Определение № 242 от 20.02.2020, Районен съд - Димитровград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр.Димитровград, 20.02.2020 год.

Димитровградският районен съд,в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:Гергана Стоянова като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело №191 по описа за 2020 год.,за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”№ 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев – изпълнителен директор, с която е заявен иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу Д.И.Б., ЕГН ********** *** с предмет установяване съществуване на вземане на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2017/2019г. по описа на ДРС.

За допустимостта на иска с правно основание чл. 422 ГПК, съдът следи служебно. В този смисъл исковият съд не е обвързан от констатациите на заповедния съд и е длъжен да извърши собствена преценка.

След като се запозна с материалите по ч.гр.д. № 2017/2019г. по описа на ДРС, по което е издадена заповедта за изпълнение вземането, по която е предмет на установяване в настоящото производство, настоящият състав преценява следното:

На 18.12.2019 г. препис от заповедта е била връчена на длъжника лично. Спазването на срока по чл. 414 ГПК от длъжника и подаване в него на надлежно възражение, с което се оспорва вземането по заповедта по основание и размер, е процесуална предпоставка за допустимост на настоящото исково производство, за която съдът следи служебно. Видно от приложеното възражение по ч.гр.д. № 2017/2019г. по описа на ДРС е, че възражение по чл. 414 ГПК не е постъпило от длъжника, настоящ ответник. Депозирано е такова от лицето Хубен Господинов Тончев, без това лице да има валидно учредена по закон или чрез надлежно упълномощаване представителна власт, съгласно чл.32 и чл.33 от ГПК.

Към възражението не са представени и документи като доказателство в тази връзка.

Приемайки, че е сезиран с възражение по чл. 414 ГПК, заповедният съд е разпоредил връчване препис от възражението и приложенията му на кредитора, на който в съответствие с правилото на разпоредбата е дадена възможност да предяви установителна искова претенция в едномесечен срок, т.е. разпореждане на съда за даване указания до заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

Исковата молба е депозирана в едномесечния срок.

Горното обуславя извод, че по ч.гр.д. № 2017/2019г. по описа на ДРС не е налице надлежно депозирано възражение от длъжника по чл.414 ГПК.

Понастоящем, отпочнатата процедура по чл. 415 ГПК, реално не е законосъобразна и принципно правен интерес от иска по чл. 422 ГПК не е налице, доколкото възражение по чл. 414 ГПК подадено в срок от длъжника, няма.

Настоящото производство следва да се прекрати като недопустимо. Внесената държавна такса за предявяване на иска се явява недължимо платена, поради което и подлежи на връщане по молба на ищеца, но в случая доказателства за доплатена такава липсват.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 191/2020г. по описа на Димитровградския районен съд, на основание чл. 130 вр. чл. 416 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Хасково в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: