Решение № 148 от 08.10.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Оряхово, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря Г.Ц.Ц. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20251460100577 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на Глава втора от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие с вх. № 3169/26.08.2024 г. на З. Р. М. с ЕГН:**********, с постоянен адрес в с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Ангел Кънчев“ №25 и настоящ адрес в гр. Оряхово ул. „Сергей Румянцев” №9 – Общежитие „Христо Ботев” ет.4, стая 409, чрез адв. В. В. от АК-Враца срещу бащата на децата й В.

Д. В. и В. Д. В., с когото е живяла на семейни начала – Д. В. А. с ЕГН:**********, с адрес с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца ул.

„Чудомир“ №15.

От молбата и от приложените към нея доказателства, е видно че молителят е от кръга на лицата по смисъла на чл.3, т.2 и т.3 от ЗЗДН, поради което има качеството на лице, пострадало от домашно насилие и може да търси защита.

В молбата си молителката е записала, че с ответника е живяла на семейни начала от 2019г. до м. март 2024г., в резултат на който имат и две деца В. Д. В. на 5 години и В. Д. В. на 2 години и 11 месеца.

Излагат се доводи, че причина за напускане на семейното жилище е физическо и психическо насилие, упражнявано върху нея от ответника.

Сочи се, че на 27.07.2025г. около 20:00 часа, молителят М. и нейна позната 1 отиват с лек автомобил до дома на А., за да види децата и да ги вземе за два дни.

Твърди, че навън пред имота е била майката на ответника Албена и дъщеря им В., като след като я видяла бабата на децата е започнала да обижда М. и да я обвинява, че не се грижи за децата си.

Впоследствие Албена е влязла в имота и е извикала ответника А., който като излязъл започнал да обижда М., изричайки по отношение на нея думите „курва”, „проститутка” и „боклук”. Излагат се доводи, че след като престанал да отправя обиди по отношение на М., ответникът А., без да е провокиран по никакъв начин й нанася три удара с юмрук в главата, един път в областта на врата, като я ритнал и в областта на хълбока. Д. А. е спрян от майка му, като двамата влизат в двора на имота им.

Релевира се, че случилото се е станало пред очите на жената, която е придружила молителя до адреса на ответника, както и че е подаден сигнал на тел:112, а на 29.07.2025г. пострадалата се е снабдила със съдебно-медицинско удостоверение от д-р П.Г..

Според З. А.а, на място още същата вечер са дошли полицаи, които са й снели обяснение, като впоследствие е взела децата и се е прибирала в гр.

Оряхово.

Иска се от съда да образува производство по чл. 18 от ЗЗДН и след като се убеди в основателността на молбата и наличието на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето й, със заповед за незабавна защита, а впоследствие и със заповед за защита, да наложи на ответника подходяща мярка по чл.5 от ЗЗДН, а именно:

• на основание чл.5, ал.1, т.1 - да се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея;

• на основание чл.5, ал.1, т.3 - да забрани на ответника да приближава молителката на по-малко от 100 метра;

• на основание чл.5, ал.1, т.3 - да забрани на ответника да приближава жилището, в което живее молителката в гр. Оряхово ул. „Сергей Румянцев” №9 – Общежитие „Христо Ботев” ет.4, стая 409, както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца;

• на основание чл.5, ал.1, т.4 - да забрани на ответника да осъществява 2 контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна, обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и срок, определен от съда;

• на основание чл.5, ал.1, т.6 - да се задължи ответникът да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Ответникът не е депозирал отговор на молбата.

В съдебно заседание молителят М. се представлява от пълномощника й адв.

В. В. от АК-Враца, който поддържа подадената молба.

Ответникът не се явява, като се представлява от преупълномощения от назначения му особен представител адв. И. Ф. от АК-Враца – адв. В. К. от АКВраца, който признава наведените в сезиращата съда молба факти и обстоятелства за осъществен акт на домашно насилие.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба, изложените доводи, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приет по делото дубликат на Удостоверение за раждане от 04.08.2025г., издадено въз основа на Акт за раждане №87 от 27.05.2020г. от Община Оряхово детето В. Д. В. е с родители молителят З. Р. М. и ответникът Д. В. А..

Установява се от приет по делото дубликат на Удостоверение за раждане от 04.08.2025г., издадено въз основа на Акт за раждане №113 от 02.09.2022г. от Община Оряхово, че детето В. Д. В. е с родители молителят З. Р. М. и ответникът Д. В. А..

Тези обстоятелства се установяват и от приети по делото 2 бр.

Удостоверения за родствени връзки от 05.08.2025г. за страните З. М. и Д. А., а именно, че В. Д. В. и В. Д. В. са техни дъщеря и син.

Молителката е депозирала декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в удостоверение на изложените в молбата обстоятелства. В декларацията се сочи, че на 27.07.2025г. в с. Селановци, общ. Оряхово, обл. Враца на ул.

„Чудомир“ пред №15 ответникът Д. В. А. е изрекъл по отношение на молителката З. Р. М. думите: „курва”, „проститутка” и „боклук”, като я ударил три пъти с юмрук в главата, един път в областта на врата и я ритнал два пъти в областта на хълбока.

3

Съдът е издал Заповед за незабавна защита №4 от 04.08.2024г., с която е задължил ответникът Д. В. А. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо З. Р. М., да приближава жилището, в което живее молителката в гр. Оряхово ул. „Сергей Румянцев” №9 – Общежитие „Христо Ботев” ет.4, както и нейната месторабота и местата за социални контакти и отдих, а също и да се въздържа от контакт с нея под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна, обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок до приключване на делото с влязло в сила решение.

По делото са събрани гласни доказателства чрез показанията на св. Р.С.И., от които се установява, че на 27.07.2025г. по молба на молителката З. М., двете отиват в с. Селановци, в дома на бившия мъж на последната, за да видят децата й В. и В.. Според свидетеля на двора са посрещнати от бабата, която като ги е видяла е започнала да обижда майката на внуците й и да я пита защо е дошла. Впоследствие баба на децата извиква от къщата бившият мъж на З. и баща на децата й. Последният като излиза започва да обижда М., като я нарича с думите „курва, проститутка и боклук“ и й нанася два-три удара с юмрук в главата, удар в гърлото и я рита два пъти в бедрото, след което е спрян от бабата и въведен в имота.

Свидетелят Ивова като вижда случилото се, подава сигнал на тел:112 и изчакват пристигането на полицията, които разпитват пострадалата З. М..

Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и непротиворечиви на събраните по делото доказателства.

В прието по делото писмо вх. №3704 от 08.10.2025г. от РУ-Оряхово, с което е изпратена преписка №309р-9726 от 28.07.2025г., образувана по повод подаден сигнал от лицето З. Р. М. с ЕГН:**********, с адрес в гр. Оряхово, обл. Враца за осъществено спрямо нея домашно насилие от лицето, с което е живяла на семейни начала и баща на децата й В. Д. В. и В. Д. В., – Д. В. А. с ЕГН:**********, с адрес в с. Селановци .

От представено и прието по делото Съдебномедицинско удостоверение №48 от 29.07.2025г. от д-р П.Г. – съдебен лекар се установява, че при прегледа на З. Р. М. са установени оток, охлузвания и кръвонасядания по главата, шията и тялото. Отразено е, че описаните увреждания са нехарактерни и са в резултат на тъпи травми и добре отговарят да са в резултат от действието на 4 тъп предмет – непритежаващ остър връх и/или режещ ръб, при силно стискане, блъскане, дори бутане, в срок и начин, както съобщава пострадалата.

Според лекаря, така описаните увреждания са причинили на М. – болка и страдание, със срок на оздравяване седмица, до десет дни, при липса на усложнения, за каквито липсват данни към момента на извършения преглед.

Установява се от Писмо вх. №2871/06.08.2025г. от Център за психично здраве гр. Враца, че страните по делото З. Р. М. с ЕГН:********** и Д. В. А. с ЕГН:********** не се водят на учет.

От Справка за съдимост рег. № 3122/25.08.2025 г. е видно, че молителят З. Р.

М. не е осъждана, а от Справка за съдимост рег. № 3123/25.08.2025 г. е видно, че ответникът Д. В. А. не е осъждан.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения тримесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лице, спрямо което може да се търси защита по реда на ЗЗДН, поради което е допустима.

Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. ЗЗДН предоставя защита на лица, пострадали от домашно насилие, което съгласно чл. 2 ЗЗДН представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, на личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Т. е. законът има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най – близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е, че те биват извършени най – често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които да могат да ги установят и възпроизведат чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина чл. 13, ал. 3 ЗЗДН изрично предвижда, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 5

ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила и е достатъчна за издаване на заповед за защита при липса на други доказателства.

В настоящия случай съдът намира, с оглед събраните по делото гласни доказателства, вкл. и приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН от молителката за извършеното насилие и представеното СМУ, е налице осъществено по отношение на нея на 27.07.2025 г. физическо и психическо насилие по времето и начина, описани в молбата.

Съдът намира че в процесния случай, освен декларацията по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН, която може да служи като единствено основание за издаване на заповед за защита, твърденията на молителката се подкрепят в пълна степен от показанията на свидетеля Р.И., в подкрепа на които са и приетите по делото СМУ №48/2025г., издадено на 29.07.2025г. от д-р П.Г. – съдебен лекар и преписка рег. №309р-9726 от 28.07.2025г. на РУ-Оряхово.

По делото от страна на ответника не са наведени твърдения, респ. ангажирани доказателства, които да оборват фактите и обстоятелствата изложени в молбата за защита, в подкрепа на които от страна на молителката бяха ангажирани доказателства. Представената декларация не е оспорена.

При установеността на извършеното домашно насилие на процесната дата, следва да бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на молителката. Съдът намира, че следва да наложи на ответника мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН – задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо лицето, с което е бил във фактическо съпружеско съжителство и от което има деца – молителя З. Р.

М., като в тази връзка следва да му бъде забранено да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице на разстояние по-малко от 100 метра, за срок от дванадесет месеца. На ответника следва да бъде забранено в посочения срок да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация Според съда, налагането на срок от 12 /дванадесет/ месеца, който е около средния, предвиден от законодателя в чл.5, ал.2 от ЗЗДН е достатъчен, за да бъдат постигнати целите на закона. Това е така, тъй като според съдебния състав, актът на домашно насилие, осъществен от ответника на посочената от 6 молителя дата 27.07.2025г., показва арогантност, потъпкване и незачитане на физическата неприкосновеност, честта и достойнството на лицето, с която е бил във фактическо съпружеско съжителство и от което има деца.