Протокол № 4 от 14.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№4 гр. Пазарджик, 14.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.лав Ал. И. при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело № 20245200900034 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:40 часа се явиха:

Ищецът П. Б., редовно призован чрез процесуален пълномощник адв. Г.

Х., не се явява.

За него се явява адв. П. Р., редовно преупълномощена от адв. Г. Х., с приложено по делото пълномощно.

За ответника „Гаранционен фонд“ - София, редовно призован чрез процесуален пълномощник адв. С. М., не се явява представител.

За него се явява адв. Г. П., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

Явяват се и вещите лица д-р Б. Х. П. и инж. В. И. М., редовно призовани.

По делото е постъпила комплексна автотехническа експертиза с вх. № 63/03.01.2025 г. съдебно-медицинска и

Адв. Р.: - Да се даде ход на делото.

Адв. П.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Р.: - Да се пристъпи към изслушване на заключението по 1 допуснатата комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

Адв. П.: - Да се пристъпи към изслушване на заключението.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към изслушване на допуснатата комплексна съдебномедицинската и автотехническа експертиза, след снемане на личността на вещите лица.

Сне се самоличността на вещите лица, както следва:

Д-р Б. Х. П. - 68 г. български гражданин, женен, с висше образование „медицина“ неосъждан, без родство и служебни отношения със страните по делото.

Д-р В. И. М. - 78 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, висше образование, без служебни и родствени връзки със страните по делото.

Предупредени за отговорността по чл. 291 от НК .

В.л. д-р П. и в.л. инж. М. : - Поддържаме представеното заключение.

Известна ни е наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Адв. Р.: - Нямам въпроси към вещите лица.

Адв. П.: - Имам няколко въпроса. Първият ми е към д-р П.. Има ли данни от коя страна е бил блъснат пешеходеца?

В.л. П.: - При извършения преглед и информацията, дадена от брата на пострадалия ударът от лекия автомобил е настъпил в дясната подбедрица, където той е имал кръвонасядане, непосредствено след травмата и след изписването от здравното заведение, където е бил.

За механизма при този удар е имало фиксиране на левия крак, при който при завъртването си става усукване и си е счупил стилоидния израстък, т. нар. тибия. При падането на терена е довело до счупването на лява раменна кост.

Адв. П.: - Има ли обективни данни за удар от автомобил и може ли това усукване да се получи при залитане на самия пешеходец?

В.л. д-р П.: - При положение, че има кръвонасядане контакта между лекия автомобил и пострадалият в този случай няма данни той сам да е паднал. Не се подкрепя тази версия, при положение, че той има кръвонасядане на дясната подбедрица. Той се е мъчил да заобиколи локвата и в момента, в 2 който я заобикалял дясната му страна, десният крак е бил назад изнесен, паднал върху него, а левият крак е бил опора на тежестта, отстрани на локвата, която е била на края на пешеходната пътека.

Адв. П.: - Другият ми въпрос е към инж. М.. На 36 стр., сте посочили, че в делото няма данни пешеходецът да се е намирал на платното за движение, в смисъл извън границите на пешеходната пътека. В същото време посочвате обаче, че той е заобиколил локвата, която е била на пешеходната пътека.

В.л. М.: - Насочил се е да заобиколи, но свидетелката твърди, други данни има, не е излизал извън очертанията на пешеходната пътека. Локвата е била по-голяма. Излиза извън лявата граница на пешеходната пътека. Той е паднал в локвата. Има данни в делото, че е паднал в пешеходната пътека. Това няма значение, тук става въпрос за около половин метър, все още е в зоната на пешеходната пътека.

Адв. П.: - Освен показанията на свидетелката, има ли други данни, че той е бил на пешеходната пътека?

В.л. М.: - Не мога да си спомня.

Адв. П.: - Има ли данни дали пешеходецът е възприел автомобила преди удара или автомобилът бил ли е спрял, бил ли е в движение?

В.л. М.: - Според пешеходката автомобилът е бил спрял и това е много логично. Всички, които сме от Пазарджик минаваме по този път, знаем колко е трудно излизането по ул. „Д. Д.“, по принцип трябва да се чака от ляво, доста е сложно на практика. Имам предвид пешеходката свидетелка, която е на отсрещния тротоар, пред очите й е станало. Доста последователно описва произшествието. Само въз основа на показанията на свидетелката.

Адв. П.: - От страна на водача на автомобила имало ли е някакво препятствие той да забележи пешеходеца, имало ли е други автомобили пред него или встрани, в лявата лента?

В.л. М.: - Пак ще се позова на свидетелката. Според нея, когато е бил в зоната преди да влиза по ул. „П.ска“, спрял, не спрял не коментирам, в ляво от автомобила е имало 2 автомобила наредени един зад друг, за да завият към центъра на Пазарджик, т.е. наляво, а той трябвало да завие към П., т.е. надясно. Те са били преди пешеходната пътека спрели, така че на практика пешеходната пътека изцяло е била в обзора на шофьора.

3

Адв. П.: - Самото произшествие било ли е предотвратимо от страна на пешеходеца? Той забелязал ли е автомобила?

В.л. М.: - Не мога да кажа категорично. Разсъждението идва от това, че един пешеходец се движи в съответствие, в случая по пешеходната пътека, т.е. пред него е имало локва, за която той има в главата си затруднение как ще я пресече. И затова се е опитал, в последния момент е решил, че е по-добре да я пресече и се е отклонил наляво.

Адв. П.: - Следващият ми въпрос е свързан с опасната зона. На стр. 36 отдолу, четвъртото изречение от абзаца сте посочили, че в конкретния случай е 3,9 метра. Може ли да обясните от кои доказателства сте стигнали до този извод?

В.л. М.: - Тръгва от място, приел съм, че тръгва от място и за да може, това място също съм го приел условно, доколкото там няма „стоп линия“, една бяла линия, която слага се успоредно със знака „Стоп“, но там няма такава.

Обичайно е на около метър преди пешеходната пътека, за да се даде пространство на пешеходеца, спокойствие, че автомобилът е на метър от пешеходната пътека, има психологически ефект.

Шофьорът не мога да знам точно къде е бил спрял, на колко метра от пешеходната пътека, но след като потегля от едно място, за да спре на мястото на удара, трябва да извърши едно пристрояване, след това преценява възникването на опасна ситуация и трябва да спре също аварийно. При едно такова разС.ие, което съм приел в експертизата дължината на пътя за този случай, че той трябва да тръгне и да спре внезапно на 6,20 метра горе-долу. 3,9 метра е опасната зона.

Целият път следвайки автомобила след като тръгва от нулева скорост започва да се ускорява. В един момент той възприема опасна ситуация, тук може да се възприеме и аз така съм подходил, че опасната ситуация възниква от момента на кривване на пешеходеца. В делото има точно такова показание.

Пострадалият го попитал „…какво става..“ и шофьорът отговаря, по памет казвам беше „…ами ти кривна…“. Това означава, че той се е движил направо и после е кривнал и от тази гледна точка към момента на това кривване започва време за реакция, би трябвало да спре на 6,20 метра, но не може да спре. Когато се говори за опасна зона до мястото, той тогава би трябвало да спре на 3,9 метра. Шофьорът тръгва от нула и след 3 – 4 метра след 4 потеглянето забелязва опасността и реагирал внезапно. При това положение той е бил длъжен да спре. Спирал ли е, факт е обаче, че пострадалият е паднал до автомобила, не е бил прегазен, автомобилът не е бил над него, което означава, че шофьорът е наистина спрял там. Има такива данни от свидетелката, такива са данните и от самия пострадал. Той казва, че е видял колата, че спряла до него. Не го е прегазвала, не е минавала през него, просто е спряла пред него. В този смисъл опасната зона е 3,9 метра.

Адв. П.: - Следващия ми въпрос е във връзка със самото поведение на пешеходеца. Това удължаване разС.ието до тротоара на самото платно за движение, от техническа гледна точка било ли е правилно той да тръгне да заобикаля пешеходната пътека. Дали е правилно от техническа гледна точка поведението на самия пешеходец?

В.л. М.: - На практика пътят му се е увеличил с 1 - 2 крачки, за избягване на локвата. Времето е от 1 секунда. Ако я нямаше локвата, твърде възможно е шофьорът да може да мине и пострадалият да остане от дясно на автомобила.

Удължаването не е в метри, а води до забавяне като време.

Адв. П.: - Освен свидетелските показания, има ли обективни данни за наличие на такава локва, тъй като по делото не е направен протокол за ПТП, няма фотоалбуми, не е посетено местопроизшествието?

В.л. М.: - Още по-малко мога да кажа, имало ли е локва или не. Данните за ситуацията от свидетелката, че там е имало локва, защото вчера е валяло. За себе си съм направил проверка, когато асфалтът е сух, но локвата си седи. Там мястото е такова, че се задържа дълго време вода, има денивелация. Самото място предполага такова задържане.

Проверих прогнозата за времето в Интернет по новините към тази дата и резултатът беше, че е имало валежи и тази локва все още да е останала на следващия ден.

Адв. П.: - Последен въпрос, на стр. 31 от заключението посочвате междувременно шофьорът на червената кола е преценил, че пешеходецът, когото наблюдавал е на път да премине и ще може да потегли и да завия за П..

При отклоняването обаче на пешеходеца се създава опасна ситуация, т.е. може ли да приемем, че ако не е било това отклонение е нямало да настъпи удара, съприкосновението между автомобила и пешеходеца?

5