Решение № 242 от 02.12.2020, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

02.12.2020

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

29.10.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Съдията

Адм. дело номер

224 по описа за

2020 година.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтП.

Депозирана е жалба от Т.Ш.О. от ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., издадена от началник ОО „АА“ гр.Видин към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез отнемане на табела с рег.

№ *** и отнемане на СРМПС № *** на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Т.Ш.О. от ***.

Счита, че процесната заповед е незаконосъобразна, необоснована и издадена в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Оспорва изцяло констатациите на административния орган, че със собствения й лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № *** е бил извършван обществен превоз на пътници, без да притежава необходимия лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Твърди, че в конкретния случай водачът на превозното средство С. А. Н. Ш. действително е управлявал посоченото МПС, но пътуващите в автомобила лица не били пътници по смисъла на закона, тъй като не са заплащали превоз, а само си поделили разходите за гориво. Горното се потвърждавало и предоставените от тях обяснения. Предвид това се касаело за споделено пътуване, а не за обществен превоз на пътници.

Въвежда доводи за липса на компетентност на издателя на оспорения акт.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., издадена от началник ОО „АА“ гр.Видин към ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез отнемане на табела с рег. № *** и отнемане на СРМПС № *** на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***.

В съдебно заседание, чрез адв.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по жалбата, началник ОО „АА“ гр.Видин, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Депозира писмена молба/вх.

№ *** от *** г. – л. 21/, в която сочи, че оспорената ЗППАМ е издадена въз основа на АУАН серия А-2109 № 274766 и снетите обяснения от пътниците в превозното средство. Счита, че заповедта е съобразена с доказателствата по преписката и действащите процесуални правила, поради което моли същата да бъде потвърдена. Релевира възражения за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателката.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 30.06.2020 г., около 21 часа, в ***, на *** път ***, в района на ***, С. А. Н. Ш. от ***, е управлявал МПС – лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316

ЦДИ“ с рег. ***, собственост на Т. Ш.О. от *** и ремарке за лек автомобил с рег. № ***, като превозвал 5 бр. пътници, както следва: М. Д. В., Ш. М. М., Н.

Ф. В., М. А. И. и Ш. А. И.; На С. Ш. е съставен АУАН серия А-219 № 274766/30.06.2020 г. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г., издадена от К. Ц. Ж. – началник ОО „АА“ гр.Видин, на основание чл.

107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ е наложена принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез отнемане на табела с рег. № *** и отнемане на СРМПС № *** на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на Т. Ш.О. от ***/неправилно е изписано собственото име на лицето като вместо Т. е изписано Т./.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта на жалбата и при извършената на основание чл.

168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК, съдът намира, че процесната жалба е допустима като подадена в законоустановения 14 – дневен срок от съобщаването на акта и от лице, имащо правен интерес от обжалването. В тази връзка ЗППАМ е издадена на 30.06.2020 г. като жалбата против нея е подадена на 09.07.2020 г./вх.

№ РД-14-1432#1 на ОО „АА“ гр.Видин/. В жалбата са въведени твърдения, че ЗППАМ е връчена на Т.Ш.О. на 30.06.2020 г. Административният орган е изпратил депозираната жалба, ведно с административната преписка на Административен съд – Видин, вследствие на което е било образувано а.д. № 176/2020 г. С Определение № 299-РЗ/14.07.2020 г. делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Кърджали.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна и недоказана, респ. оспорената заповед е законосъобразна като постановена при липса на отменителните основание по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП, принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или упълномощени от него длъжностни лица. В конкретния случай оспорената ЗППАМ е издадена от началник ОО „АА“ гр.Видин, който се явява компетентен орган по смисъла на горепосочената разпоредба, надлежно оправомощен със Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „АА“ (т. 7), приложена по делото/л. 7 от а.д. №

176/2020 г./. С оглед изложеното, настоящият състав счита, че оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1432/30.06.2020 г. е издадена от компетентния по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП орган – началник ОО „АА“ гр.Видин, действал по делегация, на основание посочената по-горе Заповед № РД-01-43/23.01.2020 г., издадена от изпълнителния директор на ИА „АА“, с която, същият е оправомощил посочените в нея длъжностни лица да прилагат принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106 а от ЗАвтП.

Предвид горното, съдът приема, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в предписаната от чл. 59, ал.

2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК.

При издаването на обжалваната заповед административният орган не е допуснал нарушения на процесуалноправни разпоредби на закона, т. е. нарушения на административнопроизводствени правила, като такива доводите не са въведени в жалбата и в хода съдебното производство. В ЗППАМ е налице описание на конкретната фактическа обстановка, като е посочено, кога и каква нерегламентирана дейност е извършвана, с какво МПС и чия собственост е същото, т. е. описано е административното нарушение, което следва да се преустанови с прилагането на ПАМ, като са посочени и относимите правни основания, въз основа на които се прилага тази ПАМ. В заповедта изрично е посочено, че административният орган е взел предвид констатациите, съдържащи се в АУАН серия А-219 № 274766/30.06.2020 г., като е възпроизвел по-голяма част от тях и в мотивите към заповедта. В цитирания АУАН от 30.06.2020 г. се съдържат всички обстоятелства, които могат да попълнят фактическите основания на оспорената заповед. В тази връзка в акта са посочени: датата – 30.06.2020 г., времето – около 21.00 часа, точното място на извършване на проверката и констатиране на нарушението – *** път *** км.***, в района на ***, посоката на движение – посока към Република България, описани са с трите им имена и ЕГН и петимата пътници, установени в описаното МПС, управлявано от С. А. Н. Ш., описано е словесно констатираното нарушение, както и е посочено, че с него е нарушена разпоредбата на чл. 6, ал.

1, изр. І/първо/ от ЗАвтП.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че чия е собствеността на превозното средство и кой извършва нарушението в хипотезата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвтП е ирелевантно, тъй като целта на принудителната мярка е да се преустанови използването на конкретното превозно средство, за което няма издаден лиценз. Дали това използване е било от собственика или от лице, което се намира в някакъв вид правоотношение с него е без значение в производството по оспорване на ЗППАМ. За целите на принудителната мярка е релевантно да е установено административното нарушение – управляването на моторно превозно средство, чрез което се извършва обществен превоз на товари, без заверено копие на лиценза. Водачът на превозното средство е адресат на административно-наказателната отговорност по чл. 93, ал. 2 ЗАвтП, а кой има правен интерес от оспорване на принудителната мярка е въпрос на допустимост на оспорването. В конкретния случай заповедта е издадена срещу собственика на МПС, като превозът е извършван от друго лице, на което са съставени АУАН и НП.

На следващо място, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният административен акт е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби на закона.

Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП/ в редакцията на нормата, приета с ДР, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, на което основание е наложена процесната принудителна административна мярка, за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка спиране от движение за срок 6 месеца на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, в приложимата й редакция (Доп. - ДВ, бр. 9 от 26.01.2017 г.), обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон, като Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ води регистър на моторните превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България и издава удостоверение по образец, определен с наредбата по чл. 7, ал. 3, за всяко превозно средство.

В мотивите към заповедта ясно е посочено, че по отношение на жалбоподателката Т.Ш.О. от ***, е направена справка в информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ гр.София, при което е установено, че същата не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Обратното не се твърди по делото, респ. не се сочат доказателства, оборващи това, поради което съдът намира това обстоятелство за безспорно.

Разпечатката съдържа 60 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee8897ed-45c2-44e1-a611-af0ac41a7c80