Определение № 2282 от 27.08.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1945/2026
- Вид
- Определение № 2282
- Подписан
- 27.08.2026
- В сила
- 27.08.2026
- Състав
- Николинка Цветкова, Фаня Рабчева Калчишкова, Матей Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2282 гр. Пловдив, 27.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Николинка Цветкова
Членове:
Фаня Рабчева Калчишкова
Матей Тодоров като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно частно гражданско дело № 20265300501945 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. М. от САК против определение № 7373/12.06.2026г., постановено по гр. д. № 6918 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, 18-ти с., с което се оставя без уважение искането на „Сити кеш“ ООД, за изменение на постановеното по делото решение рег. № 1162/13.03.2026г., постановено по гр. д. № 6918/2025г. по описа на ПРС, XVIII гр. с., в частта за разноските, присъдени в полза на адвокат Д. В. М., по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени съображения.Жалбоподателят се позовава и на решение на СЕС от 13 юли 2023г. по дело С35/22 и решение от 21 март 2024г. по дело С-417/22. Моли за отмяна на оспорваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде намалено значително възнаграждението за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство. Прави и доказателствено искане за прилагане по настоящето дело на искови молби, по които са заведени дела с аналогичен предмет.
С писмения отговор на ответника по частната жалба същата се оспорва като неоснователна и се моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения, а оспорваното определение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Съдът намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за частично основателна, по следните съображения:
С решение № 1161/13.03.2026г., постановено по приложеното гр. д. № 6918 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, се осъжда „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на Г. Ч. Я., ЕГН **********, сумата в размер на 167, 14 евро, равняваща се на 326, 90 лева – главница, получена без основание по договор за паричен заем Кредирект № 819258 от 24.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на исковата молба в съда – 14.04.2025г. до окончателното й погасяване, както и сумата в размер на 25, 56 евро, равняваща се на 50 лева – разноски за производството и 245, 42 евро, равняваща се на 1
480 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Г. Ч. Я. по първоинстанционното дело.
С оспорваното от ответника определение районният съд се е произнесъл по реда на чл.
248 от ГПК, като е взел предвид, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото по този вид дела към момента има непротиворечива практика.Същевременно са отчетени и обстоятелствата, че е предявен осъдителен иск за връщане на получена без основание сума по договор за потребителски заем, който е недействителен, предявен от потребител, явяващ се икономически по-слаба страна в правоотношението.По делото са приети само писмени доказателства, взети са предвид вида и цената на иска.От друга страна не се установявало да са извършени от процесуалния представител на ищеца действия, които да индикират недобросъвестно упражняване на права, водещи до ненужно натрупване на разноски.
Настоящият състав на съда намира частната жалба за частично основателна.
Видно е от материалите по приложеното първоинстанционно дело, че на ищеца е била предоставена безплатна правна помощ от адв. Д. М. от ПАК пред районния съд, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22).
Правилно районният съд е преценил, че не е необходимо страната, на която е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., предварително да установява и да доказва съответното основание за това, в какъвто см. е и съдебната практика – напр. определение № 163/13.06.2016г. по ч. гр. д. № 2266/2016г., I г. о. на ВКС, определение № 319/09.07.2019г. по ч. гр. д. № 2186/2019г., IV г. о. на ВКС и др. Същевременно предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ не са оспорени своевременно в срока по чл. 131 от ГПК, съотв. не са ангажирани и доказателства в този срок в подкрепа на възражението.
Настоящият състав намира още, че не следва да събира доказателства за злоупотреба с право от страна на ищеца, обусловена от завеждането на множество дела с идентичен предмет. В тази насока доколкото се твърди, че правата на същия произтичат от отделни договори за кредит, не може да се приеме, че предмета по всички дела е идентичен. Отделно от това присъждането на разноски е последица от изхода на делото, поради което не е част от предмета му и съда не дължи съдействие на страните за събиране на доказателства, обуславящи възлагането на разноските. Действително с такава информация съдът може да се снабди и по служебен ред, но същата според настоящия състав е относима към фактическата и правна сложност на делото, по-конкретно обуславя занижена такава. Наличието на трайно установена съдебна практика, която констатира неравноправността на аналогични клаузи като процесната, във всички случаи прави много по-лесна защитата на потребителя и води до извод за прекомерност дори на предвидения минимален размер в Наредбата, а както се посочи по-горе, съдът не е обвързан от този размер. Същевременно не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че разноски в полза на ищеца изобщо не се дължат. За да се освободи доставчикът /ответник по делото/ от разноски, следва да е признал иска на потребителя и да не е дал повод за образуване на делото, в какъвто смисъл е и 2 разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. В такава хипотеза потребителят трябва да понесе направените от него разноски за съдебното производство. Процесният случай обаче не е такъв, тъй като ответникът е оспорил иска.
Предвид гореизложеното, като взе предвид защитавания материален интерес, който е в нисък размер и обема на извършените процесуални действия от адвоката, настоящия състав намира за справедлив размера от 120 евро с ДДС, който да бъде определен като възнаграждение на адвоката за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство.
Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново, с което възнаграждението за оказана безплатна правна помощ да бъде намалено до посочения размер.
Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 7373 от 12.06.2026г., постановено по гр. д. № 6918 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XVIII гр. с., вместо което
ИЗМЕНЯ решение № 1161 от 13.03.2026г., постановено по гр. д. № 6918 по описа за 2025г. на Пловдивски районен съд, XVIII с., в частта относно разноските, като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение, което „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на адвокат Д. В. М. от АК Пловдив, за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ГПК, от 245, 42 евро на 120 евро с ДДС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3