Решение № 3116 от 15.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. София, 15.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20251110216824 по описа за 2025 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. Р. М., ЕГН **********, срещу наказателно постановление /НП/ № 9684/03.11.2025 г., издадено от началник отдел "Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 3 000 лв. /1533, 88 евро/ за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. III от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал.

1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания акт. Сочи се, че подобен тип нарушение може да бъде вменено само на превозвач или собствени на ППС. Позовава се и на непропорционалност на наказанието. Поради изложеното моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. От същия са постъпили писмени бележки, с които поддържа жалбата на посочените основания.

АНО, редовно уведомен, не се представлява. От същия е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата, намира същата за неоснователна, поради което моли НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.10.2025 г. в 10.38 часа, на път II-18, км 24, на отбивна площадка в 1 посока с. Чепинци – с. Казичене е извършен контрол по Републиканска пътна мрежа от свидетеля Е. – главен инспектор в отдел "Оперативен контрол и контрол на републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при А "ПИ". Същият спрял за проверка МПС марка „Ивеко“ модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', с четири оси, от които две управляеми.

ППС-то извършващо превоз на пясък 0/4 мм, което се установило от експедиционна бележка № 330410270942 от 14.10.2025 г.. Водачът Л. М. бил с длъжностна характеристика шофьор на тежкотоварен самосвал – 12 и повече тона към „,,***''“ ЕООД, видно от приложен трудов договор № 133 от 04.02.2025 г. Било извършено измерване с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 # K0200007 и ролетка № 1304/18/5 м/, като е констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.44 м, сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.900 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от Наредба № 11, тоест претоварване с 7.900 тона. Приложен бил протокол за измерване на превозното средство № 0000131/2025 г.

От приложеното по делото свидетелство за регистрация, част II на МПС марка „Ивеко“ модел „,,***''“, с рег. № ,,***'', което е управлявано от жалбоподателя, се установява, че същото е с ползвател „,,***''“ ЕООД .

На 14.10.2025 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от Е.. – гл. инспектор в А "ПИ" срещу Л. Р. М. за административно нарушение с правна квалификация по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр.

III от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11. Приложена е разписка, с която се удостоверява връчването на процесния АУАН на жалбоподателя лично на 14.10.2025 г. и е отбелязано в същия, че няма възражения. Приложено е копие на свидетелство за регистрация част II.

Приложено е копие на пътен лист на автомобила с водач Л. М., експедиционна бележка за товара и копие на трудов договор на водача.

Въз основа на акта, при приета идентична фактическа и правна обстановка е издадено атакуваното наказателно постановление.

Съдът прие така формираната фактическа обстановка въз основа на следния доказателствен материал: показанията на св. Е. Л.С., копие на свидетелство за регистрация част II, е копие на пътен лист на автомобила с водач Л. М., експедиционна бележка за товара, копие на трудов договор на водача, протокол за измерване на превозното средство № 0000131/2025 г., заповед № РД-11-1278 от 10.10.2025 г. на председател на УС на АПИ, заповед № РД-11-1279 от 10.10.2025 г. на председател на УС на АПИ.

Съдът се довери изцяло на показанията на Е. С., доколкото същият непосредствено е участвал в проверката на процесното МПС, констатиран е превозваният товар, както отчетеното от измервателните уреди. Посоченото от свидетеля се подкрепя от останалия писмен доказателствен материал, не са налице някакви противоречия, поради което не са налице основания за съмнение в изложеното от свидетеля.

Съдът кредитира и писмения доказателствен материал, доколкото същият 2 в съвкупност с гласните доказателствени средства дава възможност еднопосочно да бъде възприета горната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана от легитимирано лице, в законоустановената форма и срок, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество – неоснователна.

При проверка на съставения АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, съдът установи наличие на предписаното съдържание по чл.

42 от ЗАНН, в това число по т. 3 и т. 4, тъй като е посочено мястото на извършване на нарушението, както и е направено пълно, ясно и точно описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено. Актът е съставен при спазване на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и връчен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощено лице със заповед №РД-11-1278/10.10.2025 г. на председателя на УС на АПИ , а компетентността му произтича от разпоредбите на чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП и чл. 170 от ЗДвП.

При проверка на НП се установиха задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, включително и по т. 5. Съдържанието на НП е идентично с АУАН, където вече се изложиха подробни съображения, поради което не следва да се повтарят. НП е издадено от компетентен орган, овластен със заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. на председателя на УС на АПИ и в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.

Безспорно по делото се установи, че жалбоподателят не е собственик на ППС, а е шофьор на същото, видно от приложеното СРМПС, част II. Именно затова, според мотивите в Тълкувателно постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 5/2023 г., Първа и Втора колегия на ВАС, тъй като извършва единствено фактическите действия по осъществяване на превоза, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвид че лицата, задължени да поискат разрешение за движение на тежки ППС от администрацията, управляваща пътя, са техните собственици или лицата, извършващи превоза, в качеството им на лицензирани превозвачи, поради което същите са субекти на нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП.

Така, категорично се доказа, че жалбоподателят като водач на товарния автомобил, го е управлявал в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като превозното средство е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос, които надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а именно в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС допустимото максимално натоварване на ос за ППС за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, измерено разстояние между осите 1.44 м, сумата от натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.900 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б „в“ от Наредба № 11, тоест претоварване с 7.900 тона.

3

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по непредпазливост – той е бил длъжен и е могъл да предвиди, че управляваното от него МПС е с натоварване на ос над максималната, доколкото не се касае за малко отклонение от нормативното предвиденото, но въпреки това не е сторил това.

Съгласно чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 3000 лева водач, който, без да спазва установения за това ред управлява ППС с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В предвидения размер е наложена глобата от 153. 88 евро (3000 лева) по чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Неоснователно е позоваването на решение на СЕС по дело С61/2023 г. , което се отнася до чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО, доколкото същото е по повод на преюдициално запитване в рамките на спор между конкретно юридическо лице и АПИ по повод на наложена имуществена санкция на това лице за използване на участък от автомагистрала, без да е заплатило дължимата ТОЛ такса. Това решение не се отнася за процесния случай и този спор, а касае нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което е предвидено наказание по чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, поради което е неприложимо. Водачите на тежки МПС с претоварване, нямат задължение предварително за заплащат такса за преминаване по пътя, съобразно товара си например, както е задължението за ТОЛ такса, за да се прилага по аналогия и да се предвижда "компенсаторна такса", с цел освобождаване от административнонаказателна отговорност.

Съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН. В случая не се установява липса или незначителност на вредни последици. Извършеното нарушение е формално, на просто извършване, и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат, както и не се констатират други смекчаващи вината обстоятелства, които да определят степента на обществена вредност на деянието по-ниска от нарушенията от същия вид. Като в случая санкцията е съобразена с превишаването на максимално допустимото натоварване на осите на процесното ППС, което е значително и води до евентуална деформация и разрушаване на пътната настилка.

Поради горното процесното НП като законосъобразно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН следва да се присъди в полза на учреждението и организацията, чийто орган е издал НП – АПИ юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съдът като съобрази липсата на фактическа и правна сложност на делото, извършената работа от юрисконсулта, който не се явява в съдебни заседания, депозирал е писмен отговор и бързото приключване на делото в едно съдебно заседание, с оглед на разпоредбата на чл. 37 от Закона за правното помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, 4 счита че следва да присъди минималното юрисконсултско възнаграждение, в размер на 66. 47 евро (130 лева), което жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.

Въз основа на горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 9684/03.11.2025 г., издадено от началник отдел "Оперативен контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, пр. 3 от ЗДвП) на Л. Р. М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 3 000 лв.

/1533, 88 евро/ за извършено нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. III от ЗДвП, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ОСЪЖДА Л. Р. М., ЕГН ********** да заплати в полза на АПИ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 66. 47 евро (130 лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, на основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.