Решение № 12 от 13.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Сливен, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20242230201412 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от В. К. К. с ЕГН ********** от гр. София, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9766251 на ОД на МВР – Сливен, с който е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.

189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява становище по съществото на делото, моли издаденият електронен фиш да бъде потвърден, прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение и моли да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на 1 делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 18.04.2024 год. в 14,31 часа в обл. Сливен, път I-6, км. 363+500 при въведено ограничение за движение извън населено място със знак „В26“ с означение 60 километра максимално допустима скорост за движение, с автоматизирано техническо средство TFR1-M 584 насочено към гр. София, било заснето движение на лек автомобил „ХОНДА ЦРВ“ с рег. № *****, със скорост от 84 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9766251, в който като нарушител бил вписан собственика, на когото е регистрирано МПС - В. К. К. от гр. София (л. 14 от делото). В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/6526032 на 01.06.2023 год., както и че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева.

От приложените по делото заверени копия от Решение № 26/14.02.2023 год. по АНД № 1219/2022 год. по описа на РС – Ямбол, Решение № 39/01.06.2023 год. по КАНД № 40/2023 год. по описа на Административен съд – Ямбол, от Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6526032 на ОД на МВР – Ямбол и справка от АИС АНД се установява, че същият е влязъл в сила на 01.06.2023 год. и на жалбоподателят било наложено административно наказание „Глоба“ за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (л. 53 – 57, л. 37 - 39 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от 2

13.03.2015 год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.), издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.

В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1-M 584, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред (л. 26 и л. 9 от делото) и е бил попълнен протокол за използването на мобилно АТСС за контрол (л. 8 от делото). Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба, съгласно която мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи трябва да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и документирано със снимка, е отменена с ДВ, бр. 6/2018 год., в сила от 16.01.2018 год. Поради което към датата на извършване на нарушението – 18.04.2024 год., разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не е приложима.

Освен това с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 год. е отменена й разпоредбата на чл.

165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за 3 движение чрез автоматизирани технически средства или системи.

От приложеното към преписката копие на клип № 22802, безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по - висока скорост от разрешената, а именно 87 км./ч., като с електронния фиш е приспаднат толеранс от 3 %. С оглед на това съдът намира, че възражението в жалбата на жалбоподателя, че не е взета в предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е неоснователно. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност.

Съгласно § 4, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Безспорно се установи, че нарушението извършено на 18.04.2024 год. е в условията на повторност, тъй като на 01.06.2023 год. е влязъл в сила Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 6526032 на ОД на МВР – Ямбол, с което жалбоподателят е наказан за същото по вид нарушение, а именно за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Възраженията на жалбоподателя посочени в жалбата, че атакуваният акт не съдържал данни за имената и длъжността на лицето, което го издава и не съдържал дата на съставянето му, са неоснователни. Обжалваният електронен фиш съдържа всички данни посочени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (в този смисъл Решение № 1997/04.11.2024 год. по КАНД № 340/2024 год. по описа на СлАС).

Възражението в жалбата на жалбоподателя, че била налице неяснота при описанието на точното място на извършване на нарушението е неоснователно.

В издадения електронен фиш е посочено, че мястото на нарушението е обл.

Сливен, път I-6, км. 363+500, като в приложеното копие от клип № 22802 изрично е конкретизирано мястото на нарушението като са посочени GPS координати (в този смисъл Решение № 37/07.03.2019 год. по КАНД № 4/2019 год. по описа на СлАС).

4

Възражението на жалбоподателя посочено в жалбата, че не е спазено изискването на чл. 6, ал. 2, т. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, е неоснователно.

Съгласно цитираната разпоредба местата за контрол с АТСС се определят въз основа на анализ съобразно пет изчерпателно изброени показатели, в това число – участъците с концентрация на ПТП. В настоящия казус не подлежи на съдебен контрол как и по какъв начин е било определено мястото за контрол с АТСС. Безспорно е установено от събраните по делото писмени доказателства, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушението на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е нарушил забраната за превишаване на максимално допустимата скорост за движение извън населеното място (в този смисъл Решение № 666/23.06.2023 год. по КАНД № 688/2023 год. по описа на Административен съд – Бургас, Решение № 39/01.06.2023 год. по КАНД № 40/2023 год. по описа на Административен съд – Ямбол и Решение № 51/13.03.2020 год. по КАНД № 16/2020 год. по описа на Административен съд – Стара Загора).

Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, който съдържа всички необходими реквизити по ЗДвП.

Размерът на наложеното на жалбоподателя административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, като законосъобразен.

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер на, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. В ал. 5 на чл. 63д от ЗАНН е посочено, че в случаите по ал. 3 и 4 размерът на присъденото 5 възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 150,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 9766251 на ОД на МВР – Сливен, с който на В. К. К. с ЕГН ********** от гр. София, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал.

4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА В. К. К. с ЕГН ********** от гр. София, да заплати в полза н а Областна дирекция на МВР – Сливен разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.