Решение № 50 от 26.02.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. ******, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П.А В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100804 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен иск от „******” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. ******, район ******, жк. „******”, ул. „******” № 4-6 срещу Й. И. Й.Д., ЕГН ********** с настоящ адрес гр. ******, ул. ****** № 126, вх. В, ет.3, ап.9 за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите: 501,97лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 29.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, което вземане произтича от договор за потребителски кредит № 3398327/12.10.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненс” ЕАД придобити от заявителя с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.10.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 159/06.03.2024г. по ч.гр.д. № 269/2024г. по описа на ПРС, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 12.10.2018г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е бил сключен договор за отпускане на кредит. Въз основа на него кредиторът е отпуснал в заем сумата от 8400лева. Връщането й е следвало да се извърши на 60месечни анюитетни вноски, всяка от 191,06лева. ГЛП е уговорен на 9,99%. Последната падежна дата е била 21.09.2023г. Твърди се, че ответницата не е погасила задължението си по договора.

На 11.10.2023г. е бил сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът е придобил от кредитора цялото остатъчно задължение.

На 11.04.2024г. на длъжника е изпратено уведомително писмо за извършената цесия, като му е даден 7-дневен срок за погасяване на задължението. Поради липсващо изпълнение, за събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът възразил, с което обосновава и правния си интерес от търсената защита.

Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Исковата претенция се оспорва като неоснователна.

Твърди сключеният потребителски договор да е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК. Посочва, че в договора е посочен ГЛП от 9,99%, без да се сочат обаче условията за прилагането му, нито това дали е фиксиран за целия срок на договора. Нито в договора, нито в погасителния план имало посочване на общия размер на договорната лихва дължима за целия срок на договора и съотношението й към главницата. Това препятствало възможността да се прецени дали посоченият лихвен процент е съответен на прилагания.

След това, в договора бил посочен ГПР от 16,49%, но липсвало посочване какви точно разходи са включени при формирането му, което правело невъзможно ответницата да разбере какво е реалното оскъпяване на кредита.

Твърди нарушение и на изискването на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, защото в погасителния план нямало разписано точно размер, брой, периодичност, дати на плащания, последователност на разпределение на вноските между различните неплатени суми дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Счита, че е следвало да бъдат индивидуализирани и предвидените в договора като дължими застрахователна премия, такса експресно разглеждане. Посочването им общо счита, че създава невъзможност потребителя да разбере какви компоненти са включени в погасителните вноски, как са изчислени и на каква база.

После настоява за неспазване в цялост на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК. Счита, че доколкото в случая е предвидено заплащане и на застрахователна премия, то следва и застрахователното удостоверение и приложенията към него, като елементи от договора, да са изпълнени на шрифт не по- малък от 12, което в случая счита да не е сторено. Твърди и нарушение на чл. 11, ал.1, т. 12 ЗПК, защото в договора не било предвидено правото на потребителя да получава информация при поискване и безвъзмездно извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Счита още, че застрахователната премия и таксата за експресно разглеждане е следвало да се включат в ГПР, което като не е било сторено е била заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Невключването им в размера на ГПР обосновавало неговото приложение в размер несъответен на действителния, а това представлявало заблуждаваща търговска практика и обуславяло неравноправност на клаузата за ГПР, съгл. решение по дело С-453/10 на СЕС.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание чрез процесуален представител с писмено становище исковата молба се поддържа.

Ответникът редовно уведомен, в о.с.з. чрез процесуален представител с писмено становище поддържа депозирания отговор.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени изискуеми задължения на ответника по потребителски договор за отпускане на потребителски кредит № 3398327/12.10.2018г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 11.10.2023г. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 2

269/2024г. по описа на РС ******, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от негов пълномощник; валидно сключен договор за отпускане на кредит № 3398327/12.10.2018г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, по който кредиторът е предоставил сума пари и нейния размер, срещу задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; падеж на задължението; размер на претенцията.

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

На 12.08.2018г. ответницата е отправила искане за предоставяне на кредит до „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, включващо съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност относно правата на субекта на данните.

На 12.10.2018г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит № 3398327, по който финансовата институция е отпуснала потребителски кредит в размер на общо 8400лева, от която чиста стойност на кредита в размер на 8000лева, 400лева такса за разглеждане на кредит и 13,08лева месечна застрахователна премия или общо 784,80лева. Общо дължимата сума по кредита е 11463,86лева, като издължаването й следва да се извърши на 60броя месечни вноски, всяка от по 191,06лева. Уговорен е фиксиран ГЛП от 9,99% и ГРП 16,49%. Падежната дата е 21-о число на месеца, като първата вноска е с падеж 21.10.2018г., а последната 21.09.2023г.

Усвояването на сумата е поискано чрез рефинансиране на задължения на ответницата индивидуализирани с кредитор и размер, а остатъкът по нейна банкова сметка. Съгласно уговореното в чл. 3.2 от ОУ, размерът на месечната погасителна вноска включва част от главницата, лихвата върху нея към момента на отпускане на кредита, комисионна/такса и съответна част от застрахователна премия, когато е сключен договор за застраховка. В чл. 7 ОУ е регламентирана дължимост на лихва, месечният размер на която е включен в погасителния план и в договора. Дължимата лихва е фиксирана за целия срок на договора и се начислява от датата на отпускане на кредита. В чл. 4 ОУ са разписани правата на потребителя- да получава безвъзмездно при поискване във всеки момент извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършени и предстоящи плащания, на извлечение показващо периодите и условията на плащане на свързаните разходи повтарящи се или еднократни разходи и лихвата, когато те трябва да се платят без главницата, както и правата на отказ от договора, предсрочно изцяло или частично погасяване на задълженията си по него и произтичащите от упражняването им задължения. В чл. 13 е договорена дължимост на обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 365дни за всеки ден забава, изчислена върху просрочената главница. Съгласно уговореното в чл. 15 договорът влиза в сила с неговото подписване, с което потребителят потвърждава и че е получил екземпляр от ОУ и преддоговорна информация по ЗПК.

С нарочна декларация от 12.10.2018г., ответницата е изразила съгласие за присъединяване към застрахователна програма „кредитна протекция Плюс“ за кредитополучатели по потребителски кредити ненавършили 65г. възраст, предоставяни от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД. Съгласно информацията дадена по реда на чл.

324- 327 КЗ и ОУ към застраховката, посочената застрахователна програма се предлага от 3 застрахователите „Кардиф животозастраховане клон България“ и „Кардиф общо застраховане клон България“, като застрахователи за кредитополучатели на потребителски кредити за лоялни клиенти отпускани от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, имащо качество на ползващо се лице и въз основа на сключен между трите дружества групов договор за застраховка за застрахователна програма „кредитна протекция Плюс“.

Застраховката се сключва чрез „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, в качеството му на застрахователен посредник. Съгласно уговореното в сертификата, застрахователната премия по застраховка „кредитна протекция Плюс“, за договори с продължителност над 24месеца, какъвто е настоящият, се дължи месечно като процент от първата месечна погасителна вноска по кредита, вкл. и данък 2%. Срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит.

Доколкото ответникът не е оспорвал сключването на процесния договор за потребителски кредит, следва да се приеме, че той е валидно сключен. Кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума по уговорения в договора начин и съобразно искането за рефинансиране на съществуващи дългове- чрез директен превод от кредитора по банкова сметка на кредитополучателя, посочена в искането и към сметки на други кредитори на кредитополучателя. Следователно, поетото от кредитната институция задължение по договора за отпускане/предоставяне на заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента на заверяване сметката на кредитополучателя и тази на кредитора му, задължението към който се погасява.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.10.2023г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като цедент и „******“ ЕООД, като цесионер, цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 2.1 от рамков договор от 02.05.2023г. свои необслужвани от длъжници вземания за период от над 181дни просрочие, съгласно чл. 2.2 от рамковия договор произтичащи от договори за потребителски кредити сключени от цедента с физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1. Изрично с уговорката на чл. 3.2 от договора, цедентът е упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземането. Списъкът на вземанията по договорите за кредит са изброени в Приложение № 1 към договора, в който фигурира и процесното вземане под № 320 в него, с посочване номер на договора за кредит, остатъчен размер на главницата и лихвите, и общо дължимото по него, с което описание следва да се приеме, че вземането е достатъчно индивидуализирано. Цесията е изрично потвърдена от цедента. С изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведомява длъжниците, вземанията срещу които са предмет на договора за цесия от 11.10.2023г. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Към исковата молба /л.5-7/ са приложени изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия и разписка за получаването му на 14.12.2023г.