Определение № 2857 от 30.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2857 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20261100205235 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.68,ал.6 от НПК.

Образувано е въз основа на молба, депозирана от адвокат А.Т., в качеството му на процесуален представител на Р. Р. Н. и И. Д. Н., обвиняеми по досъдебно производство № 138/2023 година, по описа на ГД „Национална полиция“ към МВР, пр.преписка № 11399/2023 година, по описа на Софийска градска прокуратура, с която се иска отмяна на взети, по отношение на двама обвиняеми мерки за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България“.

Оплакванията в молбата са в две насоки:

Мерките за процесуална принуда са наложени на Р. Р. Н. и И. Д. Н. преди те да са придобили качеството на обвиняеми.

Мерките са наложени необосновано, тъй като липсват доказателства, че е налице реална опасност Р. Р. Н. и И. Д. Н. да се укрият извън Р.България.

Доказателствата, събрани в досъдебното производство са писмени и гласни.

Съобразявайки доказателствата, доводите в искането и Закона, съдът намира за установено следното:

Искането е процесуално-допустимо.

„По същество“, съдът изгражда следните изводи :

С Постановление от 28.04.2024 година Р. Р. Н. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 255,ал.3, във вр. с ал.1,т.2 и т.6, във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

С Постановление от същата дата И. Д. Н. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.255а,ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26,ал.1 от НК.

С Постановления от 30.04.2024 година по отношение на Р. Р. Н. и И. Д.

Н. са били наложени мерки за процесуална принуда „Забрана да напуска пределите на Р.България“.

1

Постановленията за привличане в качеството на обвиняеми са предявени на двамата обвиняеми на дата 17.06.2026 година.

Първото от двете оплаквания в жалбата, свързано с това, че мерките за процесуална принуда са наложени още преди обвиняемите да са придобили това качество съдът намира за неоснователно.

В принципен план процесуалното качество „обвиняем“ в българския наказателен процес възниква с самото изготвяне (съставяне) на постановлението за привличане, а не с неговото предявяване или връчване на лицето. Предявяването е следващо процесуално действие, което служи за упражняване на правото на защита, но не е началният момент на качеството.

Процесуалният представител на обвиняемите придава на акта на предявяване на постановлението за привличане конститутивно действие, което е неправилно разбиране. Всъщност, съобразно разпоредбата на чл.219,ал.4 от НПК, органът по разследването предявява постановлението за привличане на обвиняемия и на неговия защитник, като им дава правото да се запознаят с неговото съдържание. От това следва, че според законодателя, към момента на предявяване вече съществува фигурата на обвиняемия.

Отделно от това изрична забрана за извършване на действия по разследването, без надлежно предявяване е въведена с разпоредбата на ал.8 на чл.219 НПК, но само за тези действия, които са с участието на обвиняемия. В този смисъл налагането на мярка за процесуална принуда не е действие, изискващо предявяване на постановлението за привличане. В противен случай щяхме да сме изправени пред фактическата невъзможност да се извършват редица процесуални действия, целящи осигуряване на укриващи се от правосъдието лица като издаване на Европейска заповед за арест, например, където процесуалното качество „обвиняем“ е задължително изискване за искане по реда на чл.52А от ЗЕЕЗА за разрешение да бъде издадена Заповедта.

Основателно обаче е второто от двете оплаквания.

Двамата обвиняеми са привлечени за престъпления, които са тежки умишлени по смисъла на чл.93, т.7 от НПК. Разследването е провеждано в продължителен период от време, при което органът на досъдебното производство е констатирал е, че по делото е налице обосновано предположение, че те са извършили престъпленията, за които са били привлечени в това им качество.

Водещият разследването, в рамките на своята оперативна самостоятелност и по вътрешно убеждение е преценил, че с оглед на обществената опасност на тези тежки умишлени престъпления и факта, че е било невъзможно осигуряването на двамата обвиняеми за предявяване на постановлението за продължителен период е подходящо и налагане на посочената забрана.

При налагането на тази мярка за процесуална принуда законът предвижда и формални гаранции това ограничение да бъде пропорционално на нуждите на производството-изисква се обвиняемият да е привлечен в това процесуално качество за тежко умишлено престъпление, за което се 2 предвижда наказание лишаване от свобода и материалите по делото сочат на риск обвиняемият да се укрие извън пределите на страната.

Предпоставките по чл.68, ал.1 и ал.6 от НПК трябва да бъдат кумулативно установени от прокурора.

Съдът счита, че постановлението от 30.04.2024 година, с което е постановена забраната за напускане на пределите на страната е било постановено в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и при наличието на процесуалните предпоставки, предвидени в чл.68, ал.1 и ал.6 от НПК.

Съдът намира, че материалите по делото не сочат на обективен риск обвиняемите да се укрият, както на територията на страната, така и в чужбина.

Тази опасност не може да бъде хипотетична, тя трябва да се извлича от обективните данни за тяхното поведение и тези данни да водят към извода, че именно поведението им е довело до забавянето на разследването.

В Р. България и двамата обвиняеми имат установен адрес, семейно ангажирани са. Р. има регистрирани и действащи търговски дружества, които представлява и управлява. Н. е трудово ангажиран. Няма данни двамата да са се отклонявали от разследването и да са създавали пречки за приключване на производството.

Чрез налагането на точно тази мярка за процесуална принуда се въздейства върху една специфична хипотеза на опасността от укрИ.е-когато материалите по делото сочат на риск обвиняемия да се укрие извън страната.

По делото са налични доказателства, че обвиняемите са получавали разрешения от наблюдаващия прокурор да напускат за определен период страната и те са се завръщали в рамките на срока на предоставеното им разрешение.

От друга страна съгласно разпоредбата на чл.234, ал.8 от НПК взетите по отношение на обвиняем мерки за процесуална принуда се отменят след изтичането на повече от една година и шест месеца от привличането му в случаите на тежко престъпление. Двамата обвиняеми са привлечени в това им качество на 28.04.2024 година, а мерките им за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на страната“ са наложени с постановления на СГП от 30.04.2024 година. До настоящият момент са изтекли повече от две години, време, през което те търпят това ограничение и дори постановявано спиране на наказателното производство, което се приспада от срока по чл.234,ал.8 от НПК не оправдава надхвърлените предели за пропорционалност на ограниченията спрямо нуждите на наказателния процес.

Съвкупността от обстоятелства мотивира този състав на СГС да приеме молбата и за двамата обвиняеми за основателна.

Водим от горното и на основание чл.68, ал.6, вр.ал.5 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България, взета по отношение на Р. Р. Н., обвиняем по досъдебно производство № 138/2023 година, по описа на ГД „Национална полиция“ към МВР, пр.преписка № 11399/2023 година, по описа на Софийска градска прокуратура.

ОТМЕНЯ мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Р.България, взета по отношение на И. Д. Н., обвиняем по досъдебно производство № 138/2023 година, по описа на ГД „Национална полиция“ към МВР, пр.преписка № 11399/2023 година, по описа на Софийска градска прокуратура.

Препис от определението да се изпрати на:

-ГД „Гранична полиция“-МВР

-Дирекция „Български документи за самоличност“

-обвиняемите и защитникът им.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4