Определение № 393 от 31.07.2025, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 393 гр. В., 31.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20251300500150 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба вх. №1610/28.05.2025 г. по регистратура на БРС депозирана от Г. Р. Г., чрез процесуален представител адв. А. М. против Определение № 183/16.05.2025 г. на БРС по ч.гр.д. № 637/2024 г., с което на осн. чл. 248 от ГПК е изменено Определение № 44/12.02.2025 г. по същото дело в частта за разноските.

Частната жалба съдържа оспорване на атакувания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон, постановено в противоречие със съдебната практика и е необосновано, с искане да бъде отменен.

Становището в отговора на частната жалба, депозирано от «Агенция за контрол на просрочени задължения» ООД /АКПЗ/, гр. София е за неоснователността й.

Съдът като съобрази, че е сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба, депозирана от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на ВРС, намира по същество частната жалба неоснователна.

Спорът се свежда до правилното определяне на размера на адвокатското възнаграждение от 579,55 лева, присъдено на адв. М., представлявал длъжника Г.Р. Г. в заповедното произвоство по ч.гр.д. № 637/2024 г. Същото е отсъдено да бъде заплатено от кредитора в резултат на това, че след депозиране на възражението от длъжника по чл. 414 от ГПК, кредиторът „АКПЗ“ ООД не е упражнил в срока по чл. 415 от ГПК правото да предяви установителен иск за вземанията по заповедта. Последното от своя страна е предизвикало закономерната последица от обезсилване на заповедта за изпълнение от заповедния съд с Определение № 44/12.02.2025 г. и присъждане на разноски в полза на длъжника.

Следва да се има предвид, че въпросът за разноските в заповедното производство се разрешава от исковия съд, в случай, че се провежда исково такова по реда на чл. 422 от ГПК съгласно ТР 4/2013 г. на ОСТГК на ВКС. Когато обаче поради бездействие на кредитора спорен исков процес не се развие, а това става факт след като изтече срокът по чл. 415 от ГПК, възниква правото на длъжника да получи следващите му се разноски, които в този случай се присъждат от заповедния съд.

След като разходооправдателните документи са представени от длъжника ведно с депозиране на възражението и като се има предвид, че препис от тях не се връчва на кредитора, момента, в който последният узнава за това, че ще понесе тежестта да заплати разноските е именно определението, с което се обезсилва заповедта.

1

Тогава и резонно, в срока за обжалване на Определението, с което се присъждат разходите в полза на изправната страна, кредиторът има право да направи възражението си за прекомерност. Следователно всички съждения в допълнението към частната жалба в обратен смисъл не са основателни.

Основателно е възражението за прекомерност, отправено от кредитора в срока по чл.

248 от ГПК, с оглед чисто техническата дейност по подаване на бланковото възражение по образец и правилно присъденото в полза на длъжника е сведено до размер на 100 лева, което съответства на материалния интерес-55890,96 лева, на характера и естеството на производството и извършеното от него процесуално действие.

С оглед изхода от спора пред настоящата инстанция разноски се следват на въззиваемата страна, но отсъства претенция за присъждане на такива.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 183/16.05.2025 г. на БРС по ч.гр.д. № 20241310100637.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2