Решение № 2025 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2025 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20251110111799 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „А. Р. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С......, чрез адв. Ч. срещу „М. С. П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С......., чрез управителя П. Д., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника че дължи на ищеца сумата от 5 161,62 лв. (пет хиляди сто шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки), представляваща неизплатен остатък от главница по договор за продажба на стоки, обективиран във Фактура № 0000004160/31.03.2023 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 59356/2024 г. по описа на Софийски Районен Съд, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът „А. Р. Е.“ АД твърди, че между страните са възникнали облигационни отношения въз основа на договор за продажба и доставка на стоки – 216 бр. ЈА PV module 560W n-type bifacial 2278x1134x30, на стойност 72 959,62 лв. с включен ДДС, съгласно Фактура № 0000004160/31.03.2023 г. с падеж на плащане 31.03.2023 г.. Стоките са приети от ответника на 31.03.2023 г., удостоверено със Стокова разписка № 808/31.03.2023 г., Приемопредавателен протокол от 31.03.2023 г. и Товарителница 295303 от 31.03.2023 г..

Ищецът посочва, че ответникът не е извършил плащане на продажната цена на падежа и е изпаднал в забава. На 19.09.2024 г. ответникът е потвърдил парични задължения към ищеца, включително по Фактура № 0000004160/31.03.2023 г.. Независимо от това, пълно погасяване на задължението не е извършено. Поради забавата, на 07.10.2024 г. ищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 59356/2024 г. по описа на СРС за главница в размер на 10 959,62 лв., част от общия дълг по фактурата. По това дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.10.2024 г..

Ищецът твърди, че след образуване на заповедното производство и след подаване на 1 възражение от ответника, са извършени частични плащания. Към датата на подаване на исковата молба, неизплатеният остатък от главницата по ч.гр.д. № 59356/2024 г. е в размер на 5 161,62 лева. Ищецът претендира установяване на това вземане, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (07.10.2024 г.) до окончателното изплащане.

Също така, претендира присъждане на направените разноски в заповедното производство в общ размер на 1239,20 лв. (219,20 лв. държавна такса и 1020 лв. адвокатско възнаграждение).

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Ответникът „М. С. П.“ ООД оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че претендираната сума по Фактура № 0000004160/31.03.2023 г. в размер на 5 161,62 лв. е погасена към момента на подаване на отговора на исковата молба (24.04.2025 г.). Ответникът счита, че с поведението си не е дал повод за завеждане на съдебното производство и поради това не дължи претендираните от ищеца разноски. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, поради погасяване на вземането преди приключване на делото, алтернативно да прекрати производството поради липса на правен интерес.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал.1 от ТЗ.

По отношение на иска с правно основание чл. 327, ал.1 ТЗ.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма.

За да бъде уважен така предявения иск следва да се установи, че е сключен договор за търговска продажба, предаването на стоките и настъпилата изискуемост на задължението за заплащане на тяхната цена, както и че същата възлиза именно на сума в претендирания размер.

По делото е представена фактура 0000004160/31.03.2023 г.

Съгласно практиката на ВКС (В този смисъл са постановени РЕШЕНИЕ № 218 ОТ 06.01.2017 Г. ПО Т. Д. № 3572/2015 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г., ІІ т. о.; решение № 71/22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г.; РЕШЕНИЕ № 62/25.06.2009 г. по т. д. №. № 546/2008 г.; РЕШЕНИЕ № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ІІ т. о.; РЕШЕНИЕ № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., І т. о.; РЕШЕНИЕ № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г., ІІ т. о.; РЕШЕНИЕ № 109/07.09.2011 г. по т. д № 465/2010 г., ІІ т. о. РЕШЕНИЕ № 103/11.07.2014 г. по т.д. № 2334/13 г. на ІІ т. о. и др.) фактурата може да бъде кредитирана като доказателство, установяващо договор за търговска продажба на стоки в случаите, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката - вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписи за продавач и купувач, време и място на съставянето й, като вписването й в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността й в справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват признание за възникването и изпълнението на продажбеното правоотношение, по повод на което фактурата е била съставена.

Именно такъв е настоящият случай.

По делото е допуснато заключение по съдебно-счетоводна експертиза което съдът кредитира като пълно подробно и компетентно съгласно което ищцовото дружество издало 2 процесната фактура. фактура с № 0000004160/31.03.2023 г. издадена от „А. Р. Е.“ АД е отразена в Дневник покупки на „М. С. П.“ ООД за данъчен период от 01.03.2023 г. до 31.03.2023 г.,

Съгласно заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза „М. С. П.“ ООД е упражнило правото си на ползване на данъчен кредит по процесната фактура, видно от подадената на 11.04.2023 г., СД по ЗДДС за м. 03.2023 г. с входящ номер 26002015996.

При това положение ответникът е признал доставката на стоки във връзка с които са издадени процесните фактури.

В случая обаче от неоспореното от страните заключение се установява че са налице плащания и прихващания, с които са погасени суми в общ размер на 52 997,20 лева към момента на изготвяне на експертизата. Видно от приетото по делото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, тези плащания са извършени от ответника в периода от 19.09.2024 г. до 10.06.2025 г., като на 19.09.2024 г. сума в размер на 5 000.00 лв.; на 30.09.2024 г. сума в размер на 5 000.00 лв.; на 01.10.2024 г. сума в размер на 5 000.00 лв.; на 31.10.2024 г. сума в размер на 5 000.00 лв.; на 06.11.2024 г. сума в размер на 5 000.00 лв.; на 02.12.2024 г. сума в размер на 2 000.00 лв.; на 06.12.2024 г. сума в размер на 2 000.00 лв.; на 23.12.2024 г. сума в размер на 2 000.00 лв.; на 28.01.2025 г. сума в размер на 1 000.00 лв.; на 20.02.2025 г. сума в размер на 298.00 лв.; на 25.02.2025 г. сума в размер на 500.00 лв.; на 12.03.2025 г. сума в размер на 1 000.00 лв.; на 18.03.2025 г. сума в размер на 16 499.20 лв.; на 02.06.2025 г. сума в размер на 500.00 лв.; на 10.06.2025 г. сума в размер на 2 200.00 лв.

Вещото лице установява, че въпреки извършените множество частични плащания, задължението по процесната фактура № 0000004160/31.03.2023 г. не е погасено изцяло.

Експертизата констатира, че според счетоводните данни на самия ответник „М. С. П.“ ООД, към момента на проверката е налице остатъчно задължение по фактурата в размер на 19 962,42 лв. , а според счетоводството на ищеца „А. Р. Е.“ АД – в размер на 24 461,62 лв.

Съдът не споделя възражението на ответника за погасяване на главницата в по-голям размер от признатия от ищеца, основаващо се на едностранното осчетоводяване на превода от 18.03.2025 г. изцяло като главница. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза (отговор на въпрос № 6) се установява, че част от сумата по този превод е била използвана от ищеца за погасяване на разноски и лихви по образуваното срещу длъжника изпълнително дело № 1036/2025 г. на ЧСИ Н. М., като за погасяване на главницата по процесната фактура е останала и е отнесена сума в размер на 12 000 лв.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Този ред на погасяване е установен в закона и длъжникът не може едностранно да го променя чрез посочване на основание в платежното нареждане или чрез счетоводни записвания, без изричното съгласие на кредитора. В случая такова съгласие липсва, а ищецът правилно и законосъобразно е отнесъл постъпилото плащане приоритетно за погасяване на натрупаните разноски и лихви по принудителното изпълнение, и едва след това за погасяване на част от главницата. Следователно, твърдението на ответника, че е погасил по-голяма част от главницата, е в противоречие със закона, поради което съдът приема за меродавен размера на непогасения остатък, така както е заявен от ищеца и потвърден от вещото лице.“

Съдът съобрази, че ищецът е завел настоящия иск за сумата от 5 161,62 лв., която се явява част от общия дълг. Видно от приетите по делото доказателства и признанията на ищеца, първоначалната претендирана сума по заповедното производство (10 959,62 лв.) е била намалена вследствие на извършени от ответника плащания след подаване на заявлението, а именно: плащане от 31.10.2024 г. на сума 5 000 лв., плащане от 20.02.2025 г. на сума 298 лв. и плащане от 25.02.2025 г. на сума 500 лв.. Тъй като безспорно установеният от вещото лице остатъчен дълг по фактурата (дори в по-ниския размер от 19 962,42 лв., 3 признат от ответника) значително надвишава размера на исковата претенция от 5 161,62 лв., съдът намира, че искът за главницата е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

По отношение на разноските.

При този изход на производството, право на разноски има ищецът, на когото се следват разноски и адвокатско възнаграждение. На него му се следват разноски в размер на 52,78 евро (с левова равностойност 103,23 лева) за държавна такса в исковото производство, 255,65 евро (с левова равностойност 500,00 лева) за депозит за възнаграждение на вещо лице, 112,08 евро (с левова равностойност 219,20 лева) за държавна такса в заповедното производство и 521,52 евро (с левова равностойност 1020,00 лева) за адвокатско възнаграждение в двете производства.

Мотивиран от гореизложеното Софийският районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че „М. С. П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.......

ДЪЛЖИ на „А. Р. Е.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С......, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата от 5 161,62 лв. (пет хиляди сто шестдесет и един лева и шестдесет и две стотинки), представляваща неизплатен остатък от главница по договор за продажба на стоки, обективиран във Фактура № 0000004160/31.03.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 59356/2024 г. по описа на СРС, II ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 168 състав.