Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 577 от 02.06.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 1517/2024
Вид
Протоколно определение № 577
Подписан
02.06.2026
В сила
29.05.2026
Състав
Петър Митев

Цитирани разпоредби

  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
  • чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.29, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.31, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.33а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.33а, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.66 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 577 гр. Варна, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Митев

Съдебни

Калин Р. Колев заседатели: Светла Н. Каракостова при участието на секретаря Вяра Ив. Алексиева и прокурора З. Ат. З.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Митев Наказателно дело от общ характер № 20243100201517 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:00 часа се явиха:

ОСЪД. ЛИЦЕ М. Д. К. - редовно призован, явява се лично и с адв.А. Д. и адв.Милена Д. - редовно упълномощени и приети от съда.

ГР. ИЩЦИ И Ч. ОБВИНИТЕЛИ:

И. К. П. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. П. В., редовно упълномощен от преди.

Ж. В. С., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Ц. В. П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

ПРОКУРОРЪТ: Няма процесуални пречки, моля да дадете ход на делото.

АДВ.В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д. : Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

АДВ. Д.: Няма да соча доказателства.

Искам отвод на настоящия съдебен състав и на прокурора.

Моля да бъде приет отвод на участващия по делото прокурор поради според мен явна предубеденост, лична заинтересованост от изхода на делото и грубо нарушаване на принципа на обективност по чл.13 от НПК.

Като имам предвид, че в крайна сметка делото на първа инстанция още не е завършило и смятам, че е допустимо искането ми за отвод и на прокурора и на съдебния състав, като имам предвид също така, че допуснатата очевидна фактическа грешка и постановяването на нейното поправяне включително и установяването на тази грешка еднолично от председателя на състава без съдебните заседатели да са присъствали представлява някаква форма на подмяна на тяхното вътрешно убеждение, а те може би са съгласни с това, явявайки се днес и считайки, че всичко е наред. Смятам, че при тези обстоятелства, които според мен са водили и по-рано до основания за отвод особено на прокурора, тази грешка по-скоро е единственото вярно в присъдата. Моля да бъде извинена, но намирам, че поради едностранчивостта във воденето на досъдебното производство за моя подзащитен са останали неизследвани обстоятелства, от които не е установено, навлизам по същество, но се мотивирам с това, което съдът е пропуснал, а прокурорът може би умишлено не е показал.

ПРОКУРОРЪТ: Персонални нападки няма да ми отправяте. Искам доказателства за твърденията Ви иначе ще Ви търся отговорност пред Адвокатска колегия.

Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните да се спазват реда в съдебната зала.

АДВ. Д.: Нямам становище към казаното от колегата. Предоставям изцяло на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Аз чакам да чуя къде е личната ми заинтересованост, едностранчивостта къде е, кои са тези доказателства, които не са изследвани, които според адв. Д. ползват нейния клиент и какво не е направено.

АДВ.

Д.: Има неизследвани данни, например: „Момчетата са се 2 чувствали с опасност за живота си, когато потърпевшия ги е притискал с автомобила си в продължение на повече от километър дори няколко километра, притискайки тяхната кола към пропастта“, това е казано в съдебно заседание, това според Вас не е ли основание да се страхуват тези момчета, защитавайки се и не е ли основание страха или уплахата или дори смущението според НК, за да бъде оправдано превишаването на пределите на неизбежната отбрана.

ПРОКУРОРЪТ: Нито я познавам тази адвокатка, за пръв път я виждам, тя не е участвала в процеса, два пъти е връщано делото и след като тя няма какво да сподели тук в залата, правим официално искане за отвод, а пък твърди за лична заинтересованост, за която после щяла да ми каже, да го каже сега тук, след като ме обвинява в лична заинтересованост, нито нея познавам, нито М. познавам, нито с някой друг съм имал лични отношения, така че това е напълно безпочвено, тези доводи трябва да се конкретизират. Аз съм си професионалист, тук работя, и това ми е работата.

Другото аз съм го споменал в пледоарията си, което казва, че пострадалия ги е притискал, гонил и така нататък и всичко това е отчетено в моята пледоария. Това тя какво си мислила сега и, че това са неизследвани данни, изследвани са тези данни, естествено, че са отчетени, това са си аргументи, до тук нищо основателно не виждам за отвод.

Що се отнася до етапа на съдебното производство, то е приключило с присъда и има техническа грешка в тази присъда. Що се отнася до съдебните заседатели няма никакъв проблем те да участват в този процес, а това, че в присъдата е допусната техническа грешка по никакъв начин не опорочава волята на съда, присъдата е ясна и не прави по никакъв начин предубедени и заинтересовани съдията и съдебните заседатели. До тук никаква конкретика от адвокатката.

АДВ. В.: Считам, че двете искания за отвод са абсолютно неоснователни, като доводите ми за това са следните:

По отношение на прокурора лично отношение няма никакво, напротив, той в продължение на толкова време е изследвал всички доказателства по делото, че по-скоро ние от частното обвинение трябва да сме недоволни отколкото защитата. Абсолютно изследвано, всичко е взето предвид при внасяне на обвинителния акт, лично отношение аз от прокурора никакво не 3 съм забелязал. На всичкото отгоре колегата ми от частното обвинение имаше съвсем други искания, които прокурорът не уважи, те бяха в ущърб на подсъдимия, така че за лично отношение и то негативно спрямо подсъдимия от страна на прокурора не можем да говорим.

По същия начин, считам че настоящия съдебен състав по никакъв начин не е проявявал нито лично отношение, нито каквото и да е друго, което да опорочава неговото действие. Присъдата, която Вие четохте поне за мен беше кристално ясна, че е сбъркана една цифра вместо 54, сте написали 55, това е ясно, че е техническа грешка, защото присъдата беше ясна по отношение на наказанието, няма как наказанието да е над минимума и да се приложи чл.55 от НК, абсолютна техническа грешка. Аз, считам че тези данни, които колежката изложи по отношение на това, че не били взети предвид, напротив взети са със сигурност, като наказанието е към минимума и на всичкото отгоре е отложено на основание чл.66 от НПК, така че абсолютно всичко е взето предвид и няма никакви основания нито за отвод на прокурора, нито за Вашия отвод и ще Ви моля за Вашето решение в този смисъл.

АДВ. Д.:/реплика/ Смятам, че в чл.54 от НК точка 1 няма и, ако се промени само тази техническа грешка от 55 на 54, а останалия текст, видно от разпореждането за насрочване няма да се променя присъдата ще попадне в следваща поред очевидна фактическа грешка.

ОС. ЛИЦЕ К.: Нямам какво да добавя.

Съдът след тайно съвещание намира искането за отвод на прокурора и състава на съда за неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията, визирани в чл.29, ал.2 от НПК. Към настоящия момент се води производство по друг ред, а именно по чл.33а от НПК, за поправка на очевидна фактическа грешка, а исканията за отвод страните могат да правят до началото на съдебното следствие което е приключено, освен ако основанията за това са възникнали или са станали известни по-късно съобразно Разпоредбата на чл.31, ал.2 от НПК.

Аргументите на защитата не сочат за нови обстоятелства, които да са станали известни след финализиране на съдебното производство и да сочат за някаква предубеденост или заинтересованост както на прокурора така и на състава на съда, а още повече и в хода на съдебното производство, съдът не констатира обстоятелства, навеждащи за подобни съмнения от страна на 4 прокурора. Не намира основание за отвод и на настоящия състав финализирал производството, тъй като не се чувства за предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото, ето защо

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за отвод на съдебния състав и на прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания, моля да се даде ход по същество.

АДВ. В.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания.

Съдът счита делото за изяснено от фактическа страна и дава ход ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: Видно от така постановената присъда като основание за наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което е на минимума е посочено основанието на чл.55, ал.1, т.1 от НК, което считам, че е неприложимо и моето предположение за фактическа грешка в конкретния случай, предвид което предлагам да се приеме това и съдът да тълкува действителното законово основание, което е приложимо в конкретния случай за налагането на този вид и размер наказание.

АДВ. В.: Аз съм на същото мнение, няма да преповтарям, само още веднъж ще кажа, че за мен волята на съда беше ясна и очевидно става въпрос за техническа грешка.

АДВ. Д.: Смятам, че при четенето на присъдата тази грешка, ако присъдата е действителното вътрешно убеждение на тримата членове на състава, тази грешка щеше да бъде забелязана най-малкото от прокурора.

Двадесет дни след прочитането на присъдата да се оправдава, считам аз формалния подход в останалата част вярна според всички останали участници, останалата част от присъдата, смятам че не е допустимо, не е редно, и не е 5 справедливо най-вече към моя подзащитен.

Възразявам включително и на основание, че в разпореждането е посочено само чл.54, само цифрата 4 да се замени с цифрата 5, но не и да се посочи предл.1 вместо т.1, така че смятам, че отново сме в хипотеза на вероятна грешка. И съм против по този начин да бъде поправяна грешката, ако тя трябва да бъде поправяна, смятам че по друг начин трябва да бъде поправена, например като се промени т.1 с предл.1, но така или иначе присъдата смятаме, че не е правилна, което обаче ще реши Апелативния съд.

АДВ. Д.: Тъй като сме в процедурата по чл.33а от НПК, ще взема отношение само по нея. В действителност при така наложеното наказание безспорно е, че не се касае за чл.55 НК, а се касае за друг член, НПК вече предоставя такава възможност за това, считам че в действителност е налице очевидна фактическа грешка при изписването на членовете в присъдата.

ОС. ЛИЦЕ К.: Нямам какво да добавя.

СЪДЪТ след тайно съвещание намира следното:

Производството по реда на чл.33а от НПК е инициирано служебно от съда. С Присъда №17/14.04.2026г., постановена НОХД №1517/2025г. по описа на ВОС, съдът е признал подсъдимия М. Д. К. за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, предл.2 вр. чл.129, ал.2, предл.3, алт.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от 5 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Настоящият състав намира, че в диспозитива на постановената присъда е налице допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в погрешно посочване или изписване на чл.55, ал.1, т.1 НК вместо чл.54 от НК. При изписване на цифровата правна квалификация е посочено, че подсъдимият е осъден за престъпление при условията на чл.55,ал.1, т.1 НК, а видно от наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години е, че същото е определено в условията на чл.54 НК, но не и под най-ниския предел по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК, но е допуснато грешно изписване.

Несъответствието представлява очевидна фактическа грешка при оформяне на съдебния акт без да засяга индивидуализацията на наказанието или вътрешното убеждение на съда. В случая е налице явно несъответствие между формираната действителна воля на съда и външното й изразяване, относно грешното посочване на чл.55 от НК. Ето защо са налице предпоставките на чл.33а, ал.1 от НПК за допускане на поправка, поради което ОПРЕДЕЛИ: