Решение № 26 от 24.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Велико Търново, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.А

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от ПЕТЯ С.А Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600171 по описа за 2025 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Великотърновски окръжен съд с присъда № 15 от 22.04.2025г., постановена по НОХД 584/2023г. по описа на съда е признал подсъдимият С.

Х. Т. за виновен да е извършил деяние по чл. 249 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за което му е наложил наказание при условията на чл. 55 от НК - четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 55 ал.3 от НК не е наложил кумулативно предвиденото наказание глоба.

Отложил е изпълнението на така наложеното наказание на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Осъдил е подсъдимият да заплати направените съдебни и деловодни разноски. Разпоредил се е с веществените доказателства.

Присъдата на Великотърновски окръжен съд е обжалвана от подсъдимия Т. и неговия защитник – адв. И.. С жалбата се претендира отмяната й и 1 постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. В допълнително изложение към подадената жалба е направен подробен анализ на първоинстанционната присъда. В него се твърди наличие на противоречие в мотивите на съда, доколкото същият не е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия, но е кредитирал с доверие показанията на св. М., които ги подкрепят. Твърди се също, че неправилно са игнорирани от съда представените регистрационни карти относно И. Х..

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия - адв. И. и подсъдимият Т. поддържат жалбата. Излагат подробно доводите, поради които се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нов съдебен акт.

Основното съображение е липсата на умисъл за извършване на престъплението. Твърди се също наличие на противоречие между мотивите и събраните по делото доказателства. Пострадалата посочила в разпита си, че две карти й били отнети, което било убягнало от обвинението. На следващо място твърди се, че плащанията с картата съвпадали с периода, в който И. Х. е бил гост на хотел Царевец, което потвърждавало обясненията на подсъдимия, че картата му е предоставена от него да заплаща съвместни разходи. Твърди се несъвместимост с установените банкови правила, което също поставя под съмнение адекватността на обвинението. Претендира се признаването на Т. за невинен, с последващото от това оправдаване по повдигнатото му обвинение.

Представителят на апелативна прокуратура предлага присъдата на първостепенният съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, а жалбата да бъде оставена без уважение, поради факта че не са налице основания за нейната отмяна или изменение.

Въззивният съд като обсъди направените с жалбата оплаквания, съобрази становищата на страните, заявени в съдебно заседание, съобрази новосъбраните доказателства и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата съгласно чл. 314 ал.1 от НПК, намери за установено следното:

По фактическата обстановка

Подсъдимият С. Х. Т., ЕГН: ********** е роден в гр. Горна Оряховица, българин, български гражданин, с висше образование, управител на търговско дружество, неженен, неосъждан. Собственик на хотел „Царевец“ в гр. В.

2

Търново.

Свидетелката М. Г. Д. - Г.а е с постоянен адрес в гр. Варна, но продължителни периоди от време през годината пребивавала на територията на Обединено кралство Великобритания. Към 28.06.2022г. свидетелката била титуляр на сметка в „Barclay’s Bank” в Обединено кралство Великобритания с № 73263606, за обслужване на която била издадена и банкова дебитна карта позволяваща безконтактно плащане, при което не се изисквало одобрение и потвърждаване на заявените плащания, чрез въвеждане на ПИН – код до определена сума. Такова потвърждаване било необходимо, единствено, при осъществяване на няколко разплащания – 5бр. и по отношение на парични суми над 50 евро. По банковата карта, обслужваща картата имало наличност от /извлечение - т.1 л.4 –от ДП/ 3707 паунда към края на м. юни 2022г.

Пластика на издадената дебитна карта била синя на цвят, на английски език било изписано и името на оправомощения ползвател, в лицето на свидетелката - Д..

За времето на 10 и 11.05.2022г., св. Д. - Г.а била отседнала в хотел „Царевец“, находящ се в гр. Велико Търново, на ул. „Читалищна“ № 23, чиито управител бил подсъдимия Т.. Сред носения от свидетелката багаж били и предоставените за ползване, на св. Д. - две банкови карти (дебитна и кредитна), сини на цвят, издадени от доставчика на платежни услуги „Barclay’s Bank” в Обединено кралство Великобритания, както и притежавания от нея международен паспорт. По време на престоя си в хотела и в гр. Велико Търново, свидетелката не се ползвала от същите, тъй като осъществявала разплащанията си с издадена, от българска банка, платежна карта. Банковите карти и паспорта се намирали в багажа й, стоящ в хотелската стая. На 12.05.2022г., свидетелката напуснала хотел „Царевец“, като на тази дата и след това, считано до 03.07.2022г., св. Д. не е проверявала наличието на паспорта и картите, тъй като не са й били необходими и не е установила тяхната липса.

По неустановен по делото начин, дебитната карта на св. Д., издадена от „Barclay’s Bank” в Обединено кралство Великобритания 12.05.2022г. до 28.06.2022г., попаднала във владение на подсъдимия С. Т.. На 28 и 29.06.2022г., в гр. Велико Търново и в гр. Лясковец, чрез осъществяването на пет операции Т. извършил плащания на различни ПОС – терминали на обща 3 стойност 318.72 лева, с еквивалентна стойност, към момента на транзакциите в размер на 146.07 британски паунда, както следва: На 28.06.2022год., Т. направил две плащания с картата на Г.а, за което бил използван на ПОСтерминал, находящ се в хотел „Царевец“, при което първата транзакция била на стойност 5 лева, а втората такава – на стойност от 50 лв. На 28.06.2022 г. Т. осъществил заплащане, с процесната карта на сметка, на стойност 83,70 лева, в ресторант „Щастливеца“, в гр. Велико Търново, чрез ПОС – терминал, регистриран от „Вимар“ ООД ЕИК 814255079, обслужващ заведението. На 29.06.2022г. Т., отново използвал дебитната карта собственост на св. Д. издадена от „Barclay’s Bank, като на ПОС – терминали намиращи се в търговските обекти, заплатил закупено гориво в две бензиностанции: – първо за сумата от 90,01 лева, в обект на бензиностанция “Лукойл България“, намираща се в гр. Лясковец, на ул. „Васил Левски“ № 227 Б“ България”, а в последствие, било заплатено и закупеното гориво, отново за сумата от 90,01 лева в обект на бензиностанция ОМВ находящ се в гр. В. Търново, на ул.

„Магистрална“ № 6. Паричните средства били разходвани от сметка в „Barclay’s Bank” в Обединено кралство Великобритания, с № 73263606, с титуляр М. Г. Д. – Г.а.

През първите дни на месец юли, Д. включила английската си карта на мобилен номер 0044772******* и получила съобщение от Barclay Bank за извършени пет транзакции. След като узнала оспорила пред банката плащанията и подала жалба по имейл до Полицията в гр. В. Търново, тъй като плащанията били извършени в града, но не и от нея. По този начин тя констатирала липсата на двете карти – дебитна и кредитна картите и международния паспорт.

Изложената и възприета от въззивният съд фактология се установява от събраните в хода на проведеното производство пред първата и въззивната инстанция. Показанията на свидетелите могат да бъдат обособени в две основни групи. В първа група могат да бъдат включени показанията на свидетелите, които установяват, че с дебитната карта на св. Д. са извършени плащания без нейно знание и съгласие, както и че тези плащания са извършени от подсъдимия.

Основната свидетелка по делото е пострадалата М. Д.-Г.а. От показанията й се установява последователността, приета и във фактическата 4 обстановка, че през м. май 2022г. тя, с група пенсионери били на обиколка в България, която включвала и посещение на гр. В. Търново. Сочи, че за рожденият й ден били в Пловдив – 09.05.2022г., а след това пристигнали във В. Търново, като се настанили в хотел „Царевец“, в който отседнали за две нощувки. Резервацията била направена онлайн от сайта на хотела. Към този момент тя е ползвала при плащането българска дебитна карта. Платили още при пристигането в хотела. Установява се също, че по време на пътуването със себе си носела и две английски карти, които притежавала – дебитна и кредитна и двете сини на цвят и двете на Barclays bank. За тези карти тя твърди, че не ги е използвала и не ги е вадила. Те стояли в багажа й в стаята в хотела във Велико Търново. Свидетелката е посочила, че е констатирала, че картите й липсват значително по- късно, когато включила телефона си с английски номер и там получила съобщение, че е използвана дебитната й карта и са извършени плащания с нея – това се случило едва в началото на юли месец, а плащанията били извършени в края на юни. Свидетелката е посочила, че освен двете карти, международния й паспорт също липсвал и основно тя се интересувала за него, но така и не получила информация. След като узнала за случилото се блокирала картите и написала жалба до полицията и предала съобщенията, които получила за извършените плащания. Уточнила е, че плащания имало и с двете карти, като с едната кредитната имало едно плащане в размер на 50лв., за което тя изобщо не е сигнализирала органите на реда. С категоричност е заявила, че не е предоставяла картите си на друг и не е давала съгласие да се ползват. Посочила е, че с картата могат да се направят пет плащания безконтактно и след това иска въвеждане на ПИН, както и че зависи от сумата кога ще поиска ПИН код, което е универсална банкова практика. Отделно от това е посочила, че картата е имала лимит на теглене.

Възражението, което се прави от защитата във връзка с показанията на свидетелката е, че на прокуратурата е убягнало, твърдението на свидетелката, че са й изчезнали две банкови карти – дебитна и кредитна и паспорт, като от кредитната също е теглена сума, но 50 лв. От една страна това възражение не държи сметка за изрично изложеното от пострадалата пред съда, че тя изобщо пред полицията не е обявила изчезването на кредитната карта, както и че от нея е теглена сума. От друга следва да се припомни, че право на прокурора е да прецени не само дали ще внесе обвинение в съда но и срещу кого и за какво деяние – арг. от чл. 127 от Конституцията на РБ. Показанията на тази 5 свидетелка въззивният съд намира за непротиворечиви, последователни и напълно добросъвестни. В тях не се откриват никакви противоречия със събрания по делото доказателствен материал. Тя е предоставила на ДП разпечатки от банковата си сметка и получени СМС и кореспонденция от банката си и отразеното в тях напълно съвпада с депозираните й показания.

Ето защо и напълно законосъобразно показанията й са кредитирани от първия съд и са поставени в основата на възприетата фактическа обстановка.

В тази група следва са се обсъдят и показанията на свидетелите, които са установили извършени от подсъдимия плащания с дебитната карта, собственост на пострадалата, както и служители на ОД на МВР В. Търново, от чиито показания се установява начинът, по който са стигнали до лицето, използвало дебитната карта, собственост на св. Г.а.

Св. Н. В. и П. Д. са служители на ОД на МВР. Св. В. е посочил, че за да достигнат до лицето, използвало картите са прегледали видеозаписите от камерите на бензиностанциите, на които е зареждано и плащано пред ПОС терминал с процесната карта. Видеозаписите от двете бензиностанции – „Лукойл“ в гр. Лясковец и „ОМВ“ в гр. В. Търново били доброволно предадени. При прегледа им установили номера на автомобила на лицето, използвало картата, а по номера на автомобила установили кой е собственика.

Показанията на този свидетел от ДП са инкорпорирани от съда. В допълнение от тях се установява, че св. Д. разпознала подсъдимия. След извършена справка в установили, че това е С. Х. Т. – собственик и управител на хотел „Царевец“ в града. Изцяло в тази насока са показанията на св. Д., като е уточнила, че познава подсъдимия, във връзка с предишната си работа.