Решение № 7834 от 11.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7834 гр. София, 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110125940 по описа за 2021 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Предявен е осъдителен иск от ищеца ЗАД „фирма“ АД, ЕИК ********срещу ответника С.О., БУЛСТАТ *********** , за осъждане на ответника да му заплати сумата от 5187,12 лева, представляваща изплатено от ищеца на увреденото лице застрахователно обезщетение поради по имуществена застраховка.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че във връзка с реализираното на 20.06.2018 г. ПТП е изплатил по застраховка „Каско”, по банков път, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 5187,12 лeва на 15.10.2018 г. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена неравност на пътното платно - дупка. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на стопанин на пътя. Прави искане съдът да осъди ищеца да му заплати исковата сума. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Възразява за разноските на насрещната страна.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от ответника, който оспорва иска по основание и размер. Оспорва валидно възникнало застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването и механизма на ПТП. Оспорва вредите да са настъпили в резултат на необезопасена дупка на пътното платно. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който не е управлявал МПС със съобразена скорост. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Възразява за разноските на насрещната страна. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника „ПСТ Груп“ ЕАД оспорва иска по 1 основание и размер като твърди, че липсва застрахователен договор. Оспорва, че не се установява точният механизъм на ПТП, както и дали увреденият автомобил е попаднал в дупка. Твърди, че няма данни какво е било състоянието на увредения автомобил преди ПТП.

Възразява срещу адвокатското възнаграждение на ищеца. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5187,12 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 20.06.2018 г., около 16,20 часа, в гр. София, на бул. „Ген. Тотлебен“, в посока от пл. Руски Паметник към хотел „Родина“, при което лек автомобил марка „Лексус“, с рег.

№ СА 6476 РХ, застрахован при ищеца по застрахователна полица № 18-0300/411/5000459 със срок на валидност от 19.03.2018 г. до 18.03.2019 г. , попаднал в необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 11.05.2021 г. до изплащане на вземането.

В тежест на ищеца по предявения иск е да установи наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това за съпричиняване на вредата.

2

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства, а именно представената с исковата молба и по реда на чл. 192 от ГПК полица за застраховка „Пълно КАСКО“ (лист 156), както и приложимите към нея подписани общи условия, тълкувани във връзка с доказателствата за плащане на застрахователните премии по полицата, което се установява от изслушаното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, на което съдът дава вяра като обективно изготвено и безпристрастно (лист 137), се установява, че между ищеца, като застраховател, и третото за спора лице – Т. ИВ. Х., собственик на лек автомобил марка „Лексус“, с рег. № СА 6476 РХ , е бил сключен договор за имуществено застраховане, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахования в качеството му на собственик на автомобила за периода на действие на договора.

Възражението на ответника, че застраховката не е действително сключена, защото полицата не е подписана, съдът счита за неоснователно. Липса на съгласие по см. на чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД като основание за нищожност на застрахователен договор не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните. Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователия договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, установено с чл. 344, ал. 1 от КЗ, може и да обективира липса на съгласие за сключването му, но с оглед характера на този договор като абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от КЗ, според която „за застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон и на Закона за задълженията и договорите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго“, следва да се приеме, че в случая и спрямо имуществената застраховка е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 от ТЗ (в този смисъл мотивите към т. 2.а. от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк. дело №1/2018 г. на ОСТК на ВКС).

Нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Страната, а в настоящия случай третото за договора лице, не може да се позовава на недействителност на договора ако от поведението на страните може да се заключи, че не оспорват действителността на изявлението на другата страна. Действително застрахователна полица и общите условия към нея не са подписани от застрахованото лице, но от поведението както на застрахователя – задължено лице по договора, така и на застрахованото лице, което е плащало премиите по полицата, може да се направи заключение, че валидността на договора не била оспорена, поради което същият е породил своето действие в отношенията между страните и може да бъде противопоставен на трето лице.

Ето защо обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ на МПС със застрахователна полица № 180300/411/5000459 с дата на сключване на застрахователната полица 14.03.2018 г., по която застрахован е лек автомобил марка „Лексус“ с рег. № СА 6476 РХ, със срок на валидност на 3 полицата от 19.03.2018 г. до 18.03.2019 г., се установява по делото.

Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. Й.Й., протокола за ПТП № 1694159 от 20.06.2018 г., уведомлението за щета и показанията на разпитания свидетел ИВ. СТ. Х., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 20.06.2018 г., около 17:00 часа, в гр. София, при управление на лек автомобил „Лексус“, с рег. № СА 6476 РХ, със съобразена скорост по бул. „Генерал Тотлебен“, с посока на движение от пл. Руски Паметник към бул. „Пенчо Славейков“ в района пред Хотел Родина, на кръстовището с ул.

„Кирил Пейчинович“, водачът на автомобила, попаднал в необезопасена неравност - дупка на пътното платно с изронен паваж, след което се отклонил от траекторията си и се ударил в бордюр. Според констативния протокол за ПТП, издаден от служителите на МВР, които са посетили местопроизшествието, лекият автомобил марка „Лексус“ е попаднал в необезопасена дупка, която е посочена в схемата на ПТП. Обстоятелството, че автомобилът е попаднал в дупка, се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел.

С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл.

19 от Закона за пътищата. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.1 от ЗП на С.О. е възложено задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ППЗП, ответникът следва да осъществява поддръжката на общинските пътища като извършва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, което задължение ответникът не е изпълнил.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „Лексус“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В 4 конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с несъобразена скорост.