Определение № 677 от 12.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 677 гр. София, 12.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002103437 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, вх. № 5883/17.06.2025 г., на К. К. С., представляван от адв. Р. И., допълнена с касационна жалба, вх. № 6020/19.06.2025 г., изготвена от адв. Хр. Р., пълномощник на ищеца, срещу Решение № 74/15.04.2025 г. по в. гр. д. № 46/2025 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което, като е потвърдено Решение № 1019/28.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1166/2021 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, са отхвърлени предявените от касатора срещу „Екотектпродукти" ООД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 129, ал. 2 СК, при условие на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД поради разрешението, дадено от Софийския районен съд по реда на чл.130, ал. 3 СК, и при условие на евентуалност иск за обявяване на договора за покупко-продажба за недействителен като сключен във вреда на ищеца по смисъла на чл. 40 ЗЗД или при условие на евентуалност по чл. 38 от ЗЗД - за прогласяване на нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт № ..., том ..., рег. № .., дело № 747/2019 г. от 14.05.2019 г. на С. А., нотариус в район на действие Районен съд - Несебър, рег. № 208 на НК.

В касационната жалба от 17.06.2025 г., допълнена с касационна жалба, вх. № 6020/19.06.2025 г., изготвена от адв. Хр. Р., се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Оплакванията са, че съдът не е изследвал увреждането на интересите на ищеца към момента на сключване на договора за покупко-продажба, че не е съобразил волята на съда, дал разрешение за разпореждане с имота на основание чл. 130, ал. 3 СК, това да бъде на цена от 40 000 евро, както и че неправилно е отрекъл наличието на недобросъвестност у законния му представител, който е бил управител на търговското дружество – купувач по договора.

1

Оспорва се решаващия извод на съда, че липсва нарушение на забраната, установена в чл.

38, ал. 1 ЗЗД. Искането е за отмяна на въззивното решение и уважаване на главния, респ. евентуалните искове.

Допускането на касационно обжалване касаторът, ищец в първоинстанционното произвоство, основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, позовавайки се и на очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касация „Екотектпродукти" ООД е депозирал отговори по касационната жалба и допълнението към нея, изразявайки становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, приема следното – касационна жалба, вх. № 5883/17.06.2025 г., и касационна жалба, вх. № 6020/19.06.2025 г., са подадени срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба от 09.08.2007 г., обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ..., том ...., рег. № ..., дело № 4503/2007 г., на нотариус рег. № 208 на НК, „Еско Екотехпродукт-КС“ ЕООД, представлявано от управителя К. И. С., баща на ищеца, е продало на ищеца, малолетен тогава, представляван от своята майка Ц. А. С., процесния недвижим имот, представляващ апартамент № ..., идентификатор ..., находящ се на втори етаж от сграда с идентификатор ..., целият с площ от 86, 97 кв. м., с адрес в [населено място], [община], област Бургас, почивен комплекс „Р.“ за сумата от 30 000 лева.

В нотариалния акт било отразено, че цената по сделката в размер на 30 000 лева ще бъде платена на продавача от ищеца чрез дарение от неговата баба С. Г. С. в 14-дневен срок от сключване на сделката.

С влязло в сила Решение № 493197/21.09.2018 г., постановено по гр. д. № 47489/2018 г. по описа на Софийски районен съд, бракът между родителите на ищеца К. И. С. и Ц. А. С., сключен на 14.02.2005 г., бил прекратен чрез развод, като било утвърдено постигнатото между страните споразумение, съгласно което упражняването на родителските права по отношеине на детето К. било предоставено на бащата, при който било определено и неговото местоживеене. Въззивният съд приел за безспорно, че до смъртта си на 01.05.2021 г. бащата на ищеца изпълнявал поетите по отношение на него задължения за грижи и издръжка, като ищецът живял при него.

С молба, подадена до Софийски районен съд на 25.03.2019 г., бащата на малолетния към този момент К. К. С. поискал разрешение по чл. 130, ал. 3 СК за продажба на недвижими имоти собствени на детето, а именно: на процесния апартамент № .., както и на поземлен имот с идентификатор ..., находящ се в [населено място], общ. Т., обл. Л., ведно с посторените в този имот двуетажна жилищна сграда, други сгради и подобрения. Молбата до съда била мотивирана по следния начин - малолетният К. бил поверен на грижите и издръжката на своя баща, който към 2019 г. бил вече на 69 години, пенсионер и инвалид, а 2

К. бил записан като редовен ученик в VI клас в Англо - Американското училище в [населено място] и за обучението му в периода 2018 г. – 2021 г. следвало да бъдат заплатени такси в общ размер на 89 733 евро. Изложено било още, че детето било редовен ученик в това училище от 2010 година и преместването му в друго училище би съставлявало трудност за детето, а доходите на бащата и спестяванията му, с които до момента покривал нуждите на детето, били недостатъчни за заплащане на обучението му. Посочено било, че за имотите били сключени предварителни договори за продажбата им на обща стойност 70 000 евро. В представеното към молбата по чл. 130, ал. 3 СК удостоверение от м.02.2019 г. от Англо Американското училище в [населено място] било отразено, че от 2010 г. всички такси и разноски за обучението на детето К. били заплащани от неговия баща, а дължимите такси до края на обучението за VI, VII, VIII и IX клас били общо в размер на 89 733 евро. Към молбата били представени и предварителни договори за процесния апартамент и за имота в [населено място]. В предварителния договор за апартамент ..., сключен на 28.02.2019 г. между К. И. С., ЕГН [ЕГН], в качеството му на баща и законен представител на малолетния тогава ищец, и ответника „Екотектпродукти“ ООД, представляван от управителя и едноличен собственик на капитала, К. И. С., ЕГН [ЕГН], била посочена цена от 40 000 евро.

Уговорено било, че договърът се сключва под условие – ако бъде получено разрешение за продажбата от Софийски районен съд, като купувачът следвало да заплати на продавача задатък в размер на 10 % от цената по предварителния договор в размер на 40 000 евро в деня, в който му бъде представено разрешение от Софийски районен съд. В противен случай страните се съгласили договорът да се счита за автоматично прекратен. По делото липсвал спор, че плащане на уговорения задатък не било извършено.

С Решение № 107316/07.05.2019 г. по гр. д. № 17448/2019 г. СРС разрешил на основание чл.

130, ал. 3 СК на К. К. С., ЕГН: [ЕГН], действащ чрез своя баща и законен представител К. И.

С., да продаде недвижимите имоти, посочени в молбата до районния съд, между които и апартамент 11. Въззивният съд констатирал, че в решението на СРС не били посочени нито цената, на която да се извърши продажбата, нито купувачът.

Разпореждането с имота било извършено с договор за продажба от 14.05.2019 г., оформен с нотариален акт № ..., т. ..., рег. №..., дело № 747/2019 г. на нотариус №208, като ищецът К. К.

С., ЕГН: [ЕГН], действащ чрез законния си представител К. И. С., прехвърлил на „Екотектпродукти“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител на дружеството К. И. С., правото на собственост върху процесния имот за 45 365 лева. В нотариалния акт било отразено изявлението на законния представител на ищеца, че тази сума била преведена на продавача по банков път.

Въззивният съд констатирал, че с нотариален акт за покупко -продажба на недвижим имот № ..., том ..., рег. № ..., дело 260/21.05.2019 г. на нотариус с № 337, бил продаден за сумата от 9 000 лева и недвижимият имот в [населено място]. Купувач било отново дружество с управител бащата на ищеца, който бил и едноличен собственик на капитала на купувача.

От извлечение от банкова сметка на бащата на ищеца апелативният съд установил, че приживе той превеждал суми по сметка на Англо - Американското училище, в което учил ищецът, като от 01.01.2019 г. до смъртта си на 01.05.2021 г. в периода след продажбата на 3 процесния имот бащата превел по сметка на училището сумата от общо 67 625, 23 лв., равностойни на 34 576,23 евро. Въз основа на удостоверение от 01.10.2024 г., издадено от това училище, въззивният съд приел, че сумите за обучението на К. К. С., който към момента на издаване на удостоверението бил ученик в X. (последен) клас, дължими след 01.05.2021 год. и към момента на издаване на удостоверението, били платени от бащата К.

И. С., като нямало неплатени суми за обучението на К. К. С..

При мотивиране на правните си изводи апелативният съд възприел съображенията на първоинстанционния съд, че бащата на ищеца положил грижата на добър стопанин и действал в интерес на детето, като вложил средствата от продажбата на процесния имот в скъпоструващото му образование. Касаело се не за основно жилище, а за ваканционен имот, и преценката на бащата на малолетния ищец да вложи полученото от продабжата в образованието му е счетена за правилна. Съдът по чл.130, ал. 3 СК бил обосновал същия извод, поради което разрешил продажба. В решението не била посочена цена, на която имотите да бъдат продадени, поради което посочената в предварителния договор цена не била според въззивния съд релевантна за даденото разрешение. Изразходваните от бащата на ищеца суми за образованието му надвишавали цената по договора, а общият размер на платените училищни такси надвишавал в пъти цената по предварителния договор.

Въззивният съд приел, че при сключване на процесния договор не били нарушени чл. 129, ал. 2 СК и чл. 130, ал. 1 СК, защото продажбата била извършена по предвидения в чл. 130, ал. 3 СК ред след разрешение от съда, в което не била посочена минимална продажна цена.

Конкретизирал е, че цената, на която бил продаден апартаментът, се равнявала на данъчната оценка и очевидно била получена и разходвана в полза на ищеца. Допълнил, че разпоредбата на чл. 129, ал. 2 СК в случая била неприложима, защото законодателят предвидил по-силна форма на защита на малоленните и непълнолетните от назначаването на особен представител, а именно разрешение за извършване на сделката от съдия от районния съд. Бащата бил заплатил изцяло училищните такси на ищеца, поради което и при липса на доказателства за обратното следвало да се приеме, че сумата, получена от продажбата, била изразходвана в полза на детето, а целта, поради която съдът разрешил сделката, била постигната. Посочил е още, че ищецът не ангажирал доказателства за действителната пазарна цена на имота към датата на разпореждането, а и не твърдял да има разлика между продажната и действителната пазарна цена.

При мотивиране на правните си изводи по евентуалния иск за нищожност на договора поради нарушение на забраната по чл. 38 ЗЗД въззивният съд посочил, че ограничението в посочената правна норма било въведено за защита интересите на представляваната страна в същия смисъл била и забраната представителят да договаря във вреда на представлявания, уредена в чл. 40 ЗЗД. Апелативният съд отрекъл сделката да е във вреда на представлявания, защото, както получената от нея цена, така и суми, в пъти надвишаващи същата, от порядъка на около 80 000 евро, били заплатени от законния представител на ищеца и за образованието му в Англо - Американското училище, където годишните такси били около 21 000 - 23 000 евро. Недоказано било наличието на уговорка във вреда на представлявания.