Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 43 от 22.04.2026, Районен съд - Балчик

Съд
Районен съд - Балчик
Дело
Гражданско дело 83/2026
Вид
Решение № 43
Подписан
22.04.2026
В сила
22.04.2026
Състав
ГАБРИЕЛА ПЕТКОВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Балчик, *** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20263210100083 по описа за 2026 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 от ГПК.

Образувано е по искова молба от А. В. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. ***, с която срещу „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:

1) иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1547 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от *** до ***. по трудов договор № ***, изменен с допълнителни споразумения към него №*** и №*** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – ***, до окончателното изплащане на възнаграждението;

2) иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 491.04 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за 2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** до окончателно изплащане на вземането.

3) иск с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1547 лв., представляваща неизплатено обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № ***, изменен с допълнителни споразумения към него №*** и №*** поради закриване на част от предприятието, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – ***, до окончателното изплащане на обезщетението.

Съобщението по чл. 131 от ГПК е редовно връчено на ответника на 11.02.2026 г. като в указания едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

В проведеното на *** г. открито съдебно заседание редовно призованият ответник не е изпратил представител, нито е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

1

Видно от приложените по делото книжа, на ответника двукратно са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание, както и за неуведомяването на съда за напускане на адреса.

В съдебно заседания процесуалният представител на ищцата е поискал от съда да постанови неприсъствено решение.

Исковете се основават на твърдения, че и щ ц а т а А. В. М. била в трудово правоотношение с ответното дружество „Б.“ ЕООД, възникнало по силата на сключен между тях трудов договор от *** г. С уведомление, връчено на ищцата на *** г. същата била предизвестена, че считано от *** г. трудовото й правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, поради закриване на част от предприятието. В уведомлението изрично било указано, че ищцата трябва да отработи едномесечния срок и ще й бъдат изплатени всички дължими обезщетения. Трудовото правоотношение било прекратено със заповед ***/*** г., връчена на ищцата на *** г., като в заповедта било определено обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж към датата на прекратяване на правоотношението и по чл. 222, ал. 1 от КТ за времето, през което работникът е останал без работа. В трудовата книжка на ищцата била вписана дата на прекратяване ***, което било в явно противоречие с уведомление и заповед, сочещи дата *** г. Независимо от отразеното в трудовата книжка, ищцата реално е била на работа и е изпълнявала задълженията си през целия месец юни 2025 г., а работодателят „Б.“ ЕООД не е изплатил заработеното трудово възнаграждение за месец юни 2025 г. в размер на 1547 лв. Дължимите сумите за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на1547 лв. и за неизползван платен годишен отпуск в размер на 491.04 лв. не били заплатени.

Ответникът не е оспорил така изложените фактически твърдения. Отделно от това, същите се подкрепят и от представените от ищцата писмени доказателствени средства.

Преценени в тяхната съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 от ГПК, поради което и претенцията следва да се уважи по този ред.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък по чл. 80 от ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400 евро за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие №*** г., съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд - Балчик сумата в общ размер от 88.84 евро, представляваща дължимите в производството държавни такси, от които 31.64 евро – държавна такса по иска с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, 25.56 евро – държавна такса по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и 31.64 евро – държавна такса по иска с правно основание чл.

222, ал. 1 от КТ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***, да 2 заплати на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. ***, сумата от 790.97 евро (седемстотин и деветдесет евро и 97 цента), равняваща се на 1547 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от *** до ***. по трудов договор № ***, изменен с допълнителни споразумения към него №*** и №*** ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – ***, до окончателното изплащане на възнаграждението, на основание чл. 128, т. 2 от КТ.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***, да заплати на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. ***, сумата от 251.06 евро (двеста петдесет и едно евро и 06 цента), равняваща се на 491.04 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за 2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – *** до окончателно изплащане на вземането, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***, да заплати на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. ***, сумата от 790.97 евро (седемстотин и деветдесет евро и 97 цента), равняваща се на 1547 лв., представляваща неизплатено обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор № ***, изменен с допълнителни споразумения към него №*** и №*** поради закриване на част от предприятието, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – ***, до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 222, ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***, да заплати на А. В. М., ЕГН **********, с адрес: с. ***, ул. ***, сумата от 400 евро (четиристотин евро), представляваща сторени от ищеца разноски в настоящото производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Балчик, сумата 88.84 евро (осемдесет и осем евро и 84 цента), представляваща дължимите в производството държавни такси, от които 31.64 евро – държавна такса по иска с правно основание чл. 128, т.

2 от КТ, 25.56 евро – държавна такса по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и 31.64 евро – държавна такса по иска с правно основание чл. 222, ал. 1 от КТ, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК.

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________

3