Определение № 80 от 10.01.2023, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80 гр. Враца, 10.01.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Цв. И. като разгледа докладваното от Иван Цв. И. Гражданско дело №

20221420102658 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по подадена от М. К. Г. с ЕГН ********** и адрес****** и В. Н. Н. с ЕГН ********** и адрес ***** срещу Т. Л. И. с ЕГН ********** и адрес гр. ****** искова молба с предявен иск за определяне на двете ищци на режим на лични отношения с детето Н. Т И.

С влязло в сила определение от 04.10.2022 г. съдът прекрати на основание чл. 233 от ГПК производството по делото в частта досежно ищцата В. Н. Н. , поради отказ от исковата молба

На ответника Т. Л. И. е изпратен препис от исковата молба и същият в едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подал писмен отговор, с който е направил възражение за местна неподсъдност на делото пред Врачански районен съд, тъй като детето Н. Т. И. живее с баща си в с. Б., общ. Ч., където има регистрирани настоящ и постоянен адрес.

Предявеният искове е с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК и за него важи специалната местна подсъдност по същата разпоредба, обусловена от настоящия адрес на детето. В установената практика на съдилищата и Върховния касационен съд се приема, че вложеният в тази норма смисъл на понятието „настоящ адрес“ следва да се тълкува като се изхожда от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което съдебно производство основната цел е закрилата на интересите на детето. Определянето на специална местна подсъдност по тези спорове, изключваща общата такава по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 112 от ГПК, е обусловено именно от тази цел, поради което и при изясняване на понятието „настоящ адрес на детето“ следва да се държи сметка за неговото пребиваване, което е свързано и с последващите процесуални действия по разглеждането на спора.

Изрично понятието за настоящ адрес се свързва с мястото на пребиваване като фактическо състояние в разпоредбата на § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на детето, която в 1 конкретния случай също намира своето приложение, тъй като става дума за съдебно производство, в рамките на което се засягат права на дете по смисъла на чл. 15 от същия закон. Това тълкуване не противоречи и на уредбата в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), а тъкмо напротив – според общото правило на чл. 94, ал. 1 от ЗГР: „Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее“. Действително този адрес подлежи на регистрация, но заявяването му, предвидено в чл. 96, ал. 1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 от същия закон се явяват последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима предпоставка за определянето му. Липсата на заявление за промяна настоящия адрес (респективно по-късното му заявяване) не променя установения факт на местоживеене на детето на определен адрес, определящ се като настоящ такъв. Именно в този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, например задължителното за съдилищата определение № 185 от 23.04.2013 г. по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о.

Видно от писмените доказателства, представени с отговора по чл. 131 от ГПК, детето Н. трайно се е установило в с. Б., общ. Ч. с баща си от 2017 г. и до момента, от което може да се направи извод, че именно регистрираните настоящ и постоянен адрес на детето са тези, които то обитава в действителност. В тази насока са и твърденията на ответника в отговора по чл. 131 от ГПК.

Неприложима е и алтернативната местна подсъдност по чл. 117, ал. 2 от ГПК, тъй като спорът не е имуществен.

Ето защо, с оглед своевременно направеното от ответника възражение за местна неподсъдност, съдът намира, че компетентен да разгледа и да се произнесе по предявените искове е Районен съд гр. М., в чийто съдебен район пребивава детето Н. Т. И.

При тези обстоятелства съдът намира, че са налице условията на чл. 119, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 128, ал. 1 от СК и производството по делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд гр. М.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 2658 от 2022 г. по описа на Врачански районен съд.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр. Монтана .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Врачански окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищцата М. Г. и ответника Т. И..

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

2