Решение № 11 от 09.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Стара Загора, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20255500500875 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 436 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на М. Т. М. срещу постановление от 14.10.2025 г. на ДСИ А.Д. по изп. дело № 294/2025 г. по описа на СИС при Районен съд – Стара Загора, с което на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК на жалбоподателката е наложена глоба в размер на 300 лева.

В обжалваното постановление съдебният изпълнител е приел, че М. М. не изпълнява определения по гр. д. № 2900/2017 г. на Районен съд – Стара Загора режим на лични отношения на бащата В. Ж. С. с детето Т.В.С., тъй като на 11.10.2025 г. и 12.10.2025 г. не е предала детето на бащата на мястото за доброволно предаване – адреса на длъжника: гр. С.З., ***. С оглед изложеното СИ е приел, че на жалбоподателката следва да бъде наложена глоба в посочения по-горе размер.

В жалбата се твърди, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се че в случая е налице неизпълнение на процедурата по чл. 528 ГПК, тъй като длъжникът не е бил поканен да изпълни доброволно режима на лични контакти за датите 11.10.2025 г. и 12.10.2025 г.

Изложени са съображения, че в обжалваното постановление съдебният изпълнител не е посочил конкретните обстоятелства, свързани с установеното от него неизпълнение на задължението на длъжника, като глобата е наложена въз основа на сигнал от взискателя, който не е проверен от съдебния изпълнител. Наведен е довод, че в случая съдебният изпълнител само формално е изпълнил изискването на чл. 528, ал 4 ГПК, като е поискал съдействие от ДСП-Стара Загора. В тази връзка се твърди, че според 1 представения от ДСП доклад, майката не възпрепятства контактите на детето с бащата, а ги насърчава. Въпреки това обаче детето отказва да бъде предадено на баща си. Следователно неосъществяването на режима на лични отношение не се дължи на липса на съдействие от страна на майката. Предвид изложеното, в жалбата е направено искане за отмяна на постановлението за налагане на глоба. В условията на евентуалност жалбоподателката моли размера на наложената глоба да бъде намален, като излага съображения, че същият е изключително завишен. В жалбата е направено доказателствено искане, както и искане за присъждане на разноските по делото.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал писмено становище, в което се твърди, че постановлението е правилно, а подадената жалба е неоснователна.

Съдът, след като обсъди наведените с жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, насочена е срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК, и е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Събиране на допълнителни доказателства не се налага.

По същество жалбата е неоснователна.

От приложеното копие от изпълнително дело № 294/2025 г. по описа на СИС при Районен съд – Стара Загора се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба вх. № 8811/22.08.2025 г. на В. Ж. С. срещу М. Т. М., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 2900/2017 г. на Районен съд – Стара Загора, относно определения от съда режим на лични контакти на бащата детето Т.В.С..

С писмо с изх. № 12904/26.08.2025 г. на основание чл. 528, ал.. 4 ГПК ДСИ при Районен съд – Стара Загора е поискал от ДСП – гр. Стара Загора, Отдел „Закрила на детето“, съдействие за отстраняване на съществуващи пречки за своевременно изпълнение на режима на лични отношения, както и за писмено становище относно предприетите от ДСП мерки за закрила по чл.

23 ЗЗакрДет.

По изпълнителното дело е постъпил доклад от 30.09.2025 г. на ДСПСтара Загора, в който се посочва, че комуникацията между родителите по повод на детето е нарушена и същите не поддържат много добри взаимоотношения помежду си след раздялата. Посочва се още, че контактите между детето и бащата не са прекъснати, но не са пълноценни, съобразно определения от съда режим на лични отношения.

На 28.08.2025 г. на М. Т. М. е връчена покана за доброволно изпълнение на определен режим на личен контакт с дете, с която същата е уведомена, че съобразно изпълнителния лист, издаден по гр. д. № 2900/2017 г., същата е задължена да спазва следния режим на лични контакти между бащата и 2 малолетното дете Т.В.С.: 1/ всяка първа и трета седмица от месеца от 09:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване в дома на бащата; 2/ един месец през лятото по време на летния отпуск на бащата, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

С поканата на основание чл. 528, ал. 2 ГПК на майката е указано, че в тридневен срок от съобщението следва да съобщи на съдебния изпълнител дали е готова да предаде детето в определеното място и време, дали са налице пречки за своевременното изпълнение на задължението, както и да посочи в кое място и време е готова да предаде детето.

Указано й е още, че при неизпълнение на това задължение, ще й бъде наложена глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК в размер до 400 лева, както и че при липса на доброволно изпълнение, детето ще бъде отнето принудително и ще бъде предадено на взискателя със съдействието на полицейските органи и кмета на общината, района или кметството.

От данните по делото е видно, че на 09.10.2025 г. В. Ж. С. е подал сигнал до ДСИ, в който се твърди, че на 07.09.2025 г. не е бил осъществен определения от съда режим на лични контакти на бащата с детето.

Във връзка с така подадения сигнал с постановление от 10.10.2025 г.

ДСИ е наложил на М. Т. М. глоба в размер на 250 лева на основание чл. 528, ал. 5 ГПК, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК.

Впоследствие бащата е подал и сигнал от 14.10.2025 г., касаещ процесното неизпълнение на режима на 11.10.2025 г., след което ДСИ е издал постановлението, предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът констатира, че по делото не са постъпвали уведомления от М. Т.

М. за наличието на пречки за своевременното изпълнение на задължението за предаване на детето.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е уредено в чл. 528 ГПК. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, на длъжника се връчва покана за доброволно предаване на дете, с която той бива поканен да изпълни доброволно в определеното място и време. Тази покана се връчва повъзможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето. В ал.2 и ал. 3 на чл. 528 ГПК се предвижда задължение за длъжника в тридневен срок от получаване на поканата да уведоми съдебния изпълнител дали е готов да предаде детето, евентуално какви пречки съществуват за своевременното изпълнение на задължението и в кое място и време е готов да го предаде, и съответната санкция-глоба за неизпълнение на това му задължение. Ал.4 предоставя възможност на съдебният изпълнител да потърси съдействие от други държавни органи, за да бъдат отстранени пречките за осъществяване на доброволното предаване на детето, ако такива са били посочени от длъжника по реда на ал. 2. Чл.528, ал.5 ГПК предвижда, че ако длъжникът не изпълни доброволно задължението си за предаване на детето, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл.527, ал.3 ГПК за всяко неизпълнение. Съгласно последната разпоредба, 3 когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага глоба до 400 лева.

В случая М. Т. М. е била уведомена за своите задължения, произтичащи от изпълнителния лист, с връчването на поканата за доброволно предаване на детето на 28.08.2025 г., съдържаща изрични указания относно дните, в които бащата има право да взема детето при себе си. С поканата майката е била уведомена за задължението си по чл. 528, ал. 2 ГПК, като са й указани последиците по чл. 527, ал. 3 ГПК.

Впоследствие от страна на жалбоподателката е последвало неизпълнение, доколкото по делото не се спори, че на посочените в постановлението дати /11.10.2025 г. и 12.10.2025 г./, детето Т.В.С. не е било предадено на бащата за осъществяване на режима му на лични отношения.

Същевременно по делото няма данни майката да е подала уведомление до съдебния изпълнител за наличие на уважителни причини, които да правят невъзможно своевременното изпълнение на задължението на съответните дати.

От доклада на ДСП не може да се направи извод, че майката не възпрепятства контактите на детето с бащата, а ги насърчава, респ. че единствената причина за неосъществяване на режима е нежеланието на детето да бъде предадено на баща си, каквито твърдения са наведени в жалбата. В случая се касае за обективирани в доклада изявления на майката пред служителите на ДСП за изгодни за нея факти, поради което същите не се ползват с доказателствена стойност. Същественото в случая е заключението на ДСП-Стара Загора, според което комуникацията между родителите по повод на детето е нарушена, като контактите между детето и бащата макар и да не са прекъснати, не са пълноценни, с оглед определения от съда режим на лични отношения.

Предвид изложеното, съдът намира, че в случая майката-длъжник не е изпълнила задължението си за доброволното предаване на детето, поради което законосъобразно съдебният изпълнител й е наложил глоба на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК, чийто размер /300 лева/ не се явява завишен, с оглед конкретните обстоятелства по делото и наличието на данни за предходен случай на неизпълнение на определения от съда режим на лични отношения.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, че процесното постановление на ДСИ е ненадлежно съставено, поради което само на това основание същото следва да бъде отменено. ДСИ е посочил изрично в постановлението в какво се изразява процесното неизпълнение – липса на доброволно предаване на детето от страна на неговата майка за осъществяване на определения от съда режим на лични отношения с бащата.

Посочени са и датите на неизпълнението - 11.10.2025 г. и 12.10.2025 г., както и начина по който съдебният изпълнител е бил уведомен за същото – чрез сигнал на бащата В. Ж. С.. Въз основа на тези констатации в постановлението си ДСИ е приел, че в случая на майката следва да бъде наложена глоба в 4 размер на 300 лева. Видно от горното, постановлението е мотивирано и изразената в него воля на ДСИ е ясна. Следователно при изготвяне на постановлението съдебният изпълнител не е допуснал соченото от жалбоподателката процесуално нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че съдебният изпълнител е изпълнил и изискването на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, излагайки подробни мотиви относно обжалваното действие в настоящото производство, развиващо се по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

При така изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Т. М. срещу постановление от 14.10.2025 г. на ДСИ А.Д. по изп. дело № 294/2025 г. по описа на СИС при Районен съд – Стара Загора, с което на жалбоподателката е наложена глоба на основание чл. 528, ал. 5, вр. чл. 527, ал. 3 ГПК за неизпълнение на задължението й да предаде детето Т.В.С. на бащата В. Ж. С. за осъществяване на определения от съда режим на лични отношения на 11.10.2025 г. и 12.10.2025 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----