Решение № 4597 от 17.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4597 гр. С., 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. С. при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело № 20241110144550 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „ЗЕАД Б В И Г“ ЕАД, ЕИК: *****, седалище и адрес на управление: гр. С., пл. „П.“ № 5, срещу „ЗАД ДБ: Ж З“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д“, бул. „Г. М. Д.“ № 1, по чл.411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 202,40 лв., представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4127,60 лв. по имуществена застраховка „Имущество” с комбинирана застрахователна полица № *********/26.06.2023 г. и застрахователна преписка № ********/29-23, ведно със законната лихва от 26.07.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищецът твърди, че на 14.11.2023 г. в гр. Г, кв. „В.“, ул. „В.“ № 1, склад на „Н.“ ЕООД, водачът Д. Г., управляващ товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“ с рег. № НОМЕР и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество с полица № **************** със срок на застрахователното покритие от 23.04.2023 г. до 22.04.2024 г., при движение на заден ход поради несъобразяване с габаритите на управляваното от него МПС ударил врата на склада, с което причинил материални щети – увреждане на гилотинна врата с размери 4200/4000 мм. Нанесените в резултат на посоченото събитие вреди били описани в констативен протокол от 14.11.2023 г. Увредените вещи били предмет на сключена с ищцовото дружество застраховка „Имущество“ с комбинирана застрахователна полица № *********/26.06.2023 г. , със срок на застрахователното покритие от 10.07.2023 г. до 09.07.2024 г. За причинените вреди било подадено уведомление до застрахователя по имуществената застраховка от собственика на увреденото имущество – „Н.“ ЕООД, по което била образувана застрахователна преписка № ********/29-23. Причинените щети били ремонтирани, за което на застрахователя били представени разходооправдателни документи. С доклад по щетата от 29.01.2024 г. било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 4127,60 лв., 1 което било изплатено на застрахованото лице по банков път на 30.01.2024 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в общ размер на 4127,60 лв., но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 1925,20 лв. Разликата от 2202,40 лв. не била погасена от ответното дружество. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока за отговор „ЗАД ДБ: Ж З“ АД оспорва предявения иск като неоснователен както по основание, така и по размер. Не оспорва, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“ с рег.

№ НОМЕР, както и че ищцовото дружество е заплатило на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на претендираната сума. Оспорва механизма на произшествието, като твърди, че същото не се е осъществило по описания в исковата молба начин. Оспорва да са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, в т.ч. противоправно поведение, вреди и причинно-следствена връзка между тях, поради което счита, че не е налице основание за ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото тя е функционално обусловена от отговорността на делинквента. Оспорва автентичността на приложения към исковата молба двустранен костативен протокол, като твърди, че същият е попълнен изцяло от представител на „Н.“ ЕООД и водачът Д. Г. не е попълнил лично частта под т. 15 „подпис на водачите“. Отделно от това посоченият протокол не бил съставен при спазване на императивните норми на Наредба Iз/12.01.2009 г. Оспорва фактура № ****/30.11.2023 г. от „С П“ ЕООД, като твърди, че описаните в нея материали не са относими към процесното събитие и се отнасят за друга врата и/или друга стара щета.

Оспорва процесното събитие да е настъпило по изключителна вина на водача на МПС марка „Ф“, модел „Т“ с рег. № НОМЕР. В тази връзка твърди, че водачът е започнал маневра движение на заден ход при изцяло отворена врата, като по време на маневрата същата започнала да се спуска и да се затваря, в резултат на което превозното средство влязло в лек контакт (допир) със същата. Отделно от това твърди, че било налице технически проблем, свързан с механизма на вратата, в резултат на което същият е изпуснал вратата и причинил удар между нея и превозното средство, поради което липсата на поддръжка/профилактика на вратата била предпоставка за настъпването на инцидента. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на ремонтните дейности е прекомерно и необосновано завишен. Освен това твърди, че не всички твърдени увреждания са в резултат на процесното събитие. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Неоснователно е възражението на ответника за нередовност на исковата молба при липса на пълно описание на механизма на процесното ПТП, което е индивидуализирано по време, място и участници в исковата молба с посочване на имущество, обезщетяването на вредите по което са предмет на предявената регресна 2 претенция.

За основателността на иска ищецът следва да докаже:

1. възникването на застрахователното събитие;

2. предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното събитие, а именно – противоправно деяние (механизъм на ПТП), причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди;

3. вида, характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахованото при ищеца имущество, както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички твърдени вреди;

4. по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“ с рег. № НОМЕР;

5. към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Имущество“ по отношение на увредените от процесното ПТП съоръжения (гилотинна врата), сключена с ищеца;

6. че по щета № ********/29-23 ищецът заплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 4 127,60 лв.;

7. че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 1 925,20 лв.

8. всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения.

В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже погасяване на дълга, както и всички факти и обстоятелства, на които основава свооте искания или възражения, включително:

1. че настъпването на процесното събитие се дължи изключително на технически приблем в механизма на вратата, довел до изпускането на същата по време на извършване на маневера на заден ход от страна на водача на товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“ с рег. № НОМЕР;

2. извършването от страна на увреденото лице на противоправно деяние (действия или бездействия), с което е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат (съпричиняване).

По делото са отделени за безспорни между страните следните обстоятелства: по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на товарен автомобил марка „Ф“, модел „Т“ с рег. № НОМЕР; към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Имущество“ по отношение на увредените от процесното ПТП съоръжения (гилотинна врата), сключена с ищеца (застрахователна полица от 26.06.2023 г.); по щета № ********/29-23 ищецът заплатил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 4 127,60 лв. (неоспорен от ответника платежен документ от 30.01.2024 г.); по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата от 1 3

925,20 лв.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. От заключението на САТЕ се установява твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно, че на 14.11.2023г. около 10,00 ч в гр. Г, кв. „В.“, ул. „В." №1, където се намира складът на „Н.“ ЕООД, водачът Д. Г. управлява автомобил „Ф Т" с рег.№ НОМЕР, като извършва маневра на заден ход, но не съобразява габаритите на управлявания него автомобил със светлия отвор на врата тип „гилотина" (габарити 4200мм х 4000мм) и се блъска в нея, като я поврежда, а от техническа гледна точка нанесените щети се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото съответстват на щетата, констатирана от застрахователя в приетия доклад по щета от 14.11.2023 г. Разпитано в съдебно заседание на 11.11.2024 г., вещото лице по САТЕ е уточнило, че при липса на отразени увреждания на товарния автомобил в резултат на ПТП, се счита, че ударът е настъпил с по-високата част на автомобила, където няма пластмасови, а метални части, с които автомобилът е ударил процесната гилотинна врата на склада на горепосоченото дружество, което се потвърждава от показанията на водача на товарния автомобил – свид. Д. Г., който заявява, че вероятно щетите на гилотинната врата са нанесени при закачането й от горната задна част на автомобила, по който не имало никакви щети. Според заключението на САТЕ всички описани части, представени във фактурата от ищеца от 30.11.2023 г. следва да се считат за условно увредени вследствие на процесното ПТП и е необходима тяхната подмяна, пир положение че най-тежко са пострадали елементите, които са получили директен удар от автомобила, а останалите елементи, описани във фактурата, са получили повреди в различна степен, по-голямата част от които нямат явен характер, но тяхната подмяна се изисква, за да се гарантира функционалната годност на вратата и представлява така наречената добра практика. Така се явява неоснователно оспорването на ответника, че повредените части са подлежали на ремонт, но вместо били заменени с нови части.

Механизъм на ПТП се потвърждава и от двустранния констативен протокол за ПТП от 14.11.2023 г. и от показанията на свид. Д. Б., които съдът цени като правдоподобни и житейски логични, като е неоснователно възражението на ответника, че протоколът не бил съставен по реда в цитирана от него наредба, доколкото верността на неговото съдържание бива проверено с оглед на останалия доказателствен материал. Свид. Б., собственик и управител на „Н.“ ЕООД, е бил свидетел на процесното ПТП, за което заявява, че при движение на заден ход товарният автомобил преди да бъде извикан да влезе в склада, каквато била обичайната практика в такива случаи, се е опитал да влезне в склада през гилотинната врата, която не била вдигната догоре, тъй като преди това била влязла друга кола, но се ударил във вратата, при което по-голямата част от вратата, включително механизмите за задвижване, се увредила. Свид. Б. допълва, че негови работници са ръкомахали и са викали на водача на товарния автомобил, но същият не е спрял, което обстоятелство се потвърждава от показанията на свид. Д. Г., който сочи, че след инцидента влязъл в склад, където заварил две момчета, които му казали, че са му викали да спре, но той не ги е чул, както и че не е получил указания при захода назад с товарния автомобил от представител на „Н.“ ЕООД. Свид. Г. уточнява, че преди процесното произшествие е влизал с автомобила в склада с отворена докрай врата, която Н.га не закачал, както и че щял да мине безпрепятствено през вратата, ако вратата е била отворена докрай, а относно маневрата на заден ход не е имал видимост 4 в страничните огледала, които не обхващат височината на гилотинната врата, тъй като автомобилът е с фургон и няма огледало за задно виждане.