Определение № 103 от 22.03.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 103 гр. Пазарджик, 22.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900121 по описа за 2023 година

Искът подлежи на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК съгласно чл.365, т.1 от ГПК.

Настоящото дело е образувано по повод исковата молба от З. А. Г. , ЕГН **********; от А. З. Г. , ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка З. А. Г., ЕГН ********** и от С. З. Г., ЕГН **********, представлявана от своята майка и законен представител З. А. Г., ЕГН ********** - всички с адрес в с.И., обл. П., общ.Б., ул. „Д. **“ **, депозирана чрез пълномощника им адв. Р. М. (**) против „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“ ЕАД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, район р-н Изгрев, бул. “Г.М.

Димитров” № 1, с която се предявени претенции с правно основание чл432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В обстоятелствената част ИМ са изложени следните твърдения:

На ******* г., около *** часа, на път „***“, на км. ***** м., на лява хоризонтална крива, водачът С. М. Я., изгубил контрол над управлението на л.а. „А“, с peг. № ***, отклонил се наляво, навлизайки в лентата за насрещно движение и блъснал правомерно движещия се л.а.„С. А.“, с peг. № ***, управляван от С. Р. Б., след което се завъртял и се спрял в крайпътна нива, с което реализирал тежко ПТП с пострадали лица.

При инцидента била причинена смъртта на Р. С. Я., ЕГН ********** пътник в л.а. „А“, с peг. № ***., за който се сочи, че е фактически съпруг на 1 първата ищца З. А. Г. и фактически баща на втория и третия ищец А. З. Г. и С.

З. Г., които изключително тежко приели неговата загуба.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № ***г., като било образувано и ДП № ***. по описа на РУ-П..

Изложени са твърдения, че ищците имали изградена дълбока и индивидуална духовна връзка с починалия. З., А., С. и Р. били сплотено и задружно семейство, силно се обичали и били привързани един към друг.

Починалият бил главата на семейството и носел подкрепа и сигурност за фактическата си съпруга и двете им деца. Бил изключително добър и грижовен съпруг и баща и се стараел нищо да не липсва на семейството му.

Всичките му усилия били насочени към щастието и добруването на неговите най-близки хора.

В пътния инцидент З., А. и С. загубили най-скъпия за тях човек техния партньор в живота и бащина фигура. Ритъмът им на живот на към настоящия момент бил изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. З. била съкрушена от внезапната смърт на любимия, непрекъснато мислела за случилото се, поради което се разстройвала лесно и плачела постоянно, станала неспокойна и напрегната, всичко в дома им й напомняло за починалия. Чувствала се самотна и не можела да свикне с мисълта, че е загубила фактическия си съпруг. Страдала от силно безпокойство и тревожност и се страхувала, че ще отгледа децата си сама. Всичко това силно я депресирало, вследствие на което заспивала трудно, спяла неспокойно и станала мрачна и мълчалива, а бъдещето й изглеждало несигурно и заплашително.

Твърди се, че още по-зле се отразила загубата на ищците А. и С..

Новината за смъртта на Р. силно ги шокирала и двамата били в състояние на неверие. Чувствали се унили и нещастни, нямали желание за игри и забавления, както преди. Станали разсеяни и се затворили в себе си. Не искали да ходят на училище и да се срещат с връстниците си. Трудно им било да приемат случилото се, като смъртта на човека, когото приемали за свой баща ги травмирала дълбоко. Станали тревожени и силно чувствителни, разстройвали се от най-малкото нещо и плачели често. Започнали да се страхуват, че ще загубят и майка си. Едва на *** години, А. и С. се сблъскали 2 с непосилна мъка и страдание. Акцентира се, че ищците щели да изпитват болка и да скърбят до края на дните си и тази болка никога няма да отшуми, като моралните страдания и претърпяната скръб от невъзвратимата загуба били огромни и неописуеми и щели да ги съпътстват през целия им живот.

Сочи се, че според представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал л.а. „А“, с peг. № ***, имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, съгласно полица № ****, валидна от 09.08.2022г. до 08.08.2023г.

С молба вх. № 822/****г.ищците отправили молба-претенция до ответния застраховател с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но и до момента такова не е заплатено, което пораждало правния интерес от предявяването на настоящата претенция.

Въведеният петитум по реда на чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД е да се осъди ответника да заплати на всеки от ищците следните суми :

1. На З. А. Г., ЕГН ********** , обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния фактически съпруг - Р. С.

Я., починал в резултат на ПТП от *******г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие - ****г., с извънсъдебната молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението, заедно с направените съдебни и деловодни разноски, които да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN ****, BIC ***, разкрита при Банка ** АД, с титуляр: З. А. Г.;

2. На А. З. Г., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка З. А. Г., ЕГН **********, обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на неговия фактически баща - Р. С. Я., починал в резултат на ПТП от *******г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото 3 произшествие - ****г., с извънсъдебната молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението, заедно с направените съдебни и деловодни разноски, които да бъдат заплатени по банкова сметка: IBAN ***, BIC ***, разкрита при Банка ** АД, с титуляр: А. З.

Г.;

3. На С. З. Г., ЕГН ********** ,представлявана от своята майка и законен представител З. А. Г., с ЕГН **********, обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на нейния фактически баща - Р. С. Я., починал в резултат на ПТП от *******г., както и законната лихва върху претендираната главница от датата на уведомяване на застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествието - **** г., с извънсъдебната молба-претенция, до датата на окончателното изплащане на обезщетението, заедно с направените съдебни и деловодни разноски, които да бъдат заплатени по следната банкова сметка: IBAN ***, BIC ***, разкрита при Банка ** АД, с титуляр: С. З. Г..

Претендира се и присъждане адв. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищците

Представени са писмени доказателства.

Формулирани са доказателствени искания: да се изискат от ОП-П. по реда на чл.186 ГПК всички документи, находящи се по образуваното ДП № ***. по описа на РУ-МВР-П.; за допускане разпита на общо петима свидетели: трима, при довеждане, за установяване на претърпените от ищците болки, страдания и психически стрес; и двама свидетели, при режим на призоваване, които са очевидци на местопроизшествието и ще установят механизма на настъпване на ПТП, чийто имена и адреси за призоваване да бъдат посочени след запознаване с материалите по ДП - протоколи за разпити на свидетели; както и доказателствено искане по реда на чл.190 ГПК – да се задължи ответника да представи заверено копие на процесната застрахователна полица№ ****, валидна от 09.08.2022г. до 08.08.2023г.

Направени са и искания за допускане на съдебно психологична, съдебномедицинска и на автотехническа експертизи с конкретно поставени задачи.

4

С определение № 328/19.09.2023 г. ищците са освободени по реда на чл.83, ал.2 ГПК от задължението за внасяне на ДТ и разноски по делото.

В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответния застраховател, чрез пълномощника адв. Д. С. (**), в който изцяло се оспорва основателността и размера на исковете.

Не се спори, че в конкретния казус към датата на произшествието е съществувало валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица „ГО" сключена със „ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве" АД относно процесния лек автомобил.

Оспорва се на първо място обаче легитимацията на всеки от ищците за предявяване на претенциите по съображения, че никой от тях не бил наследник на починалия. Възразява се, че пострадалият нито е законен съпруг на З. Г., нито биологичен баща на С. и А. Г.и. Пострадалият не припознал двете деца като свои, а видно от акта за раждане - майката не посочила и кой е техния баща. Възразява се и че между Р. и тримата ищци не съществувала никаква връзка, още повече дълбока и емоционална духовна връзка, която да е изградена през годините на базата на общи семейни ценности и кръвна връзка и която да оправдава претендираните обезщетения.

Сочи се на следващо място, че причината за ПТП и настъпилото летално увреждане на Р. Я. се дължала на обстоятелството, че същия не ползвал предпазен колан при пътния инцидент. В тази връзка е направено възражение за съпричиняване по съображения, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП починалият не използвал предпазен колан, предвид което действията му били в пряка причинна връзка с настъпилите увреждания и леталния изход, а че това било така се установявало от показанията на свидетеля Д. Ю. И., дадени при разпита му по ДП във връзка с процесното ПТП, а и именно: „Аз седнах зад С. (водача), а до мен и от дясно седна Р.. Двамата не си поставихме коланите.“. Изтъква се, че не само катастрофирането на л.а. довело пряко до телесните увреждания и смъртта на пострадалия, но и обстоятелството че същият не използвал предпазен колан. Излагат се подробни съображения. Ето защо претенцията на ищците не кореспондирала на приноса във вредите по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, като предвид механизма на произшествието, според ответника, било доказано съпричиняване във вредоносния резултат от пострадалото лице в размер на 5

1/2 квота спрямо отговорността на водача, поради собственото му противоправно поведение, като се сочи практика на ВКС в този смисъл.

Оспорва се и размера на предявените искове.

Направено е възражение за прекомерност на претендираните обезщетения от всеки един от ищците по съображения, че размера на исковете е завишен, не е съобразен със социално-икономическите условия в страната, със социалния статус на ищците, с материално-битовите им условия на живот и потребностите им като членове на обществото, поради което претенциите накърняват общественото разбиране за справедливост и биха се превърнали в източник на неоснователно обогатяване. Развиват се съображения.

Оспорва се изключителната вина на водача на лекия автомобил С. Я..

Твърди се, че вина за увреждането има и пострадалия Р. Я., който с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносните последици поради неизползване на предпазен колан и знание, че водачът е бил неправоспособен.

Оспорва се противоправността на действията на С. Я. в рамките на възражението за съпричиняване; както и наличието на причинно-следствена връзка между действията на водача и настъпилите вреди.

Оспорва се механизмът на ПТП, описан в исковата молба.

Оспорват се твърденията за преживените болки и страдания от ищците, а също и размера на претенциите за неимуществени вреди като прекомерно завишени; наличието на дълбока емоционална връзка между ищците и починалия техен наследодател, както и твърденията, че Р. Я. да се е грижил за А. и С. Г.и като свои родни деца, и че ги е подпомагал финансово, материално и емоционално.