Определение № 260 от 11.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 260 гр. Пловдив, 11.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20245000500325 по описа за 2024 година Производство по реда на 274 и сл. ГПК, вр. чл.4б от Закона за държавните такси.

Образувано е, след като с Разпореждане №1412/04.07.2024г. на Председателя на III Г.О. на ВКС, преписката по подадена частна жалба вх.

№2391/20.06.2024г. от „Р.Е.П.“ЕООД, с ЕИК *********** против Определение № 200/15.05.2024г. по в.гр.д. 379/2023г. по описа на ОС Смолян, е изпратена за разглеждане на Апелативен съд-Пловдив, като компетентен да се произнесе по същата съгласно чл.274, ал.2 ГПК и във връзка със задължителните указания и разяснения, дадени с т.1 от ТР №5/2015г. от 12.07.2018г. на ОСГТК на ВКС и т.10 от мотивите към него.

С обжалваното определение №200/15.05.2024г. по в.гр.д. 379/2023г. по описа на ОС - Смолян, окръжният съд е оставил без уважение молба вх.

№1638/25.04.2024г., депозирана от „Р.Е.П.“ ЕООД за връщане, на основание чл.4б от Закона за държавните такси, на внесена от дружеството държавна такса за въззивно обжалване по в.гр.д.№ 379/2023г. по описа на Окръжен съдСмолян в размер на 45 409,40 лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъoбразност на атакуваното определение, за което се наведени конкретни доводи. Иска се да се отмени същото като незаконосъобразно и неправилно и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да 1 бъде разпоредено възстановяване на внесената от „Р.Е.П.“ЕООД пред Окръжен съд - Смолян държавна такса от 45 409,40 лева, евентуално да бъде разпоредено възстановяване на сумата от 29 368,89 лева, представляваща разликата между внесената от „Р.Е.П.“ ЕООД по сметка на ОС-Смолян сума в размер на 45 409,40 лева и сумата от 11 106,67 лева, представляваща реално дължима държавна такса и разноски за първоинстанционното производство и сумата от 4933,84 лева - дължима държавна такса за въззивното производство, и която разлика се явява недължимо внесена /надвнесена/.

Пловдивският апелативен съд намира, че частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, с който е отказано връщане на внесената от „Р.Е.П.“ ЕООД държавна такса за въззивното производство.

От материалите по делото се установява, че ищецът А.С.Д. е предявил срещу „Р.Е.П.” ЕООД искове за неимуществени и имуществени вреди, настъпили от трудова злополука на 05.10.2020г с правно основание чл.200 от КТ, по които е образувано гр.д.№ 159/2021г. по описа на Районен съд-Златоград. За предявените искове ищецът на основание чл.359 от КТ е освободен от внасянето на държавна такса.

С постановеното от Районен съд - Златоград Решение № 11/23.02.2023г. по гр. дело № 159/2021г. е осъдено „Р.Е.П.“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Златоград сумата от 90 818,80 лв.- държавна такса (14 000 лв.

- държавна такса върху иска за неимуществени вреди и 76 818,80 лв. държавна такса за иска за бъдещи имуществени вреди, както и сумата от 1 239 лв. - разноски за възнаграждения за СМЕ, изплатени от бюджета на съда.

Първоинстанционното решение е обжалвано от „Р.Е.П.” ЕООД с въззивна жалба, по която е образувано В гр.д.№ 379/2023г. по описа на Окръжен съд-Смолян.

„Р.Е.П.” ЕООД е внесло по сметка на Окръжен съд -Смолян държавна такса за въззивно обжалване в размер на 45 409,40 лева. С Решение № 246/20.10.2023г., постановено по в.гр.д.№ 379/2023г.

Окръжен съд-Смолян е уважил частично въззивната жалба, а в друга част е потвърдил първоинстанционното решение. Приел е, че претенцията за бъдещи имуществени вреди, платима периодично през 4 години за 2 миоелектрична протеза е пожизнена по реда на чл.69,ал.1,т.7 от ГПК. На това основание, съдът е посочил, че цената на иска за сумата от 192 047 лева, платими периодично през 4 години от 15.07.2021г. до 15.07.2057г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на размера на задължението, е 144 035,25 лева (дължимите платежи за три години), като е определил дължимата държавна такса по иска върху сумата на тригодишните платежи, а именно: 9 867,67 лева, заедно с 1239 лева разноски за СМЕ, платена от бюджета на съда или общо 11 106,67 лева. Съответно, за разликата до сумата от 90 818,80 лева, която „Р.Е.П.” ЕООД е осъдено да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Златоград, окръжният съд е отменил първоинстанционното решение в тази му част.

Срещу въззивното решение, от „Р.Е.П.” ЕООД е подадена касационна жалба, която с Разпореждане № 528/15.12.2023г. е оставена без движение за отстраняване на нередовности по чл.284,ал.3,т.2,3 и 4 от ГПК. Преди връчването на съобщението за без движение на 08.01.2024г., от ищеца А.С.Д. е постъпила молба на 28.12.2023г., с която същият е направил отказ от всички предявени от него искове, по които е образувано гр.д.№ 159/2021г. по описа на Районен съд-Златоград, респективно в.гр.д.№ 379/2023г. по описа на Окръжен съд- Смолян, поради постигнато извънсъдебно споразумение с „Р.Е.П.” ЕООД.

На основание така направения отказ от исковете по реда на чл.233 от ГПК, с Определение № 2/02.01.2024г. по в.гр.д. № 379/2023г. по описа на Окръжен съд-Смолян са обезсилени Решение № 246/20.10.2023г. по В.гр.д.№ 379/2023г. по описа на Окръжен съд-Смолян и Решение № 11/23.02.2023г. по гр.д.№ 159/21 г. по описа на Районен съд-Златоград, като е прекратено производството по в.гр.д.№ 379/2023г. по описа на Окръжен съд-Смолян и по гр.д.№ 159/2021г. по описа на Районен съд-Златоград.

След влизане в сила на горепосоченото определение за прекратяване на производството, в ОС-Смолян е подадена молба вх.№1638/25.04.2024г. от „Р.Е.П.“ ЕООД с ЕИК ***********, чрез пълномощника му адв.М. О., с която дружеството моли да му бъде възстановена сумата от 45 409,40 лева, внесена по сметка на Окръжен съд-Смолян като държавна такса за въззивна жалба срещу Решение № 11/23.02.2023г., постановено по гр. дело № 159/2021г. по описа на Районен съд Златоград, като недължимо платена. Като довод за това 3 е изтъкнато, че предвид прекратяването на производството и обезсилване на постановените първоинстанционно и въззивно решения, внесената държавна такса за въззивното производство се явява недължимо платена.

В молбата се прави искане, при евентуалност, ако не бъде възстановен пълния размер на внесената държавна такса за въззивното производство, да бъде върната сумата от 29 368,89 лева, представляваща разликата между внесената държавна такса за въззивното обжалване от 45 409,40 лева и сумата от общо 16 040,41 лева, включваща дължимата държавна такса в полза на РС-Златоград в размер на 9 867,67 лева, сумата от 1239 лева за експертизи, платени от бюджета на съда и държавната такса за обжалване пред Окръжен съд-Смолян като въззивна инстанция от 4 933,84 лева.

Евентуалното искане е мотивирано с приетото от въззивния съд в постановеното решение по делото по въпроса за цената на исковете, според което общо дължимата държавна такса за първата инстанция е 9 867,67 лева (4 106,26 лева по иска за неимуществени вреди и 5 761,41 лева по иска за имуществени вреди, заедно с 1239 лева разноски за експертизи, платени от бюджета на съда, съответно, че държавната такса за въззивното производство е 4 933,84 лв.

По искането за възстановяване на пълния размер на внесената от „Р.Е.П.“ ЕООД по сметка на Окръжен съд-Смолян държавна такса за въззивна жалба срещу Решение № 11/23.02.2023г., постановено по гр. дело № 159/2021г. по описа на Районен съд Златоград, в размер на 45 409,40 лева, Пловдивският апелативен съд намира, че същото е неоснователно. Причина за този извод е, че независимо от последващия ход на производството, приключило с прекратяване и обезсилване на постановените до момента решения от първия и въззивния съд поради отказ от иск от страна на ищеца, държавната такса при образуване на въззивното производство е била дължима, като се съобрази материалния интерес по инициираното обжалване и съответно не е била платена без основание.

Съгласно чл.3 от ЗДТ, Държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата. Аналогична е разпоредбата на чл.73, ал.3 от ГПК, съгласно която държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване 4 на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.

Горецитираните норми ясно сочат, че общият принцип относно дължимостта и заплащането на държавната такса е, че същата се плаща при предявяване на искането за извършване на определено действие, което определя и момента, към който се преценява нейната дължимост.

Съгласно нормата на чл. 4б от ЗДТ, недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Тълкуването й във връзка с горецитираните чл.3 от ЗДТ и чл.73, ал.3 от ГПК, според настоящата инстанция води до извод, че недължимо платени такси са тези, които не са били дължими към момента на плащането им. Освен това, нито в ГПК, нито в Закона за държавните такси е предвидено, че ако делото не завърши с решение по същество, а бъде прекратено по някаква причина след образуването му, отпада основанието, на което е платена държавната такса за образуването му или че същата става недължимо платена. В допълнение, съгласно чл.74 ГПК, при намаление на искането внесената такса не се връща, което законодателно разрешение потвърждава извода, че релевантен за преценката относно дължимостта на държавната такса е моментът на плащането й.

Във връзка с направеното при евентуалност искане за връщане на сумата от 29 368,89 лева, представляваща част от платената държавна такса за въззивно обжалване, настоящата инстанция съобрази, че преди прекратяване на делото и обезсилване на постановените актове по същество, въззивният съд е приел, че цената на предявения иск за имуществени вреди следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.7 ГПК, като по иск за периодични платежи пожизнено, при което цената на този иск е 144 035,25 лева. На база на този извод, въззивният съд е приел, че дължимата държавна такса по иска за имуществени вреди пред първата инстанция е 9 867,67 лева, заедно с 1239 лева разноски за СМЕ, платена от бюджета на съда или общо 11 106,67 лева, а държавната такса за въззивното производство е 4 933,84 лв. Съответно, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която „Р.Е.П.” ЕООД е осъдено да заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Златоград, държавна такса над сумата от 11 106,67 лева, до пълния размер от 90 818,80 лева.

Независимо че въззивното решение е обезсилено и няма действие, 5 настоящата инстанция, в рамките на самостоятелната си преценка относно дължимостта на платената от „Р.Е.П.” ЕООД държавна такса за въззивното производство, приема, че действително, доколкото искът на А.С.Д. за обезщетение за имуществени вреди от 192 047 лева, платими периодично през 4 години от 15.07.2021г. до 15.07.2057г. или до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на размера на задължението, на практика е такъв за пожизнени платежи, то цената на този иск следва да се определи по реда на чл.69, ал.1, т.7 ГПК, при което цената му е 144 035,25 лева (платежите за 3г., а не сбора от платежите за целия период). Съответно, дължимата държавна такса по иска за имуществени вреди пред първата инстанция е била в размер на 9 867,67 лева, заедно с 1239 лева разноски за СМЕ, платена от бюджета на съда или общо 11 106,67 лева, а държавната такса за въззивното производство е 4 933,84 лв, т.е. общо 16 040,41 лева.

Ето защо, съдът намира, че надвнесена и поради това недължимо платена от „Р.Е.П.” ЕООД се явява само част от платената държавна такса за въззивното производство, а именно – сумата от 29 368,89 лева, представляваща разликата между внесената от „Р.Е.П.“ ЕООД по сметка на ОС-Смолян държавна такса в размер на 45 409,40 лева и сумата от общо 16040,41 лв, включваща сумата от 11 106,67 лева дължима държавна такса и разноски за първоинстанционното производство и сумата от 4933,84 лева дължима държавна такса за въззивното производство.