Решение № 42 от 08.10.2021, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. гр. Радомир, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Р. ПЛ. А. при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от Р. ПЛ. А. Административно наказателно дело № 20211730200211 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № .../08.06.2021 г. директор на Регионална дирекция по горите - Кюстендил е наложил на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ на жалбоподателя СЛ. В. Т. административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл.

16, ал. 7, вр. ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2011 г. за контрола и опазването на горските територии.

Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в жалбата правни доводи моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, изпраща представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Перник, Териториално отделение - Радомир, редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и не е изразила становище по жалбата.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в 1 законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 14.04.2021 г. Р.К. М., в качеството ѝ на главен горски инспектор при РДГ - Кюстендил, е извършила проверка в електронната система на ИАГ, като е проверен електронен превозен билет № ./../11042021/131408 – YE1FUIG, издаден на 11.04.2021 г., с който се превозва цялото количество дървесина на първичния билет № ../../02042021/162120 – DZTD2SR, с товарен автомобил с рег. № РК ......ВА, като е констатирала, че в РДГ – Кюстендил не са налични данни за проследяващото GPS устройство и липсва информация за подаден SMS за повторното преместване на дървесината.

За извършената проверка е съставен констативен протокол с вх. № КП1-637/15.04.2021 г.

Въз основа на констатациите, направени при извършената проверка, свидетелят Г.И. – горски инспектор в РДГ - Кюстендил, съставил АУАН № ..../08.06.2021 г. На това основание е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на СЛ. В. Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 16, ал. 7, вр. ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Наредбата), на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ.

Така приетата фактическа обстановка е безспорна - установява се от всички събрани по делото доказателства - гласни и писмени, които кореспондират помежду си, поради което съдът им дава вяра. Показанията на разпитаните свидетели се ценят от съда, като последователни и логични.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. В случая съдът намира, че в хода на АНП е допуснато съществено процесуално нарушение, касаещо правната квалификация на извършеното нарушение. Това е така, тъй като в съставения АУАН актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като по този начин е допуснал смесване на два взаимноизключващи се административнонаказателни състава, а именно на тези по ал. 6 и ал. 7 на чл. 16 от Наредбата. Нарушението е съществено, тъй като жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна отговорност за извършено административно нарушение, без актосъставителят да съобрази, че разпоредбата на чл. 16, ал. 6 от Наредбата урежда случаите на еднократно преместване на дървесина, за което не се изисква изпращането на SMS до дежурния телефон на РДГ, докато само в хипотезата на многократно преместване на дървесина, уредена в чл. 16, ал. 7 от Наредбата, е поставено изискване за изпращане на SMS до дежурния телефон на РДГ.

В тази връзка следва да се посочи, че за да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, 2 посочени в 42, т. 3, 4 и 5 и чл. 57, ал. 1 т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна страна административно нарушение и на следващо между описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. Съгласно чл.

36, ал. 2 ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице, на съответното административно нарушение - с дадените му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.

В случая административнонаказващият орган е процедирал в разрез с разпоредбата на чл.

52, ал. 4 ЗАНН и е издал процесното НП, без да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и въпреки че повдигнатото със същия административнонаказателно обвинение е неясно и това е довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице и възможността същото да разбере за какво по вид нарушение е привлечен към отговорност, така че адекватно да организира и упражни правото си на защита, което според настоящия съдебен състав се явява съществено нарушение на процесуалните правила, накърняващо правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място, в процесното НП е посочена като нарушена разпоредба на Наредба № 1 от 30.01.2011 г. за контрола и опазването на горските територии. В правния мир такава наредба, приета през 2011 г. не е налице. В този смисъл съдът счита, че погрешното отразяване на нормативния акт, посочен от АНО за нарушен, не е вследствие на техническа грешка. Съдът счита, че посочването на несъществуваща наредба поставя наказаното лице в невъзможност да разбере коя точно правна норма му е вменено, че е нарушил, което неминуемо ограничава правото му на защита.

По изложените съображения настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното НП № /12.07.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – Кюстендил следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото, такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил изрично 3 искане за присъждане на разноски в размер на 300,00 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен към жалбата, е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Именно в този размер е и договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата, адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя, не е прекомерно. Ето защо възражението на процесуалния представител на РДГ - Кюстендил за прекомерност на същото се явява неоснователно.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът Р

Е

Ш

И:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 161/12.07.2021 г., издадено от директор на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на СЛ. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „М.”, бл..., вх. „.“, ет... ап. ., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лева за нарушение на чл. 16, ал. 7, вр. ал. 6 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с адрес: гр. К., бул. „Б.“ № .ДА ЗАПЛАТИ на СЛ. В. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. К., бул. „М.”, бл. ., вх. „.“, ет. ., ап.

.сумата от 300,00 (триста лева), представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4