Решение № 2594 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2594 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Темислав М. Димитров

Калина В. Станчева при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20231100501911 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалби на Д. М. Г. срещу решение № 8806/01.08.2022 г. по гр.д. № 58330/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал.

1 КТ, предявени от Д. М. Г. срещу „М.и на МВР“, за признаване на уволнението на Д. М. Г., извършено със заповед № 1701 от 16.08.2021 г. на директора на „М.и на МВР“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата, за незаконно и неговата отмяна, възстановяване на ищцата Д. М. Г. на длъжността – „Началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и правнонормативно обслужване“, и за заплащане на сумата в размер на 23709,06 лв. в полза на ищцата, представляваща обезщетение за оставане на последната без работа за периода от 16.08.2021 г. до 16.02.2022 г.

Подадена е и частна жалба от Д. М. Г. срещу определение № 30567/13.11.2022 г. по гр.д. № 58330/2021 г. по описа на СРС, 87 състав, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта, касаеща присъдените в полза на ответника по делото разноски.

1

Въззивникът – Д. М. Г., твърди, че обжалваното решение е неправилно.

Счита, че извършеното уволнение е незаконно, тъй като не е спазена предварителната закрила, предвидена в чл. 333 КТ – не е поискано разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК преди уволнението на ищцата, въпреки че същата е декларирала, че страда от заболявания по Наредба № 5/1987 г., не е взето надлежно съгласие за уволнението на ищцата от синдикалната организация, в която ищцата членува – Синдикат на служителите в МВР. Освен това, счита, че процедурата по съкращаване на щата е опорочена, тъй като не е налице реално такова и не е извършен подбор. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.

Счита, че определението, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта, касаеща присъдените в полза на ответника по делото разноски, е неправилно, поради моли същото да бъде отменено, в случай че въззивната жалба не бъде уважена, като в тази връзка поддържа, че не дължи разноски в полза на ответника за първоинстанционното производство.

Въззиваемият - „М.и на МВР“, оспорва въззивната жалба и частната жалба, като счита, че обжалваните решение и определение по чл. 248 ГПК са правилни.

Моли същите да бъдат потвърдени, като претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищцата Д. М. Г. с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ.

Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника „М.и на МВР“, по силата на което е изпълнявала длъжността - „Началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и правно-нормативно обслужване“, което е било прекратено със заповед № 1701 от 16.08.2021 г. на директора на „М.и на МВР“ на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата.

Поддържа, че уволнението е незаконно, тъй като същото не е извършено при изискуемите от КТ предпоставки на посоченото основание за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. Счита, че не е спазена предварителната закрила, предвидена в чл. 333 КТ – не е поискано разрешение от инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК преди уволнението на ищцата, въпреки 2 че същата е декларирала, че страда от заболявания по Наредба № 5/1987 г., не е взето надлежно съгласие за уволнението на ищцата от синдикалната организация, в която ищцата членува. Освен това, счита, че процедурата по съкращаване на щата е опорочена, тъй като не е налице реално такова и не е извършен подбор.

Претендира отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата от нея длъжност преди уволнението. Твърди, че е останала без работа в резултат на незаконното уволнение, като претендира заплащането на обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през което е останала без работа, а именно – сумата в размер на 23709,06 лв. за периода от 16.08.2021 г. до 16.02.2022 г.

С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е неправилно.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В рамките на работодателската власт се включва правомощието за определяне броя и щатните разписания на заеманите при работодателя длъжности, което включва и правомощието за закриване на някои от тях.

Промяната в съществуващите длъжности и техния брой се извършва с акт на работодателя или оправомощено лице, като тя трябва да бъде отразена в щатното разписание в предприятието. За законността на уволнението следователно в тежест на работодателя е да докаже положителния факт на реалното съкращение на щата, както и спазване на процедурните изисквания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, когато такива са налице (чл. 329 КТ, чл. 333 КТ).

Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и правно-нормативно обслужване“.

Трудовият договор е прекратен на основание съкращаване на щата - чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ.

Установява се, че съгласно заповед от 29.07.2021 г. на министъра на вътрешните работи е съкратен щатът на „М.и на МВР“, като заеманата от ищцата длъжност - „Началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и правно-нормативно обслужване“, е съкратена, което е отразено и в представеното по делото щатно разписание

Доколкото за съкращаваната длъжност не са били налице повече от една щатни бройки, то работодателят не е следвало да извърши подбор и това да предхожда уволнението. В тази връзка следва да се посочи, че, видно от 3 представените длъжностна характеристика за длъжността „Началник отдел“ в отдел „Човешки ресурси, административно и правно-нормативно обслужване“; както и длъжностите характеристики за длъжностите „началник сектор“ в посочения отдел, функциите на съкратената длъжност не се покриват с функциите на длъжностите „началник сектор“, поради което длъжностите „началник отдел“ и „началник сектор“ не са сходни, поради което подборът не е бил задължителен.

В този смисъл, възражението на въззивника, че процедурата по съкращаване на щата е опорочена, тъй като не е налице реално такова и не е извършен подбор, се явява неоснователно. Следва да се посочи, че обжалваното решение съдържа подробни мотиви в тази насока, които настоящият съдебен състав споделя.

Работодателят не доказва обаче спазването на изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 и ал. 4 КТ – закрила, приложима спрямо ищцата, поради следните съображения:

Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, предварителната закрила при уволнение важи спрямо работници, боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Ищцата твърди, че страда от следните болести, предвидени в Наредба № 5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ – „тиреотоксикоза с дифузна гуша“, „метаболитен синдром“, „артериална хипертония“. Видно от представените медицински документи, действително ищцата е диагностицирана с посочените заболявания преди уволнението с процесната заповед, което е декларирано от същата пред работодателя, съответно – представени са на работодателя медицинските документи, удостоверяващи заболяванията на ищцата.

Спорен между страните е въпросът, дали посочените заболявания попадат в предметния обхват на Наредба № 5. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от наредбата работниците, които боледуват от исхемична болест на сърцето, се ползват от закрилата, предвидена в чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Доказва се по делото от представената епикриза, че ищцата страда от артериална хипертония, което е проява на исхемична болест на сърцето (в този смисъл е и цитираното от ищцата решение № 534/11.06.2010 г. по гр.д. № 417/2009 г., IV ГО). Освен това, ищцата страда от други заболявания, а именно - „тиреотоксикоза с дифузна гуша“, „метаболитен синдром“, които са декларирани от нея с твърдението, че представляват захарна болест, съгласно Наредба № 5. Доколкото липсва яснота за този факт, то работодателят е бил длъжен преди уволнението да събере 4 допълнителна информация за заболяването на ищцата, съответно, дали същото в предметния обхват наредбата, което не е направено от негова страна.

Поради посоченото в тежест на работодателя е било – при знание за това заболяване (факт, който не се оспорва от ответника) и се доказва от представените по делото писмени доказателства - да получи предварително разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. Доколкото това не е сторено, уволнението, извършено поради съкращение на щата, е незаконосъобразно.

Основателно е и възражението на ищцата за нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ.

Съгласно посочената норма, когато това е предвидено в колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието.

Видно от представения колективен трудов договор, действащ в системата на МВР, работодателят може да прекрати трудов договор при съкращаване на щата след предварително съгласие на синдиката, в който членува лицето, работещо по трудово правоотношение. Видно от представеното удостоверение от 09.05.2022 г., преди прекратяване на трудовия договор на ищцата същата е била член на Синдиката на служителите в МВР, считано от м.11.2020 г., като ежемесечно от заплатата работодателят е удържал сума за членски внос в посочения синдикат, съгласно фишовете за заплата на ищцата, представени по делото. Липсват представени доказателства по делото, от които да се установява съгласие на посочения синдикат във връзка с прекратяване на трудовия договор на ищцата, което представлява нарушение на чл. 333, ал. 4 КТ и води до незаконност на уволнението.

Работодателят твърди, че ищцата е членувала в друг синдикат – Национален синдикат на гражданската администрация в МВР, от който е налице съгласие за уволнението на ищцата. Дори да се приеме, че действително ищцата е била член на този синдикат, то от представеното решение на синдиката за уволнение на ищцата не се установява същото да е взето валидно, тъй като не е подписано от членовете на управителния му орган.

При посочените аргументи настоящият съдебен състав намира, че искът за отмяна на процесното уволнение е основателен и следва да бъде уважен.

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ

Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.

Необходимо е също трудовото правоотношение да не е имало срочен характер.

5

Видно от последния трудов договор, страните са били обвързани от правоотношение с безсрочен характер. Ето защо искът е основателен.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ:

За основателност на иска в тежест на ищеца Д. М. Г. е да докаже, че е останала без работа за посочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението, както и размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ищцата за последния пълен отработен месец.

На основание чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение предполага установяване незаконността на прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без работа в резултат от уволнението за процесния период. Работодателят не е оспорил твърдението на ищеца за оставането му без работа по трудово правоотношение, което се доказва и от представената за констатация трудова книжка на работника, нито са ангажирани доказателства за установяване на положителния факт – започване на работа от ищеца по трудово правоотношение. Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за периода от 16.08.2021 г. до 16.02.2022 г. Установява се, че размерът на същото възлиза на сумата в размер на 23709,06 лв., предвид факта, че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е било 3951,51 лв., който факт е безспорен между страните.