Присъда № 65 от 20.03.2024, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда № 65, постановена на 20.03.2024г. по н.о.х.д. № 261 по описа на Районен съд – Варна за 2024г.:

Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт по досъдебно производство № 1728 по описа за 2021г. на Първо РУ към ОД на МВР – гр.

Варна на М. Ж. Р. за това, че на 29.10.2021г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Нокиа 3,4 ТА – 1283“ ведно със СИМ карта към „Виваком" и парична сума в размер на 10,00 лева, всичко на стойност 359,00 лева /триста петдесет и девет лева/, от владението на Н. З.З., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като опрял нож във врата на З. и му казал „обърни си джобовете" - престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.

В хода на съдебните прения по време на откритото съдебно заседание, представителят на Варненската районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение, като изразява своята позиция, че вината на подсъдимия е доказана по безспорен начин.

Предлага за извършеното по отношение на него да бъде наложено наказание „лишаване от свобода”, чиито размер да бъде редуциран при условията на чл. 63 НК и предвид чистото съдебно минало на дееца изтърпяването им да бъде отложено с подходящ изпитателен срок при условията на чл. 66 НК.

Защитникът на подс. Р. моли съда при постановяване на присъдата да се вземат предвид обстоятелствата, че подсъдимият е млад човек, осъждан за деяния в рамките на инкриминирания период, поради което претендира след редукцията по чл. 63 НК да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в рамките на законоустановения минимум изтърпяването на което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Подс. Р. редовно уведомен за датата на съдебното заседание се явява лично, посочва, че съжалява за всичко и моли за условна присъда.

В предоставеното му на основание чл. 297, ал.1 НПК право на последна дума моли за условна присъда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М. Ж. Р. е роден на 29.08.2004г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна, ул.

„Банат" №43, българин, български гражданин, неженен, без образование - неграмотен, работи, осъждан, с ЕГН **********.

Към 29.10.2021 г., М. Ж. Р. бил непълнолетен /17 годишен/ и живеел в гр. Варна.

Същият бил установен, като извършител на множество противообществени прояви, за което му били налагани възпитателни мерки по чл. 13, ал.1 от ЗБППМН, но те не повлияли положително върху поведението му.

На 29.10.2021г., около 16,00 часа, св. Н. З.З. посетил обменно бюро за валута в гр.

Варна, след което се насочил към Автогара Варна. Вървейки по ул. „Капитан Райчо“ в гр.

Варна св.З. срещнал св. Е.П. Д., с който се познавали от години и братовчеда на св.Д. – подс.

М. Ж. Р., който св.З. не познавал.

Тримата решили да се разходят в района и вървейки стигнали до строеж на ул.

„Петко Напетов“ в гр. Варна, където седнали да си приказват.

Тъй като М. Р. имал нужда от парични средства решил да ограби св.З. и в изпълнение на взетото решение той извадил от джоба си сгъваем нож, който бил с острие около 15 см. и държейки го в ръката си Р. насочил ножа към св. З..

Св. З. първоначално не реагирал, при което Р. го приближил и опрял ножа във врата му със сила, но с гърба на острието, без да го наранява, след което със заплашителен тон 1 казал на пострадалия „Обърни си джобовете!“

Св.З. се уплашил и съблякъл своето яке, а подс. Р. започнал да преглежда джобовете му.

Във вътрешен джоб на якето, подсъдимият намерил и взел мобилен телефон марка „Нокиа 3,4 ТА - 1283", в който била поставена СИМ карта към „Виваком", които пострадалият ползвал, а в страничен външен джоб намерил и взел парична сума в размер на 10,00 лева. След като взел вещите, Р. ги сложил в джоба си и се отдалечил. Св. З. облякъл якето си и заедно със св. Д. тръгнали в посока ул. „Поп Харитон“ в гр. Варна, след което се разделили.

Впоследствие на 01.11.2021г. св. З. подал съобщение за извършено престъпление в Първо РУ на ОД - МВР - Варна и било започнато настоящото производство.

Видно от заключението на изготвената съдебно - психиатрична експертиза /л. 9498/, М. Р. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата. Няма данни за зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице са данни за Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на психоактивни вещества. Вредна употреба на канабиноиди и психостимуланти от амфетаминовата група.

Към момента на извършване на деянието на 29.10.2021 г. и на освидетелстването при подсъдимия няма данни за активна психотична продукция и поведението му не е болестно мотивирано.Тъй като не е бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не страда от умствено недоразвитие, към момента на извършване на деянието на 29.10.2021г., той е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Може да носи наказателна отговорност и да възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания, както и да участва пълноценно в наказателното производство.

От заключението на изготвената съдебно - оценителна експертиза /л. 89¬90/ е видно, че стойността на инкриминираните вещи - мобилен телефон марка „Нокиа 3,4 ТА 1283", ведно със СИМ карта към „Виваком" възлизащ на 349,00лева и парична сума в размер на 10,00 лева, всичко общо на 359,00 лева.

По делото е изискана и приобщена справка съдимост за М. Р. /л.32/, от която е видно, че към момента на извършване на деянието, същият не е неосъждан, но понастоящем вече е.

Видно от изготвената характеристична справка /л.36/, М. Р. е роден на 29.08.2004 г. в гр. Варна. Живее в гр. Варна, ул. „Банат" №43 при лоши хигиенно - битови условия.

Произхожда от многодетно семейство, но бащата живее отделно и не полага грижи за децата си. Социалният статус на майката е нисък и липсва контрол върху поведението на децата. В периода от 18.06.2015 г. до лятото на 2019 г., Р. е бил настанен в ДДЛРГ „Княгиня Надежда" Варна, поради състояние на безнадзорност и липса на родителски контрол. След закриване на ДДЛРГ, е върнат при майка си. Посещавал е училище до пети клас и е неграмотен. Социално занемарен, с ниска култура на общуване. Емоционално и волево неустойчив, невъздържан, като причините са семейната среда, в която е израснал и липсата на навици да се съобразява с правила и норми на поведение в общност. Р. е взет на отчет в ДПС при Трето РУ на ОД - МВР - Варна през 2015 г. и е бил установен извършител по множество заявителски материали за извършени престъпления. Спрямо него са предприемани възпитателни мерки по чл.13, ал.1 т.1 и т.5 от ЗБППМН.

Изложената фактическа обстановка се установи по ясен и категоричен начин от всички събрани по делото доказателства – самопризнанията на подс. М. Р., реализирани по реда на чл. 371, т.2 НПК, което се подкрепя изцяло от наличните по делото гласни доказателства, както и от приобщените от досъдебното производство писмени доказателства, в това число справка за съдимост, характеристична справка, експертни 2 заключения, подробно описани по вид и констатации по-горе в настоящото изложение.

По делото не бяха констатирани противоречия и неясноти в показанията на свидетелите, поради което и съдът даде изцяло вяра на същите.

Наред с това, налице са всички основания (доколкото заключенията са пълни, компетентно изготвени и неоспорени в хода на цялото наказателно производство) съдът да се довери на изготвените на досъдебното производство експертни заключения, посредством които да приеме за установена стойността (в това число общата) на всички инкриминирани вещи, психичното състояние на обвиняемото лице към датата на извършване на инкринимираното деяние.

Подсъдимото лице на свой ред призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът напълно кредитира това самопризнание, доколкото същото несъмнено се подкрепя от всички събрани в хода на наказателното производство доказателства, установяващи авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подс. М. Ж. Р. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав, предвиден в разпоредбата на чл. 198, ал.1, вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, тъй като безспорно се установи, че на 29.10.2021г. в гр. Варна, като непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си отнел чужди движими вещи - мобилен телефон „Нокиа 3,4 ТА – 1283“ ведно със СИМ - карта към „Виваком" и парична сума в размер на 10,00 лева, всичко на стойност 359,00 лева /триста петдесет и девет лева/, от владението на Н. З.З., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, като опрял нож във врата на З. и му казал „обърни си джобовете", като до приключване на наказателното производство пред първоинстанционния съд не е възстановил отнетите вещи или тяхната равностойност и паричната сума.

Налице са всички обективни признаци от състава на чл. 198 от НК, като са били отнети (прекъсната е била фактическата власт) чужди движими вещи, без съгласието на собственика им, като за това е била употребена физическа сила –опиране на нож във врата на пострадалия и заплашване с думите „обърни си джобовете“, след което лично физически е проверил съдържанието им.

От субективна страна, по делото е категорично доказано, че подсъдимият Р. е действал при форма на вината „пряк умисъл”, като е съзнавал напълно противоправността на извършените от него противозаконни действия, искал е и е целял непосредствено настъпването на общественоопасния резултат.

За пълнота, следва да се отбележи, че подсъдимият не е действал провокиран от увлечение или лекомислие, а взел напълно съзнателно решение, продиктувани от стремежа му за по-бързо лично облагодетелстване чрез посегателство върху имуществената сфера на други граждани.

По отношение вида и размера на наложените наказания:

По отношение на деянието по 198, ал.1 НК съдът съобрази обстоятелството, че за подобно деяние законът предвижда наказание „лишаване от свобода” за срок от три до десет години, като предвид разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.3 НК, в случая на Р. и след редукцията, приложимия размер на наказанието спрямо Р. е до три години.

3

В конкретния случай, смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства според съда се явява единствено обстоятелството, че същият изрази пред съда съжаление за стореното.

Що се отнася до направеното от същия признание на фактите, посочени в обстоятелствената част на ОА това обстоятелство само по себе си не следва да се приема и като допълнително смекчаващо отговорността такова, доколкото подсъдимият така или иначе ще ползва привилегията на чл.58а НК при определяне на окончателния размер на наказанието, което същият ще следва да изтърпи.

От друга страна твърдяната от защитата млада възраст на лицето се отчита от обстоятелството, че отговорността на подсъдимия е смекчена поради непълнолетието му, което според настоящия състав не следва да се ползва като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство.

От друга страна, отегчаващо вината обстоятелство представляват според съда лошите характеристични данни за подсъдимото лице, изводими от наличната по делото характеристична справка, както и обстоятелството, че същият е осъждан.

Поради изложеното, съдът намери, че следва да индивидуализира наказанието съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, като прие, че „лишаването от свобода” следва да бъде определено над минималния, предвиден в закона размер за подобно деяние, а именно в размер на девет месеца.

Доколкото производството по делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК, а именно с пълно признание от страна на Р. на фактите и обстоятелствата, описани в обвинителния акт, то съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, съдът е длъжен да намали така определеното наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години с 1/3, като в крайна сметка определи, че подс. М. Р. следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” в размер на шест месеца, изтърпяването на което на основание чл. 69 НК отложи с изпитателен срок от три години, предвид обстоятелството, че на подсъдимия следва да бъде предоставена последна възможност да преосмисли стореното без да бъде изолиран от обществото.