Решение № 2503 от 07.10.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2503

Кърджали, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора ЖЕЛЯЗКО ДИМИТРОВ СТЕФАНОВ като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20267120700471 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Г. С. Д. от [населено място], с [ЕГН], действаща чрез адв. М. Б., в която се твърди, че с Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали било отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Сочи, че обжалвала постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г. била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата], за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

С Решение № 2153-08-178/13.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали била отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г. Решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, било обжалвано пред Административен съд Кърджали, който с Решение № 1637/08.07.2026 г., постановено по административно дело № 349/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил оспорения акт на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали.

Счита, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон/КСО/ административно производство, разпореждането на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред. по който страната, оспорваща административен акт по административен ред можело да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК, а именно, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед горното намира, че в конкретния случай били налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като държавата отговаряла за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действа.то виновно. изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка - пряка и непосредствена между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика на ВАС приемала, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следвало да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следвало да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В случая била налице предпоставката - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

На следващо място, налице било и второто условие за възникване на право на обезщетение, т.е. настъпили вреди за ищеца, които били пряко следствие от издадения незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт гр.София [улица], да заплати на Г. С. Д. от [населено място], с [ЕГН], сумата в размер на 255.65 евро, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 500 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. М. Б. е постъпила молба, с която поддържа иска по изложените в исковата молба съображения и моли за решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът НОИ – София, чрез пълномощника юрисконсулт Д. В. депозира отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. В тази връзка се сочат твърдения, че процесният договор за правна защита и съдействие е уреждал договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителят е заплатил адвокатско възнаграждение на адвокат, а не на ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са съображения, че фактът, относно наличието на отменен от Административен съд – Кърджали акт на директора на ТП на НОИ – Кърджали и връщането на преписката за ново произнасяне на ръководител „Пенсионно осигуряване“, по подаденото заявление, за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, не водело автоматично до извода, че са настъпили вреди и то, които са в пряка и непосредствена връзка с отменения акт. Моли съда да отхвърли предявения иск и присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност релевира искане съдът да не присъжда или да намали адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска.

В съдебно заседание ответникът не се представлява. От пълномощника юрисконсулт Д. В. е постъпило писмено становище, в което оспорва исковата молба като неоснователна и излага съображения в подкрепа на доводите си за необоснованост и неоснователност на исковата претенция. Сочи релевантните разпоредби на чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 117 от КСО. Счита че в конкретният случай не са налице основанията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Искането е съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата молба като неоснователна и присъди юрисконсултско възнаграждение. В случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не бъдат присъждани или бъдат намалени претендираните от ищеца разноски за адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор С. изразява становище за основателност на исковата претенция. Счита, че наличните писмени доказателства по делото безспорно сочели наличието на основанието на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. В случая ищцата била заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, за защита на своите права и законни интереси срещу незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган, който административен акт е бил отменен след обжалване пред Административен съд – Кърджали, в резултат на което възниквало основание за търсене на обезщетение по реда на ЗОДОВ. Безспорно било и наличието и пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията отменен от Административен съд – Кърджали и претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на заплатеното възнаграждение за адвокатска помощ и защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 23.11.2023 г. Г. С. Д. от [населено място], с [ЕГН], е депозирала до ТП на НОИ – Кърджали, чрез дирекция „Бюро по труда“ – [област], Заявление с вх. № 906-1130, с което е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица/л. 79 от а. д. № 349/2025 г. на Административен съд – Кърджали, прието като доказателство в настоящето производство/.

С Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г., издадено от ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица/л. 35 от а. д. № 349/2025 г./.

Недоволна от размера на отпуснатото обезщетение, Г. С. Д. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, при което е било постановено Решение № 2153-08-178/13.05.2025 г., издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което жалбата против Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г., е била отхвърлена. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г., на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, ищцата е сключила Договор за правна защита и съдействие № [номер]/[дата] с адв. Д. К. от АК – [област], с договорено и заплатено в брой, възнаграждение, в размер на 500 лв./л. 39 от настоящето дело/.

С Решение № 1637/08.07.2026 г., постановено по а. д. № 349/2025 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е било отменено Решение № 2153-08-178/13.05.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № 081-00-1292-3/09.04.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, като съдът е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението от 23.10.2023 г., подадено от Г. С. Д., при спазване на дадените указания по прилагането на закона. Изрично в мотивите на акта съдът е посочил, че решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. Решението на административния съд е окончателно и е влязло в сила на 08.07.2026 г.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за допустим.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от отмененият като незаконосъобразен административен акт, издаден от ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил отменен незаконосъобразният административния акт.