Определение № 2039 от 19.12.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Виктория Р. Стоилова Въззивно частно гражданско дело № 20251800501078 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. Л. Ж., депозирана чрез адв. К. Я. и по частна жалба на Е. Е. О. и М. Е. О., депозирана чрез адв. А. Т. и двете насочени срещу Определение № 215 от 03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Своге, с което съдът е допълнил на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 113 от 18.03.2025 г. в частта за разноските, като е осъдил М. Л. Ж. да заплати на Е. Е. О. и М. Е. О., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. – намалени на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК.

В частната жалба депозирана от М. Л. Ж. се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото е изпратил за отговор искова молба, която в последствие е счел за нередовна и е върнал на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК. В този смисъл намира, че разноски на ответниците не са дължими, тъй като се касае до нарушения извършени от страна на съда, за които не следва да отговаря ищеца. На следващо място поддържа, че на допълване подлежат единствено постановено по делото решение, но не и определение, с което се прекратява производството по делото.

Също така изтъква, че по делото не представен списък по чл. 80 ГПК, което води до недопустимост на молбата на за изменение на постановеното по делото определение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Отделно намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лв. не е съобразено с реално извършените процесуални действия, които се изчерпват с подаване на отговор на исковата молба.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - Е. Е. О. и М. Е. О., чрез адв. А. Т., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба, като се изразяват подробни аргументи в тази насока.

В частната жалба депозирана от Е. Е. О. и М. Е. О., чрез адв. А. Т. се поддържа, че неправилно първоинстанционния съд е намалил размера на 1 претендираното адвокатско възнаграждение, като не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, както и това че се касае до защита по два иска и процесуалното представителство е осъществено по отношение на двама ответника.

Моли да бъде постановено определение, с което да бъде изменен размер на присъденото адвокатско възнаграждение на пълния претендиран такъв от 3200.00 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - М. Л. Ж., чрез адв. К. Я., в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени аргументи.

Съдът, след като разгледа подадените частни жалби и писмените отговори и се запозна с данните по делото, намира следното.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Производството по гр.д. № 209/2024 г. на Районен съд – Своге е образувано по искова молба на М. Л. Ж. против Е. Е. О., М. Е. О. и Р. В.Х. Б., с която са предявени искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и такъв по чл. 109 ЗС.

С разпореждане № 378 от 26.04.2024 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се връчи на ответниците - Е. Е. О., М. Е. О. и Р. В.Х. Б.. Такъв е връчен на Е. Е. О. на 13.06.2024 г. и на М. Е. О. на 17.05.2024 г.

По делото е постъпил отговор от посочените ответници на 16.07.2024 г., депозиран на 15.07.2024 г., видно от пощенското клеймо. Отговора на исковата молба е подаден чрез процесуален представител – адв. А. Т., за когото е представено пълномощно.

В последствие с Определение № 42 от 27.01.2025 г. съдът на основание чл.129, ал. 2, вр. ал. 4 ГПК е оставил повторно без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи по делото писмена молба – с препис за ответниците, с която да отстрани нередовностите посочени от съда по т. I и т. II в мотивната част на определението, които е констатирал. Съдът е указал последиците от неизпълнение на указанията в дадения срок, а именно връщане на исковата молба.

Така постановеното определение е връчено на ищеца на 10.02.2025 г., като в дадения от съда срок констатираните нередовности не са били отстранени, с оглед на което съдът с Определение № 113 от 18.03.2025 г. е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Това определение е връчено на ответниците Е. Е. О. и М. Е. О. на 07.04.2025 г.

В срока за обжалване на определението /на 14.04.2025 г./ по делото е постъпила молба от посочените ответници по реда на чл. 248, ал.1 ГПК с искане за допълването му в частта за разноските, като на последните бъдат присъдени такива в размер на 3 200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие от 22.06.2024 г., в който е уговорено възнаграждение в посочения размер, посочено като заплатено в брой.

2

С обжалваното в настоящото производство определение съдът е допълнил на осн. чл. 248, ал. 1 ГПК Определение № 113 от 18.03.2025 г. в частта за разноските, като е осъдил М. Л. Ж. да заплати на Е. Е. О. и М. Е. О., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, като е намалил последните на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК на 600 лв., с оглед сторено от ищеца възражение в тази насока с отговора на депозираната молба по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

При тези данни, настоящата инстанция намира от правна страна следното:

Според разпоредбата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника /оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба, неизпълнение на указания/, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл.248 ГПК за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските, какъвто е и настоящият случай.

Възраженията за липса на списък с разноските по реда на чл. 80 ГПК обуславящо недопустимост на депозираната от ответниците молба не може да бъде споделено. Това е така доколкото разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска единствено изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните само по отношение изменението на решението/определението в частта за разноските, а именно – представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска единствено изменение на решението поради което това искане е недопустимо, какъвто обаче не е настоящият случай. В настоящият случай се иска допълване на постановеното по делото определение за прекратяване в частта за разноските, доколкото съдът не се е произнесъл изобщо по тяхната дължимост.

За неоснователни настоящият състав намира и възраженията на жалбоподателя М. Л. Ж. за недължимост на разноските, доколкото се касае до процесуални нарушения от страна на съда. Това е така доколкото съобразно разпоредбата на чл. 129, ал. 4 ГПК процесуалния закон допуска отстраняване на нередовности в исковата молба, които съдът е констатирал по време на самото производство. Още повече до прекратяване на делото се е стигнало, поради тяхното неостраняване в срок, което се дължи единствено на поведението на ищеца.

Правилото е, че се присъждат всички разноски, които са направени, въз основа на доказателствата, които са представени по делото. Данните относно осъществените процесуални действия от страна на упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото се прекратява /в случая/ единствено поради неизпълнение на дадени указания на съда от насрещна страна по спора.

Изплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се оставя в тежест на 3 възложителя по договора, само защото производството е прекратено, поради неизпълнение на указания, дадени от съда, преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника, в този смисъл Определение № 670 от 19.10.2015 г., постановено по ч.гр.д. № 3982/2015 г. на ВКС и Определение № 2388 от 07.08.2023 г., постановено по гр.д. № 2999/2023 г. на ВКС.

В случая, от представения Договор защита и съдействие - л. 77 недвусмислено е отразено, че предметът на процесния договор е осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Своге по гр.д. № 209/2024 г.

Съответно няма основание да не се приеме, че ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което ответниците Е. Е. О. и М. Е. О. са направили разходи за да осигурят защитата си, което е установено на база събрания доказателствен материал.

Следва обаче да се отбележи, че по отношение на една от ответниците не е спазен срокът за депозиране на отговор на исковата молба. Така М. Е. О. е получила препис от исковата молба на 17.05.2024 г., а отговора на исковата молба е депозиран едва на 15.07.2024 г., т.е. извън едномесечния срок за това. С оглед на което и на осн. чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалното действие по подаване на отговор на исковата молба от тази стана не следва да се взема предвид при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, а единственото уговореното процесуално представителство.

Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 14 от 2025 г., приложима към процесните отношение, с оглед датата на сключване на договора за правна защита и съдействие /22.06.2024г./, дължимото възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по така предявения иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е в размер на 774.76 лв., а това по чл. 109 ЗС /с оглед определянето на цената на иска по чл. 70, ал. 3 ГПК съобразно т. 1 от ТР от 06.11.2017 г., постановено по тълк. дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС/ е в размер на 400 лв., т.е. дължимото минимално адвокатско възнаграждение по двата предявени иска е в размер на 1 174.76 лв. или за двамата ответници 2 349.52 лв. Така претендираното възнаграждение в размер на 3 200 лв. съдът намира за прекомерно.

Отделно следва да се има предвид практиката на СЕС, съобразно която посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на адвокатските възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид посоченото и с оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, определените с Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, не са задължителни и не обвързват съда при извършване на преценката му за размера на дължимия адвокатски хонорар.

Така в случая като се съобрази видът на спора, материалния интерес, видът и количеството на действително извършената работа /като се отчете, че единствено 4 по отношение на единия от ответниците депозирания отговор е в срок/ и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че справедливото възнаграждение следва да бъде определено в размер на 1 200 лв.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 215 от 03.06.2025 г., постановено по гр.д. № 209/2024 г. по описа на Районен съд – Своге, като