Разпореждане № 3573 от 15.05.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3573 гр. Кюстендил, 15.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520101658 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 15, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на следните суми: 760,16 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., ведно със законната лихва за забава от 29.04.2026 г. до окончателното изплащане; 306,94 евро – законна лихва за забава за периода от 05.11.2018 г. до 29.04.2026 г.

Съдът счита, че процесният договор за кредит е недействителен. Така е, защото в него и общите условия липсва посочване от какви компоненти се състои ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, а на основание чл. 23 ЗПК 1 потребителят дължи само чистата стойност на кредита. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Отделно ГПР в процесния договор е невярно посочен, което съдът установи чрез онлайн калкулатор за ГПР. В него е следвало да бъде включена и застрахователната премия. Застраховката представлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит, и е задължителна за получаването му, поради което подлежи на включване в ГПР. Подходът на заявителя да нарича всички разходи по кредита „главница“ и да си мисли, че е решил проблемите си, не може да намери подкрепа. В този смисъл е и практиката на ВКС, застъпена в Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. III г. о.

Застрахователната премия по полици, сключени едновременно с договора за кредит, представляват разход за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, дори и да не са задължително условие за получаването на кредита или за получаването му при предлаганите условия. При отговора на четвърти въпрос в Решение на СЕС по дело С-377/2014 г. (т. 91) се приема, че член 3, буква „л“ и член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към тази директива трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В мотивите се посочва, че след като понятието „обща сума, дължима от потребителя“ е определено в член 3, буква „з“ от Директива 2008/48 като „сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“, то понятията „общ размер на кредита“ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и поради това не би могло общият размер на кредита да включва суми, включени в общите разходи по кредита за потребителя (т. 85 от решението). Поради това СЕС приема, че в общия размер на кредита се включват само реално предоставени на разположение на потребителя суми, но не и такива които не са му били изплатени от кредитора, а последният ги е ползвал (удържал/приспаднал) за плащане на разходи свързани с кредита.

Незаконосъобразното включване в общия размер на кредита на сумите, попадащи в общите разходи по кредита за потребителя задължително би довело до изчисляване на по-нисък ГПР, тъй като при изчисляване на последния се взема предвид общият размер на кредита (т. 87 от решението).

Именно това прави „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – не предоставя на потребителя целият размер на кредита, а превежда част от сумата на застраховател, друга част задържа за себе си, като предоставя на потребителя чистата стойност на кредита. След това иска потребителят да върне както чистата стойност на кредита, така и другите разходи. За средния потребител размерът на ГПР 2 изглежда нисък, но всъщност не е.

Според съда застраховките са задължително условие за сключване на договора. В Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС се разяснява, че националната юрисдикция не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителни услуги са били поискани свободно при сключването на договора за кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени отделно в първоначалния погасителен план. Ето защо съдът намира, че в случая застраховката на практика е била задължителна. Това се приема и в цитираното по-горе Определение № 50685/30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. III г. о., а и в практиката на Окръжен съд – Кюстендил, обективирана в Определение № 167 от 19.03.2026 г. по в. гр. д. № 68/2026 г., Определение № 159 от 16.03.2026 г. по в. гр. д. № 70/2026 г. и др.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на застрахователната премия в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Въз основа на изложеното заявителят има право само на чистата стойност на кредита, в случая 1047,92 евро (1830 лв.). От нея по данни на заявителя са погасени 264,32 евро. Тази сума, като недължимо платена, следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Вж. в съдебната практика за приспадането на платените суми Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита. Следователно в случая на потребителя следва да се полагат само 783,60 евро. Предвид диспозитивното начало, претенцията е основателна за 3

760,16 евро. За законната лихва заявлението следва да се отхвърли.

Предвид посоченото по-горе, на заявителя се полагат съразмерно деловодните разноски в размер на 90,10 евро за адвокатско възнаграждение и 13,32 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 6194/29.04.2026 г. по входящия регистър на Районен съд – Кюстендил, подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 15, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на сумата от 306,94 евро – законна лихва за забава за периода от 05.11.2018 г. до 29.04.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, с ЕИК 208597211, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ж. к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 15, ет. 4, срещу Т.

А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, за заплащане на сумата от 760,16 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с договор за цесия от 29.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 29.04.2026 г. до окончателното изплащане; 90,10 евро деловодни разноски за адвокатско възнаграждение; 13,32 евро - деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4

5