Решение № 1041 от 10.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1041 гр. Варна , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана Д. Митева

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело № 20213100500513 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба на РПК “ПРОГРЕС“ гр. Шумен срещу решение № 261792/23.12.2020 г., постановено по гр.д. № 3292/2020 г. по описа на ВРС, 16 с-в, с което е бил отхвърлен иска му, предявен срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, при участие на помагач на ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД за изплащане на обезщетение за увреждане на имущество (хладилен агрегат), причинени от нарушения на задълженията на разпределителното дружество да подава непрекъснато качествено трифазно електричество към присъединен към преносната мрежа стопански обект.

Въззивникът, чрез пълномощника си адв. М.(ШАК) сочи допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установени факти, обусловили и неприлагане на материалния закон при преценка на поведението на ответника като неизпълнение на договорното задължение, причинило увреждането на техниката на клиента. Оплаква се, че неправилно са пренебрегнати част от категоричните изводи на експерта за причиняване на късото двуфазно съединение от падане върху ел. мрежата, на 1 клони намиращи се недопустимо близо до проводниците, довело до изгаряне на предпазител в трафопост и съответно прекъснало подаване на договореното трифазно захранване, което е причинило повреда в хладилен агрегат. Позовава се на документацията, съставена от служителите на ответника и липсата на спор по наличие на работеща вещ, повредена при аварията в захранването. Сочи, че съдът необосновано е пропуснал да отчете, че както поддръжката на безопасната експлоатация на мрежата (включваща премахване на надвиснали клони), така и необходимата специализирана защита срещу оставане на две фази са ангажимент на доставчика, а конкретните метеорологични условия не са имали извънреден или непредотвратим интензитет за да могат да се квалифицират като извинително събитие, изключващо отговорност въпреки положена грижа. Отделно се оплаква за необоснованост на преценката на понесените вреди, като сочи че възстановителната стойност като направени разходи за ремонт до възстановяване на експлоатационна годност на вещта не се влияе от действителната стойност на актива, съответно и нито годината на производството му, нито амортизацията му имат значение за този процес.

Като счита, че доказателствата са обсъждани едностранчиво моли въззивния съд да установи доказаното увреждане, причинено от виновното неизпълнение на договора за доставка и да уважи претенцията.

По същество представител в писмено становище пледира бланкетно за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго за уважаване на основателна искова претенция.

Въззиваемото енергийно предприятие, чрез юрк. Г., оспорва жалбата с доводи за правилно установени факти и прилагане на закона. Сочи, че посочените от ищеца частни писмени документи относно причините за повреда на двигател на ел. уред, възприети безкритично като основа на некредитирани изводи на вещото лице, са били оспорени и като непротивопоставими на ответника не са потвърдени с други доказателства.

Позовава се на установените с показания на свидетел факти по възникнала авария в захранването при гръмотевична буря с рязко усилване на вятъра, която за доставчика има характер на непреодолима сила, изключваща отговорност за аварийно прекъсване на подаването на енергия след сработване на автоматична защита на съоръженията по преносната мрежа.

2

Акцентира на правилно проведено разграничение на основанията за отговорност на доставчика при временно аварийно и безвиновно прекъсване на захранване и некачествена доставка при подаване на ел. енергия в отклонение от допустими параметри. Оспорва като недоказани предположенията за неподдържано трасе като насрещно сочи документирана периодична инспекция на добро техническо състояние на преносно съоръжение. Въззиваемият ответник счита, че размерът на вредите също е останал недоказан, тъй като данните за остойностения ремонт макар и изрично оспорени, не са били установени с насрещна проверка при изпълнителя на отстраняване на повредата. С доводи за недоказано пораждане на отговорност, евентуално доказано възражение за освобождаване от отговорност поради непреодолима сила, обосновава правилност на съдебния акт за отхвърляне на неоснователната претенция.

В пледоария по същество представителят на въззиваемия поддържа доводите за неизяснено основание за пораждане на отговорност на доставчика на услугата и недоказано неизпълнение. Моли за потвърждаване на отхвърлителното решение.

Помагачът на въззиваемата страна (застраховал отговорността на този доставчик за риска от увреждане на клиентите му) чрез адв. М.(ДАК) излага сходни доводи, като след коментар на приложимата правна уредба по безспорните факти, сочи необоснованост на част от изводите на вещото лице, изградени по документи съставени изключително от ползващата ги страна и доказана изправност на преносните съоръжения, аварирали по време на силна гръмотевична буря. Позовава се на общите условия на доставката, съответни на общите правила за изключване на отговорност за изменения на напреженията, подавани от доставчика поради временни прекъсвания, наложени от състояния на мрежата, резултат от обстоятелства, които доставчикът не е можел да контролира. Поддържа доводите за недоказана причина на повредата и размера на разходите за необходимия ремонт и се присъединява към искането за потвърждаване на отхвърлителното решение.

Пълномощникът на помагача поддържа по същество пред въззивния съд бланкетно становище за неоснователност на жалбата по съображения, идентични с тези на подпомаганата страна.

3

Претенция за присъждане на разноски, вкл. адвокатско и юрисконсултско възнаграждение e заявена както от въззивника, така и от въззиваемия. Претенциите са конкретизирани по размери в неоспорени списъци( л. 36 и 39).

Предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд е разгледал в определение № 976/17.03.2021г., като към настоящия момент не са настъпили обстоятелства, които да налагат промяна на това произнасяне.

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТР на ОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС).

Произнасянето на обжалвания диспозитив съответства на предявен осъдителен иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неизпълнено договорно задължение за качествена доставка на услуга по пренос на енергия от електроразпределително предприятие, изразили се в преки загуби, представляващи разходи за ремонт на увредена вещ и акцесорно обезщетение за забавено плащане, считано от сезиране на съда. В рамките на служебната проверка за допустимост съдът не констатира несъответствие между диспозитива и разгледания основен иск.

Първоинстанционното решение се приема за валидно и допустимо.

Квалификацията на претенцията съответства на релевантния законов текст, уреждащ отговорност за договорно неизпълнение ( чл. 79 ал.1 вр.чл. 82 ЗЗД).

Не се установява пропуск в доклада относно приложима императивна правна норма. В рамките на служебната проверка за допустимост съдът констатира, че обжалваното решение отговаря на изискванията, при които делото може да бъде решено по същество, поради което и го намира за допустимо.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните се намират в договорни правоотношения по пренос на електрическа енергия през електроразпределителна мрежа на ответника, поради което и приложими между страните са ОУДПЕЕ, одобрени с Решение No ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение No ОУ004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.

4

От приложените по делото и приети от съда писмени доказателства е видно, че РПК „Прогрес“ има качеството на потребител, съгл. пар. 1, т. 41б, б. „б“ от ЗЕ, с кл. № 5300000951 и аб. № 11191024, с обект на потребление в ***.

От представените по гр.д. № 3807/2019 г. по описа на РС – Шумен НА № 93, том № 1, дело № 93, вх. рег. № 243, дв. вх. рег. № 247/25.01.2017 г. и Удостоверение № 82/21.11.2016 г. за въвеждане в експлоатация е видно, че ищцовото дружество е собственик на изградената в собствен недвижим имот сграда с функционално предназначение за съхранение на плодове и зеленчуци с хладилни камери. Представена е и Фактура № 0000000317/28.04.2016 г., от която е видно, че РПК „Прогрес“ е закупило 2 броя хладилни агрегати „Bitzelr“, които макар и да не са подробно индивидуализирани в издадената фактура по фабричен номер, тип, сериен номер и други индивидуализиращи белези, същите съвпадат по марка на процесния ремонтиран агрегат, поради което и съдът намира, че се касае за един и същ. При огледа, извършен от назначеното вещо лице наличието на хладилен агрегат в сградата е категорично установено. Същевременно, в констативния протокол, съставен на 05.07.2019 г. от служителите на ответника е признато, че именно такъв агрегат, захранван с трифазно електричество от кабелно отклонение от стълб на разпределителна мрежа е бил повреден. В тази насока са и показанията на свидетеля С. (служител в РПК „Прогрес“), които съдът намира за достоверни и вътрешно непротиворечиви.

Свидетелят потвърждава, че в електрозахранвания обект на въззивника са били изградени 4 хладилни камери, като при текущо ежедневно обслужване на техниката на 04.07.2019 г. било констатирано, че в една от камерите, която само е била включена (в останалите камери е нямало складирана продукция и не са работили) е било установена необичайна разлика в температурата, като след сигнализиране на техник за поддръжка, е била констатирана повреда на електронния блок на хладилния компресор.

По делото е представена и Фактура № 0000000389/17.07.2019 г., от която е видно, че ищцовото дружество е заплатило сумата от 2 250 лева, представляваща цена за извършен ремонт на хладилен агрегат и закупени материали. Назначеното вещо лице е потвърдило, че повредата, заварена от служителите на въззиваемия при проверката по сигнала на потребителя вече е 5 отстранена и че такъв ремонт и съответно разходите за него са обичайни за увреждане, което може да настъпи при работа на мотора на агрегата на две вместо на три фази.

Въззивният съд намира за доказано, че разходи за сметка на собственика в този адекватен на увреждане на такава вещ размер са направени от въззивника, тъй като макар че документите, съставени от сервизното предприятие не са пряко противопоставими на въззиваемия, съпоставени с останалия доказателствен материал, вкл. и констативния протокол на разпределителното предприятие изграждат хомогенна съвкупност без взаимно да си противоречат. Налага се извода, че обичайната за пазара стойност на ремонта е понесена от въззивника при предприетото уместно възстановяване на хладилния агрегат. В тази насока констатациите на първата инстанция за недоказан размер на вредите остават необосновани, тъй като доказателствата са коментирани по отделно.

По отношение на оплакването на причината за тези разходи въззивният съд преценява заключението на изготвената по делото техническа експертиза за убедително и обосновано в цялост, включително и в оспорената му от ответниците част. Вещото лице е посочило, че съобразява именно показания на свидетел, доведен от ответника и вече събрани в хода на съдебно дирене, както и писмените документи предоставени от разпределителното предприятие и именно тяхната интерпретация и собствените наблюдения на експерта както върху захранващите съоръжения, така и по трасето на мрежата до най-близкия трафопост са обосновали оспореният отговор по т. 2 от задачата. Така, на първо място експертът е отчел като изходни данни, че при проверка по сигнала на клиента, доставчикът е признал в писмото си от 2.08.19г, че е регистирал авария в трафопост „Център“ в с. Салманово поради влошени атмосферни условия, причинила изгаряне на предпазител средно напрежение, а свидетелят Н. (служител в „Електроразпределение Север“ АД) е описал действията на авариен екип, работил между 3 и 4.07.2019г в същото съоръжение. Именно този свидетел, чийто показания съдът възприема като преки и непосредствени и без данни за зависимост от насрещната страна, е посочил, че предпазителите в трафопоста (единият от които на средно напрежение) са били изгорели след преплитане на проводници от съборен изсъхнал клон на дърво. Тези показания експертът е преценил като съответни 6 на състоянието на трафопоста и мрежата при личния му оглед: предпазител на страна 20 кV e бил подменян, а изгарянето на предпазителя на средно напрежение е признато. Такова изгаряне според вещото лице е типичен резултат от протичане на големи токове, а те се генерират при двуфазно съединение по въздушна мрежа или при удар от мълния. Съдът намира, че обясненията които експертът излага за възприемане на първия вариант за причиняването на аварията (допиране на проводници от различни фази поради преплитане на клони от околни дървета) са последователно и убедително аргументирани с изключването на другия вариант поради констатирана налична изградена специална защита срещу пренапрежение от мълния. Същевременно първият вариант кореспондира на огледа на експерта, обходил трасето на въздушната мрежа до трафопоста, при който са установени клони преминаващи между проводници на разстояние по-малко от 1 метър, макар и да не е намерен остатък от сухо растение, от което да се е откършил описания от свидетеля преплетен клон при отстраняване на аварията. В заключение въззивният съд не намира причина да не кредитира тази част от заключението, а наред с нея и извода на вещото лице, резултат от приложените специални знания за последиците за потребителите на трифазен ток от настъпване на подобно двуфазно съединение в мрежа ниско напрежение: достигане до уредите на ток на две фази без задействане на автоматични прекъсвачи на вътрешната уредба; протичане през намотките на двигателя на уравняващи токове над номиналните; увреждане на двигателя при автоматично повтаряне на многократни опитите на агрегата да развие номиналната си мощност при повишени токове без едната фаза.