Решение № 5455 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5455 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110112339 по описа за 2025 година

Предявени са искове по реда на чл. 415 ГПК иск с правно основание: чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „АПС ББ“ ЕООД твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит № 291345, сключен от ответника „СК“ ООД същияте получил заемна сума в размер на 600 лв., при уговорен фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 40,05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ 47,20 %, със задължение за погасяване съгласно погасителен план, като не е изпълнил задълженията си в договорения срок, поради което дължи главницата, договорна възнаградителна лихва в размер на 20,03 лв. за периода от 26.03.2019 г. до 26.04.2019 г., както и законна лихва за забава в размер на 107,67 лв., начислена до 04.03.2025 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Поддържа се, че договорът е валидно сключен, включително като договор за финансови услуги от разстояние по смисъла на ЗПФУР, при спазване изискванията на ЗПК, както и че при евентуална липса на електронно сключване договорът следва да се счита за реално сключен с получаването на заемната сума. Ищецът излага, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 21.07.2022 г. „СК“ ООД е прехвърлило процесното вземане на „АПС ББ“ ЕООД, като ответникът е надлежно уведомен за цесията, а при условията на евентуалност уведомяването се счита извършено с връчването на исковата молба. Твърди се, че задължението не е погасено, че претендираната законна лихва за забава е изчислена съобразно действащото законодателство и не включва периода на извънредното положение през 2020 г.

Въз основан на изложеното ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че същият му дължи сума в общ размер от 727.70 лв., от която: 600 лв. – главница, заедно със законна лихва от 21.02.2024 г. /датата на подаване заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане; 20, 03 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.03.2019 г до 26.04.2019 г.; 107, 67 лв. – мораторна лихва за периода 26.04.2019 г. – 04.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9303/27.03.2024 г. по ч. гр. дело № 10401/2024 г. Претендира разноски.Иска постановяване на неприсъствено 1 решение при наличие предпоставките за това.

Ищецът „АПС ББ“ ЕООД, в отговор на дадените му с Определение № 50997/14.12.2025 г. указания, излага становище, че Договор за потребителски кредит № 291345 е валидно сключен по реда и при условията, предвидени в Общите условия на „СК“ ООД за заеми „Кредирект“, като заемателят е кандидатствал за отпускане на кредит чрез интернет платформата на кредитодателя по чл. 6, ал. 1 от Общите условия, цялата преддоговорна информация му е предоставена на посочената от него електронна поща съгласно чл. 9, ал.

1 ОУ, а с натискането на бутон „Изпрати“ по чл. 11, ал. 2 ОУ заемателят е декларирал, че приема изпратените му документи, като това действие се счита за подписване на всяка една от страниците им; ищецът твърди, че самото сключване на договора е осъществено по процедурата на раздел VI, чл. 18 от Общите условия, съгласно която заемодателят е изпратил на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия във формат, който не позволява коригиране на съдържащата се в него информация, като изпратеният договор се счита за приет от заемателя до неговия изричен отказ по реда и начина, предвидени в Общите условия, а действията по изпращане и приемане се считат за подписване на всяка страница от документите от двете страни; поддържа се, че договорът се счита сключен от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя по чл. 20, ал. 1 от Общите условия, като отпуснатите средства са усвоени чрез каса на „Изи Пей“, за което към исковата молба е приложена разписка за получената сума; ищецът уточнява, че претендираната законна лихва за забава в размер на 1 067,67 лв. се отнася за периода от 26.04.2019 г. до 20.02.2024 г., съобразно издадената заповед за изпълнение, моли съда да му присъди направените в производството деловодни разноски на основание чл. 78 ГПК, подробно описани в исковата молба, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Ответникът Ю. А. А. редовно уведомен на 29.10.2025 г. – не подава отговор в законоустановения срок.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по предявените искове, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител на проведеното на 17.02.2026 г. открито съдебно заседание по делото и не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването на срока за депозиране на отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в открито съдебно заседание с Разпореждане № 72285/06.05.2025 г. препис от което му е връчен на 29.10.2025 г. Предявеният иск не противоречи на закона и добрите нрави и с оглед приложените към исковата молба писмени доказателства се явява вероятно основателен.

Предвид гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, по искане на процесуалния представител на ищеца, направено в подадената от ищеца искова молба. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има само ищецът. Същият е сторил разноски за държавна такса в размер на 14, 71 лева /7, 52 евро/ – държавна такса за заповедното производство и 50 лева /25, 56 евро/ – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и държавна такса от 50 лева /25, 56 евро/ за исковото производство и 100 лева /51, 13 евро/ – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 109, 77 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю. А. А., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

2

„ХС“, бл. 32А, ет. 18, ап. 96 дължи на „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Б“ № 81 В на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в общ размер от 727.70 лв., от която: 600 лв. – главница, заедно със законна лихва от 21.02.2024 г. /датата на подаване заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК/ до окончателното плащане; 20, 03 лв. договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 26.03.2019 г до 26.04.2019 г.; 107, 67 лв. – мораторна лихва за периода 26.04.2019 г. – 04.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9303/27.03.2024 г. по ч. гр. дело № 10401/2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 109, 77 евро – разноски за заповедното и исковото производства.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3