Решение № 197 от 27.07.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Враца, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20261400500078 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 18678/19.11.2025 г., подадена от В. Х. Д., ЕГН: **********, с постоянен c адрес. ***, чрез пълномощника й адв.

М. М. от АК-Враца, с адрес за призоваване и съобщения: ***, срещ у Решение № 668/20.10.2025 г., постановено по гр. д. № 544/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което:

– е отхвърлен предявеният от В. Х. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ***, по КККР на гр. Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, с адрес: гр. Враца, ***, със застроена площ от 101 кв. м, на три етажа, с предназначение „жилищна сграда – еднофамилна“, въз основа на общо завещателно разпореждане на Х.И.Д., извършено със саморъчно завещание от 23.11.2019 г., ведно с искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за констатиране на право на собственост № 141, том II, рег. № 4247, дело № 267/14.09.2023 г. на нотариус Р.С., рег. № 026, с район на действие Районен съд – Враца, в частта, с която С. Х. П. е призната за собственик на 1/6 идеална част, а Е. Н. Д. – за собственик на повече от 1/2 идеална част от същата сграда;

- е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 576 ГПК за прогласяване нищожността на констативен нотариален акт за собственост № 141, том II, рег. № 4247, дело № 267/14.09.2023 г. на нотариус Р.С., рег. № 026, с район на действие Районен съд – Враца, в частта, с която В. Х. Д. е призната за собственик на 1/6 идеална част от посочената сграда;

– е допусната съдебна делба на сграда с идентификатор 1225.1025.373.1 между В. Х. Д. и С. Х. П. при квоти: 1/6 идеална част за В. Х. Д. и 5/6 идеални части за С. Х. П.;

1

– на основание чл. 193 ГПК е признато за доказано оспорването на автентичността на саморъчното завещание от 23.11.2019 г. и е разпоредено изпращането му на Районна прокуратура – Враца.

Въззивницата обжалва решението като недопустимо, неправилно и необосновано.

Поддържа, че решението е недопустимо в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 576 ГПК, тъй като с протоколно определение от 13.11.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, при което искането за прогласяване нищожността на нотариалния акт е заменено с искане за установяване, че същият не поражда действие и е непротивопоставим на ищцата. Според въззивницата, след като е допуснал изменението, съдът е следвало да се произнесе по измененото искане, а произнасянето по първоначално предявения иск по чл. 576 ГПК представлява произнасяне извън предмета на делото.

Излагат се и доводи за неправилност на решението, поради неправилно разпределение на доказателствената тежест. Твърди се, че първоинстанционният съд е възложил на ищцата да докаже автентичността на саморъчното завещание, въпреки че документът е бил оспорен от ответниците, които черпят благоприятни правни последици от твърдяната му неистинност и поради това следва да установят, че текстът не е изписан от завещателя. Според въззивницата неправилното разпределение на доказателствената тежест представлява съществено процесуално нарушение, обусловило неправилния краен резултат.

Навеждат се и оплаквания за необоснованост, като се сочи, че първоинстанционният съд е възприел безкритично заключението на съдебно-почерковата експертиза, без да го обсъди в съвкупност с останалите доказателства, включително със свидетелските показания.

Въззивницата поддържа, че използваният сравнителен материал е бил недостатъчен, а експертизата не е дала категоричен отговор относно авторството на завещанието. Сочи, че не са отчетени здравословното състояние на завещателя и евентуалното му отражение върху почерка, нито са изследвани възможността за умишлена промяна на почерка и писането с другата ръка. Твърди още, че въпреки направените възражения първоинстанционният съд е отказал назначаването на повторна или допълнителна експертиза, с което е ограничил правото й на защита и е оставил спора неизяснен от фактическа страна.

Според въззивницата съдът не е извършил цялостна и съвкупна преценка и на свидетелските показания, от които се установявало, че наследодателят е можел да пише, поддържал е близки отношения с ищцата и тя е полагала грижи за него. Вследствие на това бил направен неправилен извод за неавтентичност на завещанието, довел до приемане на наследяване по закон, отхвърляне на иска за собственост върху 1/2 идеална част и допускане на делбата при квоти 1/6 идеална част за ищцата и 5/6 идеални части за ответницата, които не съответствали на действителните права на страните.

С въззивната жалба се иска:

– обезсилване на Решение № 668/20.10.2025 г. постановено по гр. дело № 20241420100544 по описа Районен съд - Враца, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 576 ГПК за прогласяване нищожността на нотариален акт № 141, том II, рег.

№ 4247, дело № 267/14.09.2023 г., като недопустимо, и произнасяне по изменения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК чрез признаване за установено между страните, че нотариалният акт не поражда действие и е непротивопоставим на В. Х. Д. в частта, с която тя е призната за собственик на 1/6 идеална част от сградата;

-отмяна на решението в останалата му част и постановяване на друго, с което да бъде уважен искът по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че В. Х. Д. е собственик на 1/2 идеална част от сградата, въз основа на саморъчното завещание от 23.11.2019 г., да бъде отменен нотариален акт № 141, том II, рег. № 4247, дело № 267/14.09.2023 г. в частта относно признатите права на С. Х. П. и Е. Н. Д. и да бъде допусната съдебна делба между В.

2

Х. Д. и С. Х. П. при равни квоти от по 1/2 идеална част;

-отмяна на решението в частта, с която на основание чл. 193 ГПК е признато за доказано оспорването на автентичността на саморъчното завещание от 23.11.2019 г. и е разпоредено изпращането му на Районна прокуратура – Враца;

– отмяна на решението в частта за разноските и присъждане на направените от въззивницата разноски за двете съдебни инстанции, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.

Желае присъждане на направените от нея разноски за двете инстанции, включително и за платено адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 266, ал. 3 ГПК е направено искане пред въззивната инстанция да бъде допусната повторна и допълнителна комплексна съдебно-почеркова и графологична експертиза, която да бъде възложена на други вещи лица – специалисти по криминалистика към МВР от друг съдебен район. Поискано е експертите, след като се запознаят с материалите по делото, оригинала на завещанието, представените сравнителни образци и заключението на съдебномедицинската експертиза, както и след проверка за допълнителни сравнителни образци в МВР, НОИ, Дирекция „Социално подпомагане“ – Враца и съответното поделение в гр. Кнежа, да отговорят на поставените във въззивната жалба въпроси.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите С. Х. П. и Е. Н. Д., чрез пълномощника им адв. К. от АК – Враца, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Въззиваемите поддържат, че първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на събраните доказателства, включително заключението на съдебно-почерковата експертиза, че представеното саморъчно завещание не е написано от наследодателя, поради което е нищожно.

Твърдят, че първоинстанционният съд се е произнесъл по искането за прогласяване нищожността на нотариален акт № 141/14.09.2023 г., като е съобразил и допуснатото изменение на иска, поради което не са допуснати процесуални нарушения. Според тях твърденията за ограничаване на правото на защита и неправилно приложение на закона са неоснователни, тъй като искът по чл. 30 ЗН е конститутивен и спрямо него не намират приложение правилата за инцидентния установителен иск по чл. 212 ГПК.

Посочва се, че съдът е извършил пълна и съвкупна преценка на доказателствата, включително на заключенията на съдебно-почерковата и съдебномедицинската експертиза и на свидетелските показания.

Оспорва се искането за назначаване на повторна експертиза, като се поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК, доколкото въззивницата е разполагала с възможност да оспори заключението пред първата инстанция, а изложените от нея доводи са общи и декларативни и не обосновават конкретно съмнение в правилността на експертните изводи.

Направено е искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, първоинстанционното решение да бъде потвърдено и на въззиваемите да бъдат присъдени разноските за въззивното производство.

С отговора не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания.

Постъпила е и частна жалба от В. Х. Д., чрез адв. М. М., срещу Определение № 2098/27.11.2025 г., с което първоинстанционното решение е допълнено в частта за разноските и на ответниците са присъдени общо 3 980 лв.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е съобразил направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на 3 адвокатското възнаграждение. Твърди се, че възнаграждението неправилно е присъдено в пълен размер, без да е отчетено, че договорът между ответниците и техния процесуален представител не съдържа разпределение по отделните искове, част от които, включително искът за делба, не засягат всички ответници.

Оспорва се и приложението на Наредба № 1/2004 г. при определянето на адвокатското възнаграждение, като се сочи, че с оглед решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. минималните размери по наредбата нямат задължителен характер и съдът е следвало самостоятелно да определи справедлив размер на възнаграждението, съобразен с фактическата и правната сложност на делото.

Иска се определението да бъде отменено, а при условията на евентуалност – присъдените разноски да бъдат намалени до справедлив размер съобразно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В срока по закон не е постъпил писмен отговор на частната жалба.

С Определение № 164/12.03.2026 г., постановено по реда на чл. 267 ГПК, въззивният съд е допуснал на основание чл. 266, ал. 3 ГПК повторна съдебно-почеркова и графологична експертиза, възложена на вещо лице – специалист по криминалистично изследване на документи, което, след като се запознае с материалите по делото, оригинала на саморъчното завещание от 23.11.2019 г. и всички налични сравнителни образци от почерка и подписа на Х.И.Д., а при необходимост – и след събиране на допълнителни сравнителни образци от съответните институции, да даде заключение по въпросите, поставени във въззивната жалба, включително дали текстът, датата и подписът на завещанието са изпълнени от Х.И.Д..

В проведеното открито съдебно заседание въззивницата В. Х. Д. не се явява.

Процесуалният й представител поддържа изцяло въззивната жалба, оспорва писмения отговор на въззиваемите и претендира присъждане на разноски.

Въззиваемите С. Х. П. и Е. Н. Д. също не се явяват лично. Процесуалният им представител оспорва въззивната жалба, поддържа писмения отговор, не сочи нови доказателства и претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Процесуалният представител на въззиваемите е направил искане за спиране на въззивното производство до приключване на досъдебно производство № 7212/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Враца, а при условията на евентуалност – на основание чл.

192 ГПК да бъде изискан заверен препис от заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвено по посочената прокурорска преписка.