Решение № 1763 от 16.05.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1763 гр. Варна, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина В. Тодорова Колева при участието на секретаря Теодора Хр. Костадинова като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско дело № 20243110111216 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен о т Р. В. Г., ЕГН **********, адрес:

************ срещу „К.И.И. БГ" ЕАД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление:

************* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи претендираните от ответника суми в размер на 2542.25 лв.-главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS**********, 725.30 лв. - договорна лихва за печалба на дружеството по договора за кредит за периода 30.01.2008г.-30.01.2009г., 1016.57 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда - 17.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 85.68 лв.(осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100 лв.(сто лева), представляваща направени разноски за адвокатски хонорар, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.г.д. № 9237/2011 г. по описа на ВРС, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128080400724 по описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – Варна.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: по ч.гр.д. № 9237/2011 г. на ВРС, в полза на БНП П.П.Ф. ЕАД срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за сумите 2542.25 лв.-главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS**********, 725.30 лв. - договорна лихва за печалба на дружеството по договора за кредит за периода 30.01.2008г.-30.01.2009г., 1016.57 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда - 17.06.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 85.68 лв.(осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100 лв.(сто лева), представляваща направени разноски за адвокатски хонорар. Въз основа на него на 10.02.2012 година по молба на взискателя било образувано изпълнително дело № 20128080400724 по описа на ЧСИ З.Д. с peг.№ 808 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна. По изпълнителното дело, на 10.02.2012 година е изходирана Покана за доброволно изпълнение, като е разпоредено връчване чрез кмета по настоящ адрес. На 09.07.2014 година е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „М.М. ЕООД. На 18.12.2014 1 година е наложен запор при друг работодател на трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя „Инвестстрой Варна". На 17.07.2015 г. по делото е подадена молба от ответника за конституиране по изпълнителното дело на основание сключен договор за цесия с първоначалния взискател. След конституирането по изпълнителното дело, новият взискател е депозирал молба до съдебния изпълнител от 25.09.2015 година с приложено уведомление до длъжника за извършена цесия, както и обратна разписка, удостоверяваща връчването му. На 03.01.2018 година е изходирано запорно съобщение до банка „ДСК" ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. На същата дата - 03.01.2018 година е изходирано и друго запорно съобщение до банка „ОББ" АД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника. След тези действия е депозирана молба от взискателя по делото на 20.02.2019 година за извършване на справка в НОИ и в случай, че бъде установено валидно трудово правоотношение, е отправено искане да се наложи запор върху същото. Това е последната депозирана молба по делото от взискателя.

По изпълнителното дело не са постъпвали суми от длъжника. Твърди се, че зискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на основание чл. 433. ал. 1. т. 8 ГПК на 10.02.2014 година. Счита се, че дори да бъде прието, че погасителната давност е прекъсната с предприемането на наложените запори върху банковите сметки на длъжника на 03.01.2018 година, то от последната молба на взискателя за извършване на справка в НОИ и евентуалното налагане на запор върху установеното трудово правоотношение -20.02.2019 година до настоящия момент е настъпила погасителната давност на задължението. Навежда доводи, че възможността на ответника да събере принудително вземанията си е погасена по давност. Ето защо обективира искане за постановяване на положително решение по делото.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията по сключения договор за кредит било инициирано производство по реда на чл. 410 ГПК, в резултат на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9237/2011 г. по описа на ВРС.

Въз основа на заповедта за изпълнение бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който на 10.02.2012 г. било образувано изпълнително дело № 2660/2011 г. по описа на ЧСИ З.Д..

Взискателят овластил ЧСИ по реда на чл.18 ЗЧСИ да извършва действия срещу длъжника, като така давността за вземанията е прекъсната. По време на изпълнителния процес давност не била текла. Такава започнала да тече след 26.06.2015г. съгласно TP № 2/2013г. на ОСГТК.

Извършените действия по изпълнението са прекъснали давността за вземанията. Извършени са следните изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността: на 15.10.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е изпратено до работодателя „Д.И. ЕООД; на 09.07.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е изпратено до работодателя „М.М. ЕООД; на 18.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е изпратено до работодателя „И.В." ЕООД. Придобил вземанията по Договор за кредит № PLUS-01131382 срещу Р. В. Г. по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.05.2015г., сключен с цедента „БНП П.П.Ф." ЕАД /с универсален правоприемник „БНП П.П.Ф." С.А., клон Б./.

Длъжникът е уведомен за извършената цесия на 09.07.2015г. чрез своята съпруга. Ha 17.07.2015 г. е подал молба за конституирането му като взискател, което действие прекъсва погасителната давност за вземанията. С молбата си за конституиране, взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. С молбата са възложени и правомощията по чл.18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител. На 16.08.2017г. е входирана молба от взискателя за справка в БНБ с включено искане за налагане на запори. На 03.01.2018 г. е наложен запор по банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК" АД и в „ОББ" АД. На 20.02.2019г. е входирана молба от взискателя за справка НОИ с включено искане за налагане на запори. На 10.08.2020г. е депозирана молба от взискателя с искане да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. На 06.10.2022г. е входирана молба от взискателя за справка БНБ с включено искане за налагане на запори. На 15.03.2024г. е последвало депозиране на молба от взискателя с посочване на изпълнителен способ. Всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали погасителната давност за вземанията. Навеждат се доводи, че от образуване на изпълнително дело № 724/2012 г. по описа на ЧСИ З.Д. на 10.02.2012 г . до 26.06.2015 г. приложение намира ППВС № 3/18.11.1980 г. и погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна давност е датата 26.06.2015 г. - постановяване на TP № 2/26.06.2015. Следователно, датата, на която вземането би се погасило по давност е 26.06.2020 г., ако не са извършвани изпълнителни 2 действия, какъвто не е настоящия случай. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оглед съвпадащите насрещни твърдения, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта, че по заявление подадено от „БНП П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК **********, е инициирано ч.гр.д. № 9237/2011г. по описа на ВРС за издаване на заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист в полза на заявителя. Издадена е Заповед по чл.410 ГПК № 5692/20.06.2011 год., а след влизането й в сила е разпоредено издаване на изпълнителен лист срещу Р. В. Г.. Н а 19.10.2011г. по ч.гр.д. № 9237/2011г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист, който обективира задължение на Р. В. Г., в полза на „БНП П.П.Ф.” ЕАД за сумата 2542.25 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит PLUS**********, 725.30 лв. - договорна лихва за печалба на дружеството по договора за кредит за периода 30.01.2008г.-30.01.2009г., 1016.57 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода 29.02.2008г.-03.06.2011г., ведно със законната лихва считано от подаване на заявлението в съда - 17.06.2011г. до окончателното й изплащане, сумата от 85.68 лв.(осемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща деловодни разноски, както и сумата от 100 лв.(сто лева), представляваща направени разноски за адвокатски хонорар.

Посредством молба от кредитора, по описаните задължения на 10.02.2012г. е образувано изпълнително дело 20128080400724 по описа на ЧСИ З.Д. с рег.№ 808 на Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – В. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.

Н а 15.10.2012 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодателя „Д.И. ЕООД.

На 15.11.2012г на длъжника е връчена ПДИ.

Н а 09.07.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодателя „М.М. ЕООД.

Н а 18.12.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано при работодателя „И.В." ЕООД.

На 17.07.2015г. е подадена молба от К.И.И. БГ ЕАД за конституиране като взискател по силата на договор за цесия от 15.05.2015г. На ЧСИ са възложени действия по чл.18 ЗЧСИ.

Длъжникът е уведомен за цесията на 09.07.2015г..

На 16.08.2017г. при ЧСИ е входирана молба от взискателя за справка в БНБ с искане за налагане на запор на банкови сметки.

На 03.01.2018 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК" АД и в „ОББ" АД.

На 20.02.2019г. при ЧСИ е входирана молба от взискателя за справка в НОИ с искане за налагане на запор на трудово възнаграждение.

На 10.08.2020г. е депозирана молба от взискателя с искане да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 06.10.2022г. е входирана молба от взискателя за справка БНБ с включено искане за налагане на запори и опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 15.03.2024г. е депозирана молба от взискателя с посочване на изпълнителни способи – запор на банкови сметки; трудови възнаграждения; възбрана на недвижими имоти и опис на движими вещи.

С оглед така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Правният интерес от предявяване на настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност, с оглед на което евентуално настъпилата перемпция е относима при преценка валидността на последващите изпълнителни действия.

По изложените съображения предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за процесуално допустим, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Защитата в изпълнителния процес е средство за реакция срещу незаконосъобразните 3 действия по изпълнение, породени от нарушаване на материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на изпълнителното производство.

Материалноправните изисквания за законност представляват условия за допустимост на изпълнителното производство. Те обхващат съществуването на изпълняемото право в полза на взискателя и принадлежността на обекта на изпълнение към имуществото на длъжника по изпълнението. Защитата срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес повдига спор относно даденото гражданско право, поради това тя се реализира по исков ред. Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439 ГПК вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти /погасяване по давност, плащане, прихващане и др./, настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист, което обуславя неговата допустимост съобразно предвидените в чл.439 ГПК условия.