Определение № 13238 от 18.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13238 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно частно гражданско дело № 20241100508047 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 от ГПК.

Образувано е по Частна жалба вх. № 155735/14.05.2024 г., подадена от Д. Т. Т. срещу Определение № 17366/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 57733/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е върната поради неизправяне на нередовности исковата молба и е прекратено производството по делото.

В частната жалба са изложени доводи за нарушаване на правото му на справедливо и публично гледане на неговите дела от независим и безпристрастен съд. Поддържа, че СРС за пореден път му отказва достъп до правосъдие, като му указва да поправи нередовности на исковата молба, каквито не съществуват, което прави по безпрецедентен и дискриминационен начин 3 години. Намира, че тези действия представляват нарушение на чл. 47 от ХОПЕС и чл. 6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, поради което иска да бъде отменено атакуваното определение и вместо него да се постанови решение, с което да се удовлетвори искът му по ЗОДОВ срещу държавата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е допустима, като е подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

По същество тя е неоснователна поради следното:

Исковото производство е инициирано по подадена от Д. Т. Т. срещу Районен съд Костинброд, с която са предявени искове за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 36 000 лева, ведно с лихвите за просрочие, причинени му от незаконосъобразна дейност на орган на съдебната власт – издаване на разпореждане № 1156/05.10.2023 г. по гр.д. № 832/2023 г. по описа на РС – Костинброд, с което му е указано да отстрани нередовности на подадената искова молба. Исковете намират правното си основание в ЗОДОВ.

При извършената проверка относно редовността на исковата молба, СРС е приел в Разпореждане № 44556/25.03.2024 г., че тя е нередовна, защото не е ясно обезщетение за вреди от дискриминация ли иска ищецът, не е изложил твърдения въз основа на какъв белег, твърди ли да е по-неблагоприятно третиран, не е посочена цената на исковете поотделно за имуществените и за неимуществените вреди и не е представено доказателство за платена дължимата държавна такса от 10 лева. На ищеца са дадени указания на основание чл. 129, ал.2 ГПК да поправи посочените нередовности в едноседмичен срок от съобщението.

1

Разпореждането е получено от съпругата на ищеца на 09.04.2024 г.

В законоустановения и указан на ищеца срок не е постъпила поправена искова молба, като констатираните нередовности не са били отстранени, включително не са уточнени от ищеца размерите на всеки от исковете за имуществени и за неимуществени вреди и не е представено доказателство за внесена държавната такса от 10 лева. Вместо в изпълнение на указанията, ищецът е подал молба, съдържаща обиди, клевети и закани към съда.

С обжалваното определение, като е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени, СРС е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Всяка подадена до съд искова молба следва да отговаря на минималните изисквания за редовност на съдържанието и, посочено в чл. 127, ал.1 от ГПК, и с нея да са представени приложенията, посочени в чл. 128 от ГПК. При нередовност на исковата молба съдът следва на основание чл. 129, ал.2 ГПК да даде на ищеца указания за отстраняването им, които следва да са конкретни и ясни. Така, когато в исковата молба не са изложени твърдения относно обстоятелствата, от които произтичат претендираните права, не е формулирано искането до съда, не е посочен размера на всеки от предявените искове, когато са предявени повече от един, на основание чл. 129, ал.2, вр. чл. 128, т.2 ГПК съдът следва да даде указания на ищеца да изложи обстоятелствата, на които се основават исковете, да формулира пеиттум по всеки иск и да посочи размера му. При неизпълнение на указанията в определения срок, който не може да е по-кратък от установения в разпоредбата на чл. 129, ал.2 ГПК, исковата молба подлежи на връщане на основание чл. 129, ал.3 ГПК. По същия начин се процедира и при липса на представени с исковата молба доказателства за внесена дължимата държавна такса, като на основание чл. 129, ал.2, вр. чл. 128, т.2 ГПК съдът следва да даде указания на ищеца за внасянето и в определен срок, също не по-кратък от установения в разпоредбата.

При извършената от въззивния съд проверка не се установява първоинстанционният съд да се е отклонил от задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 129, ал.1 ГПК служебно да извърши необходимите процесуални действия за проверка съответствието на исковата молба с минимално изискуемото се съдържание по чл. 127, ал.1 ГПК, както и представени ли са доказателства за това, че ищецът е заплатил дължимата държавна такса за разглеждане на исковете му. Също в изпълнение на задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 129, ал.2 ГПК, първоинстанционният съд е дал конкретни указания на ищеца да отстрани пречките за валидното упражняване на правото на иск. Посочените от СРС нередовности са правилно установени. Видно е от исковата молба, че в обстоятелствената й част ищецът е заявил, че иска присъждане по справедливост на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в размер на 36 000 лева, ведно с лихвите за просрочие, но не е формулиран петитум (искане) по смисъла на чл. 127, ал.1, т.5 от ГПК, от който да се направи извод за цената на двата отделни иска. Не е посочена цената на исковете и в титулната част на исковата молба. Няма доказателства и че ищецът е заплатил дължимата държавна такса. Разпореждането е получено от него и в преклузивния срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, вместо да посочи поотделно какъв е размера на всеки от обективно съединените осъдителни искове, които предявява, и да внесе таксата от 10 лева, ищецът е подал молба, в която отправя обиди, клевети и предупреждения към съда.

Тъй като в рамките на законоустановения и указан на ищеца срок, както и към датата на постановяване на атакуваното определение, той не е поправил нередовностите на исковата молба, е реализирана хипотезата на чл. 129, ал.3, вр. с ал. 2 ГПК за връщането и и прекратяване на производството по делото.

На основание гореизложеното обжалваното Определение № 17366/22.04.2024 г. е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Пречките за разглеждане по същество на предявения иск не са отстранени от ищеца и последният следва да понесе неблагоприятните последици от своето бездействие.

Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 17366/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 57733/2023 г. по описа на СРС, 142 състав, с което е върната поради неизправяне на нередовности исковата молба и е прекратено производството по делото.

Определението може да се атакува с частна касационна жалба пред ВКС на Република България, в едноседмичен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3