Решение № 77 от 25.06.2024, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Търговище, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тодор Ив. Димитров при участието на секретаря Ел ИВ. Дл като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно наказателно дело № 20243530200235 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Делото е върнато за ново разглеждане от Административен съд – Търговище от друг състав на Районен съд – Търговище.

Постъпила е жалба от „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Н. Д.Д., действащо чрез процесуалния пълномощник адв. Н. В. от АК - Търговище, против Наказателно постановление №38-0001093 от 19.05.2022 г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 3000 лева. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. В съдебно заседание пълномощника на жалбоподателя заявява, че оспореното НП противоречи на директива 2006/126/ЕО на Европейският парламент и на Съвета от 6.12.2006 г. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП като претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък.

Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” 1 гр. Русе в съпроводителното писмо към АНПреписка настоява за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно и прави на осн.чл.

63д ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в НМРАВ. В настоящото производство наказващият орган не изпраща представител.

По допустимостта на жалбата - жалбата против НП е подадена в законния 14 - дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява редовна и допустима.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложения по АНПреписка АУАН бл.№317036/02.03.2022 г., същият е съставен против „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Н. Д.Д., за това, че „на 02.03.2021 г. в гр.Търговище, Индустриална зона, ул.“Трета“№3, в седалището и адрес на управление на „Дяков Строй“ООД, около 11.30 часа е извършена комплексна проверка на транспортното предприятие „Дяков строй“ ООД съгласно Заповед №81-00-55-33/3/1/23.02.2022г. за периода от 02.03.2021г.до 02.03.2022г., и е съставен констативен протокол от 02.03.2022г. на „Дяков Строй“ООД, притежаващ лиценз №10284 за обществен превоз на товари на територията на Р България, се установи следното нарушение: Лицензираният превозвач „Дяков строй“ ООД е допуснал осъществяването на обществен превоз на товари на дата 23.06.2021г.с водач А. Х.в П. като има изминати 48км, видно от пътен лист серия ВА №445701 по маршрут Търговище - Алваново - Търговище, товарен автомобил МАН 32.372ВФ с рег. №****** от категория N3, който водач не отговаря на изискването за психологическа годност, към датата на извършване на превоза е нямал валидно удостоверение за психологическа годност, видно от справка от ИА“АА“, където валидността на удостоверението за психологическа годност е от 10.07.21г. с №701339“.

Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от законния представител на дружеството - нарушител. Като доказателства са описани пътен лист серия ВА №445701, справка от инф.система на ИА“АА“, справка от търговски регистър, заповед. Визираният нарушител не е записал, 2 че има възражения срещу акта на предназначеното за целта място в последния като няма данни в рамките на законовия седемдневен срок по чл.

44 ал. 1 ЗАНН същият да е депозирал писмени такива. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №380001093 от 19.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението, като е допълнено, че видно от справка в регистъра на психологическите изследвания валидността на удостоверението за психологическа годност на водача е от 10.07.2021г. до 10.07.2022г. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като административно нарушение по чл.7а ал.2 предл.3 от ЗАвтПр, за което е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96г ал.1 предл.2 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. В мотивите на НП е добавено: „ В периода от 06.09.2020г. до 09.07.2021г. лицето А. Х.в П. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност като на 23.06.2021г. е извършвал превоз на товари. Нарушението е с висока степен на обществена опасност, тъй като касае компетентността на водача да извършва превози на товари. При извършената на 02.03.2022г. комплексна проверка на транспортната дейност на дружеството, са установени множество нарушения като са съставени общо 10 бр. АУАН“. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя Х. М. и свидетеля по АУАН М. М. -., чиито показания кореспондират помежду си и с останалите доказателства, поради което и няма пречка за кредитирането им.

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.

Относно съставения АУАН - Актът е съставен от длъжностно лице служител на ИА”АА”, РД“АА“ - Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно 3 изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и съобразно наведените от жалбоподателя оплаквания следва да обсъди наличието на реквизитите по смисъла на чл. 42, ал.1 ЗАНН. При преглед на съставения АУАН съдът установи наличие на всички предвидени в чл. 42, ал.1 ЗАНН реквизити с изключение на мястото на извършване на нарушението. В случая обаче, доколкото описанието на нарушението показва, че същото е извършено от търговско дружество чрез неспазване на изискванията за осигуряване на условията за осъществяване на превоз на товари, то е ясно и безспорно, че мястото на извършване на това нарушение може да е само по седалището на дружеството, в случая - в град Търговище. В съставения АУАН са описани и писмените материали, установяващи нарушението. Ето защо съдът приема, че при съставянето на АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на нарушителя.

Относно обжалваното наказателно постановление - Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган в придружителното писмо за изпращане на АНПреписка до съда е цитирана като приложена Заповед №РД - 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, но същата не е налична по преписката във вид на оригинал или копие. На настоящия състав е служебно известно обстоятелството, че съгласно т.1.6 от същата заповед директорите на РД“АА“ са оправомощени да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН, при която проверка, предвид напълно идентичното с АУАН описание на нарушението, се установи наличие на посочена дата на извършване на последното, а липсата на изрично посочено място на извършването му се изяснява от посоченото седалище на дружеството - нарушител, в град Търговище, където при осъществяване на ръководство и управление на дейността на това дружество е допуснато извършване и на описаното нарушение. Наказващият орган е направил достатъчно ясно и пълно описание на констатираното нарушение като 4 изложените факти позволяват в пълна степен на нарушителят да разбере в какво нарушение е обвинен. Въпреки, че същият е употребил в описанието на нарушението израза „допуснал осъществяване“, не може да се приеме за основателен довода на жалбоподателя, че е визирано „допустителство“.

Допустителството се осъществява чрез бездействие от страна на едно лице, което знае, че ще се извърши или се извършва дадено нарушение, и не предприема никакви действия да попречи на извършването му. Затова и допустителите са споменати в разпоредбата на чл. 10 ЗАНН редом с укривателите и основните съучастници. Поради естеството му същото би могло да бъде реализирано само от физическо лице. Пример за това е разпоредбата на чл. 24 ал.2 предл.посл. от ЗАНН. Следователно трябва да има едно основно нарушение, спрямо което да е осъществено допустителството. В случая АНОтговорност на дружеството - жалбоподател се ангажира на самостоятелно основание - за това, че не е изпълнено определено произтичащо от закона задължение при осъществяване на дейността му /чл.

83 ал.1 ЗАНН/, а не за бездействие при извършване на нарушение от другиго.

Ето защо и това оплакване в жалбата не е основателно.

Оспореното наказателно постановление се явява издадено при неправилно приложение на материалния закон. Сочените от наказващият орган материалноправни норми относно изискванията за психологическа годност на водачите не съответстват на Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно свидетелствата за управление на превозни средства (преработена)(текст от значение за ЕИП), и по конкретно на съображение 9 от Преамбюла на Директивата. Изискванията на Директивата са привнесени/транспонирани в националната ни правна рамка, посредством Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (наричана понататък за краткост "Наредбата"). Ето защо Наредбата би следвало да е хармонизирана с Директивата. Вместо това обаче Наредбата противоречи на Директивата, поради следните съображения: 1. Удостоверението за психологическа годност важи за 3 г., а в определени случаи - за 1 г. (чл. 8, ал.

5

2 от Наредбата в редакцията към 03.02.2021 г. - датата на извършване на нарушението). Тези срокове са по-кратки от сроковете за валидност на свидетелството за управление на МПС, които са с 5- или 10-годишна продължителност (чл. 51, ал. 3-4 от ЗБЛД). Това е в пряко противоречие с посоченото в съображение 9 от Преамбюла на Директивата, че прегледите за физическа и умствена годност за управление на превозно средство /ПС/ "следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството".

Действително с директивата са заложени минимални стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозни средства ПС (съображение 8 от Преамбюла на Директивата), което означа, че държавите-членки могат да завишат тези стандарти в своите национални законодателства. Това разбиране се потвърждава от разпоредбата на т. 5 от приложение III на Директивата, според която "Стандартите, установени от държавите членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в настоящото приложение". Следователно по-строгите стандарти могат да бъдат въвеждани на национално равнище само и единствено във връзка с първоначалното издаване и последващото подновяване на свидетелствата за управление на моторно превозно средство.