и как следва да бъде наложено намаляването му поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата?“;

2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 от ЗЗД, и какви са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя, включително и при доказано съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия?“.

Ответниците по касационната жалба – Ф. З. А. и Х. А. И. са подали отговор чрез процесуалния си пълномощник – адв. П. К. от 23.08.2023г., в който оспорват подадената жалба по подробно изложените съображения и претендират да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата. Претендират и разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

2

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило на 18.12.2018 г. по път Е-70, на кръстовище, между седлови влекач „Мерцедес Актрос“ с peг. №X 4718 ВХ с прикачено към него полуремарке „Флигел“ с peг. № X 0428 EM, управляван от водача С. Ф. Х. и л.а. „Мазда Кседос“ с peг. № РР 6608 ВС, в който е пътувало и пострадалото лице Сунай Х.ов Абрахимов, син на ищците Ф. А. и Х. И., при лоши атмосферни условия и затруднена пътна обстановка - снеговалеж, заснежена, заледена и хлъзгава пътна настилка. Непосредствено преди разклона за с. Самуил, Разградска област, товарният автомобил, движещ се със скорост около 60-70км/ч., навлязъл в ляв завой, с несъобразената за конкретната пътна обстановка скорост, занесъл се странично наляво и навлязъл в лявата лента за насрещно движещи се МПС. В резултат на това настъпил челно-страничен кос удар между предния десен ъгъл на л.а.“Мазда“ и дясната задна страна на седловия влекач, който продължил по дясната страна на полуремаркето. В резултат на удара возещият се на задна дясна седалка Сунай Абрахимов починал на място. Апелативният съд е приел за безспорно, че гражданската отговорност на водача на т.а.“Мерцедес“ е застрахована при ответното застрахователно дружество за период, включващ датата на ПТП, както и че в резултат на произшествието пострадалият Сунай Абрахимов е получил тежки травматични увреждания, несъвместими с живота - тежка черепно - мозъчна травма, травма на гръдния кош, контузия на белия дроб, както и травма на крайниците - охлузвания по долните крайници.

Въззивният съд е отчел, че по случая е образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила на 28.12.2022г. присъда №2/20.

І.2021г. по НОХД №308/2020 по описа на Разградския окръжен съд, по силата на която С. Ф. Х. е признат за виновен в това, че е нарушил визираните в чл.

20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДвП правила за безопасност на движението и в резултат на това причинил по непредпазливост смъртта на трима от пътниците в автомобила, в това число и Сунай Х.ов Абрахимов - престъпление по чл.343,ал.4 във с ал.3, б..“б“ и чл.342, ал.1 НК, за което му е наложено и съответното наказание.

С оглед горното, апелативният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, а по размера на обезщетението е посочил, че отчита, че ищците са лица измежду най-близкия родствен кръг на пострадалия Сунай, че загубата ги е връхлетяла внезапно, че според свидетелските показания са били сплотено, многодетно и задружно семейство, преживели са много тежко смъртта на сина си, на погребението им прилошало и се наложило да им оказват медицинска помощ, че след произшествието са се променили много – станали затворени, плачели за сина си, не посещавали вече празниците в селото, не общували с близките си и съседите си както по-рано, дори не им се работело, често посещавали гроба на детето си. Въззивният съд е приел, съобразявайки и практиката на ВКС при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюктура в страната към момента на произшествието, че обезщетение в размер на по 160 000лв. за всеки от ищците е адекватно и съобразено с реално претърпените болки и страдания.

3

Апелативният съд е приел за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, изразяващо се в неползването на предпазен колан, тъй като е установено, че пострадалият Сунай не е бил с поставен предпазен колан. Въззивният съд е счел, че липсва категоричност в извода на експертите относно избягването на фаталния изход от удара между двете МПС вследствие на ползването на колана, като е посочил, че използването на обезопасителен колан би ограничило фаталната за живота травма на главата, без да се твърди, че би я предотвратило. Предвид горното е споделил определения от първата инстанция процент на съпричиняване на вредоносния резултат от 10 %, рефлектиращ върху крайния размер на присъжданото обезщетение от по 144 000лв. за всеки от ищците.

По претенцията за лихва, въззивният съд е приел, че съгласно установената съдебна практика застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение от момента на сезирането си с искане за изплащането му, като според чл. 409 КЗ тази лихва се дължи след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, освен в случаите на чл. 380, ал.3 КЗ, но от друга страна съгласно чл.429, ал.3, изр.2 КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забава, считано от поранната дата на уведомяването му за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в лимита на отговорността на застрахователя. С оглед горното е приел, че извънсъдебната застрахователна претенция е предявена на 04.02.2019г., от която дата лихвата за забава се явява дължима.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 2 8 0 , ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 , т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл.

280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за 4 осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен от касатора въпрос за критериите за определяне на процент на съпричиняване при прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е предмет на разрешаване от въззивния съд и в този смисъл отговаря на общия критерий по чл. 280, ал.1 от ГПК, но не се установява допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, на който се позовава касаторът.