Решение № 138 от 21.04.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Горна О. , 21.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Еманоел В. Вардаров при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело № 20204120101477 по описа за 2020 година

Искове за развод с правно основание чл. 49 ал.1 от СК.

Ищeцът Г. М. Г.(чрез адв.В. Ил.К. от ВТАК) твърди в исковата си молба, че с М. Г. Г. са съпрузи, като бракът им е сключен на 15.08.2015г. в гр.Г.О., за което е съставен акт№95/15.08.2015г. на Община Г.О.. Твърди, че проблемите в семейството започнали веднага след началото на семейния им живот. Ищецът установил, че съпругата му е с основно образование и почти неграмотна неинтегрирана социално. Не работела и нямала никакви амбиции да се развива нито в професионален, нито в личен план. В началото на брачния им живот, ответницата започнала да проявява неуравновесеност в отношенията със съпруга си(често ставала агресивна, вдигала скандали, чупела вещи). Родителите на ищеца живеели във Ф.Р.Германия, а майката на ответницата- в Кр.Нидерландия. В началото на 2018г. съпрузите се установили да живеят във Ф.Р.Германия, където ищецът започнал работа. На 29.07.2018г. във Ф.Р.Германия се родило детето на страните - М. Г. Г.. Ответницата не можела да се справя с отглеждането на детето и изпадала в паника, ако е сама, което наложило след раждането на детето да дойде баба и, за да се грижи за новородения М.. През цялото време родителите на ищеца също помагали за отглеждането на детето, както с грижи, така и с финансови средства. През м.февруари.2020г., по настояване на ответницата, която искала да бъде по-близо до майка си, ищецът се съгласил да се преместят да живеят в Кр.Нидерландия. Преместването, свързано с търсене на жилище и работа за ищеца, предизвикало нови поводи за напрежение в семейството. Отново с финансовата помощ на родителите на ищеца семейството успяло да се устрои с жилище под наем. Създал собствена фирма за транспортни услуги и работел много, за да поддържа финансово семейството.

Ответницата отново била недоволна и скандалите, които предизвиквала не стихвали. Започнала да пие, не се грижела за детето. На 24.06.2020г. ищецът бил приет в болница в гр.Утрехт Кр.Нидерландия, с остро възпаление на централната нервна система. От 01.07.2020г. изпадал в 1 клинична кома и бил поставен на командно дишане. Преместили го в болница в гр.Амстердам, където пребивавал до 19.08.2020г. Състоянието му се подобрило, но тъй като не можел да се движи сам, бил преместен в санаториум за рехабилитация, където се намира и понастоящем.

Ищецът осъзнал, единствените хора, на които може да се довери в този труден за него момент, са родителите му, но не и съпругата му. Ответницата ходила няколко пъти до болницата, но всеки път предизвиквала скандали, като не разбирала сериозността на заболяването и състоянието на съпруга си. Поведението и било в разрез с изискванията на здравното заведение и водело до конфликт с персонала. Ищецът искал да види детето, но ответницата отказвала да го заведе. Непрекъснато се оплаквала за собственото си положение и не проявявала никакво разбиране или съпричастност към състоянието на съпруга си. Непосредствено след постъпване на ищеца в болница, ответницата се преместила да живее при майка си. За жилището, в което съпрузите са живели до постъпване на доверителя ми в болница, има сключен договор за наем до м.февруари.2021г., след което същото ще бъде освободено. Въз основа на изложеното по-горе, ищецът счита, че бракът му с ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод. Поради поведението на ответницата отношенията между съпрузите били силно влошени, като ежедневието им е съпътствано от непрекъснати скандали. Твърди, че между съпрузите не съществува любов, разбирателство, взаимно доверие и общност на интересите и бракът им не може да бъде заздравен.

Съпрузите са български граждани и въпреки, че обичайното им местопребиваване е в Кр.Нидерландия, ищецът счита, че българският съд е компетентен да разгледа делото за развод с оглед чл.3 т.1 б."б" от Регламент(ЕО)№2201/2003г. на Съвета на ЕС, като приложимото право е българското право. Детето М. Г. също е български гражданин, като обичайното му местопребиваване е в Кр.Нидерландия, Счита, че съгласно чл.12 от Регламент(ЕО)№2201/2003г. на Съвета на ЕС, българският съд, разглеждащ делото за развод е компетентен да се произнесе и относно родителската отговорност, като разгледа въпросите: на кого от родителите следва да се предоставят родителските права върху детето, при кого да живее то, личните отношения между детето и другия родител и неговата издръжка. Ищецът счита, че майката не се справя с отглеждането и възпитанието на детето, като законният интерес на малолетния М. изисквал родителските права да бъдат възложени на бащата. Моли съда да постанови решение, с което: -да се прекрати с развод брака, сключен между Г. М. Г. и М. Г. Г., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство; -да се предоставят упражняването на родителските права върху М. Г.

Г. с ЕГН**** - на бащата Г. М. Г., като се постанови детето да живее при него; -да се определи служебно подходящ режим на лични отношения между майката и детето; -да се определи служебно ежемесечна издръжка, която майката да заплаща за детето. чрез неговия баща и законен представител. Семейното жилище в Кр.Нидерландия е наето под наем(договорът изтекъл през м.февруари.2020г.) и нямало основание съдът да се произнася. Желае след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Тачева.

Ответницата М. Г. Г. (чрез адв.Д. П. от ВТАК) оспорва и възразява на твърдените от ищеца обстоятелства, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. По принцип желае да запази брака с ищеца, но поради предявената от него искова молба за прекратяване на брака е съгласна същия да бъде прекратен,като настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, счита че се дължи на намесата и въздействието на родителите на ищеца в отношенията на съпрузите, изолирането на съпругата от възможността да полага грижи и да бъде до съпруга си.

Проблемите в отношенията между съпрузите се дължат на намесата на родителите на ищеца и тяхното въздействие върху сина им, тъй като никога не са приемали ответницата като член на 2 семейството, поради нейният различен етнически произход-турски. Отрича твърденията, че злоупотребява с алкохол, че не е годен родител на детето, че няма възможност да отглежда и възпитава малолетното дете, както и че ищецът разполага с обективна възможност да отглежда дете на 2г. От раждането и до момента майката била е родителят, полагащ грижи за детето. Между тях имало създадена силна емоционална връзка. Детето никога не било отделяно от майката и не е отглеждано от други лица. Ответницата твърди, че разполага с добри материално-битови условия за живот, както в Кр.Холандия, така и в Р.България. Освен това разполага с помощ от трети лица и на двете места(нейните родители в Кр.Холандия и нейна леля в Р.България). С оглед на ниската възраст на детето емоционалната връзка ,полаганите непрекъснато и до момента грижи, майката се явявала по-пригодният родител за отглеждането на детето(според ППВС№1/1974г.). Бащата нямал обективна възможност да отглежда детето, поради заболяване, не била налице помощ от трети лица, тъй като неговите родители са устроени съответно в Швейцария и Ф.Р.Германия и само временно пребивават в Кр.Холандия, поради болестта на сина им. Предявява за съвместно разглеждане в настоящото производство на основание чл.211 ал.1, ал.2 от ГПК насрещен иск с правно основание чл.49 ал.3 от СК и съединените с него небрачни искове. Моли съда, да постанови решение, с което да прекрати брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на съпруга Г. М. Г. за разстройството на брака. Моли: -да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете М. Г. Г. роден на 29.07.2018г., с ЕГН****, - на майката М. Г. Г.; -да се постанови детето М. Г. Г. да има местоживеене при майката М. Г. Г.; -да се постанови режим на лични отношения с бащата Г.Г., всяка първа и трета събота от месеца от 10h00min. до 17h00min. без преспиване, с оглед на ниската възраст на детето, както и 20дни през лятото, когато майката не е в законоустановен платен годишен отпуск; -да бъде осъден бащата Г. М. Г. да заплаща месечна издръжка за детето М. Г. Г., чрез неговата майка и законна представителка М. Г. Г., в размер на 170.00лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2020г. до настъпване на законни обстоятелства за изменение или прекратяването и, ведно със законната лихва от падежа до окончателното плащане.

Прави искане за постановяване на привременни мерки, като: -да бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете М. Г. Г. - роден на 29.07.2018г, с ЕГН****, - на майката М. Г. Г.; -да се постанови детето М. Г. Г. да има местоживеене при майката М. Г. Г.; -да се постанови режим на лични отношения с бащата Г. М. Г., всяка първа и трета събота от месеца от 10h00min. до 17h00min. без преспиване, с оглед на ниската възраст на детето, както и 20дни през лятото, когато майката не е в законоустановен платен годишен отпуск; -да бъде осъден бащата Г. М. Г. да заплаща месечна издръжка за детето М. Г. Г., чрез неговата майка и законна представителка М. Г. Г., в размер на 170.00лв. месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 18.12.2020г. до настъпване на законни обстоятелства за изменение или прекратяването и, ведно със законната лихва от падежа до окончателното плащане.

В съдебно заседание от 14.04.2021г. процесуалният представител на М. Г. Г. прави изявление, че не поддържа искането относно произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака.

Претендират се направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на Г. М. Г..

В отговора на насрещния иск от страна на Г. М. Г.(чрез адв.В.К. от ВТАК) се излагат твърдения, че бракът му с М. Г. Г. е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод, като причините за разстройството на брака са изложените от него в исковата му молба, а не са тези, посочени от М. Г. Г. в насрещния иск. Оспорва твърденията на ищцата по насрещния 3 иск(че родителите на съпруга и не я приемали, поради етническия й произход; че Г. М. Г. предявил иск за развод под тяхно давление и че след заболяването му, неговата майка всячески пречела на контактите и вижданията на съпрузите, което довело до тяхното отдалечаване). Твърди се, че родителите на Г. приели неговия избор да сключи брак с М.Г. и подпомагали младото семейство, в т.ч. и с финансови средства, с родителска помощ, съдействие на страните да се устроят първоначално във Ф.Р.Германия, а след това в Кр.Нидерландия. Оказвали помощ при отглеждането на детето. След като Г. се разболял, само родителите му и основно майка му полагали грижи за него и го подкрепят, за да може да се възстанови физически. Фактическата раздяла на съпрузите се дължала изцяло на поведението на ищцата по насрещния иск. Оспорва твърдението на М. Г. Г. , че е правила опити за помирение, за да запази брака. „Нежеланието“ за развод било продиктувано не от желанието на М. Г. Г. за заздравяване на брака, а като начин да притиска съпруга си. М. Г. Г. отказвала да заведе детето при баща му, за да може той да го види и с това си поведение допринесла за влошаване на отношенията между съпрузите. От „трети лица“ разбрал, че съпругата му се е прибрала с детето в Р.България, без да го информира. Предвид факта, че М. Г. Г. е поискала съдът да приеме, че вината за разстройството на брака е на съпруга Г., то Г.

М. Г. прави искане при произнасяне по въпроса за вината, съдът да приеме, че вината за разстройството на брака е изцяло на съпругата М. Г. Г. . В съдебно заседание от 14.04.2021г. процесуалният представител на Г. М. Г. прави изявление, че не поддържа искането относно произнасяне по въпроса за вината за разстройството на брака. Изразявам становище, че Г. М. Г. понастоящем не е в състояние да упражнява род.права върху детето на този етап в живота си и затова не се противопоставя родителските права да се предоставят на майката, като бащата желае режимът между него и детето да е съобразен с факта, че той живее в чужбина, а майката в Р.България(бащата желае да вижда детето три пъти по десет дни в годината, с възможност детето да пренощува при него, като при своето завръщане в Р.България бащата се задължава да уведоми майката). Не се противопоставя първия контакт на бащата с детето да бъде в присъствието на майката, за да може детето отново да свикне с баща си. Моли да се даде възможност бащата да вижда детето в деня на рождения си ден – 27.май. и половината от коледните и великденски празници, през четна година за Коледа да го взима при него(по преценка на съда). Моли да бъде присъдена издръжка за детето към минималния размер, тъй като бащата не реализира никакви доходи и е на издръжка на своите родители, които му дават средства за здравословното му състояние. Семейното жилище в чужбина било напуснато от страните. По отношение на разноските, процесуалният представител счита, че при липса на искане по въпроса за вината, съдът няма основание да присъжда разноски. В случай на произнасяне на съда относно разноските, то претендира присъждане на адв.възнаграждение.